Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 72
Маймунското въже

При олелията по разсичането и подреждането на кита за екипажа има голямо тичане насам-натам. Ръце трябват ту тук, ту там. Никой не се спира, защото навсякъде трябва да се работи едновременно. Същото е и с този, който се залавя да опише гледката. Но първо ще трябва да се върнем малко назад. Споменахме, че когато в гърба на кита се направи първият отвор от лопатите на помощник-капитаните, в него се забива куката за маста. Но как една толкова груба и тежка кука може да се закрепи в отвора? Тя бе забита там от моя личен приятел Куийкуег, който беше длъжен като харпунджия да слезе на гърба на чудовището именно за тази цел. Но в много случаи обстоятелствата изискват харпунджията да остане върху гърба на кита, докато приключи цялото обелване на маста. Трябва да се отбележи, че китът е почти изцяло под водата с изключение на частите, върху които се работи непосредствено. Така че нещастният харпунджия се люшка на десетина стъпки под палубата, наполовина върху гърба на кита, наполовина във водата, а огромното тяло се върти под него като мелнично колело. В описвания случай Куийкуег се подвизаваше в хайландски костюм — по риза и чорапи, — който поне по мое мнение му приличаше; а както скоро ще се разбере, никой нямаше по-добра възможност от мен да го наблюдава.

Тъй като аз бях вторият гребец откъм носа на лодката, моя забавна длъжност беше да помагам на дивака в това тежко пълзене по гърба на мъртвия кит. Виждали сте италиански черковни хористи да си играят със завързана на дълго въже маймунка. Точно така придържах аз Куийкуег в морето до отвесния борд на кораба с тъй нареченото в китоловната флота маймунско въже, завързано за здрава ивица конопено платно, увито около кръста му.

Работата беше еднакво смешна и опасна за двама ни. Защото, преди да продължа по-нататък, трябва да кажа, че маймунското въже беше вързано и за двата си края: с единия за широкия платнен пояс на Куийкуег, с другия за моя тесен кожен колан. Така че засега ние бяхме свързани като съпрузи на живот и смърт и ако нещастният Куийкуег би потънал, обичаят и честта налагаха въжето да не бъде прерязано, а да ме повлече със себе си. Свързани бяхме с удължената връзка на сиамски близнаци. Куийкуег беше мой неразделен близнак; а аз не можех по никакъв начин да се освободя от опасните задължения, произлизащи от конопената връзка.

Аз имах толкова ясно и философско съзнание за положението си, че докато наблюдавах внимателно движенията му, усещах сякаш как собствената ми личност се прелива в това двучленно акционерно дружество; как собствената ми свободна воля е смъртно наранена; как всяка грешка или нещастие на другия може да повлече и мене, невинния, към незаслужена злополука и смърт. И ми се стори, че е настъпило междуцарствие в провидението; защото безпристрастната му справедливост не би могла никога да се съгласи с подобна тежка неправда. Но като продължавах да размислям — докато люшках от време на време Куийкуег между кита и кораба, който можеше да го смаже, — като продължавах да размислям, разбрах, че моето положение е тъкмо такова, каквото е и на всеки жив човек; само че в повечето случаи той е свързан със сиамска връзка с повечето хора. Ако банкерът ви фалира, вие ще пропаднете; ако аптекарят ви прати по погрешка отровни хапчета, ще умрете. Ще кажете наистина, че с голяма предпазливост бихте могли да избегнете тези и още много други нещастни случаи в живота. Но колкото и внимателно да държах маймунското въже на Куийкуег, той се подмяташе понякога така, че едва не се плъзгах извън лодката. А не забравях, че каквото и да сторя, можех да се разпореждам само с единия му край[1].

Споменах, че често подмятах нещастния Куийкуег между кита и кораба, в който той често се блъскаше, поради непрестанното люшкане и на единия, и на другия. Но тази опасност от смазване не беше единствена. Неизплашени от нощното избиване, привлечени отново и още по-стръвно от доскоро съсирената кръв, която започваше да се стича от трупа, хищните акули гъмжаха наоколо като пчели в кошер.

А Куийкуег беше точно сред тях и често ги риташе с несигурен крак. Колкото и да е невероятно, мъртвият кит е такава привлекателна плячка за иначе безразборно месоядните акули, че те рядко нападат в такъв случай човека.

Но все пак трябва да се знае, че щом са дошли да опитат с такава охота баницата, по-добре е човек да се пази от тях. Затова освен маймунското въже, с което дръпвах горкия си приятел по-настрана от устата на някоя особено свирепа акула, той имаше и втора защита. Наведени от една площадка, Таштего и Дагу непрестанно размахваха над главата му две остри китоловни лопати, с които убиваха всяка достигната акула. Тези техни действия бяха, разбира се, съвсем безкористни и добронамерени. Признавам, че Таштего и Дагу се стараеха за доброто на Куийкуег; но в прибързаното си усърдие да му помогнат и поради обстоятелството, че както той, така и акулите почти изчезваха от време на време в размътената от кръвта вода, техните непредпазливи лопати можеха да отсекат по-скоро някой крак, отколкото някоя опашка. А нещастният Куийкуег, който се мъчеше и задъхваше с голямата желязна кука… нещастният Куийкуег сигурно само се молеше на Йожо, след като бе предал живота си в ръцете на своите богове.

Както и да е, скъпи другарю и близнако, мислех аз, докато подръпвах и отпусках въжето при всяко надигане на водата, какво значение има най-после всичко това? Не си ли ти скъпоценният образ на всеки и на всички в тоя китоловен свят? Неизмеримият океан, сред който се задъхваш, е животът; акулите са враговете ти; лопатите — приятелите; а ти, нещастни момко, добре си се наредил между акулите и лопатите.

Но смелост, Куийкуег, доброто е напред. Когато изтощеният дивак с посинели устни и кървясали очи се покатерва най-после по веригите и застава мокър и неволно треперещ на борда, стюардът се приближава и с благосклонен, утешителен поглед му поднася… какво? Горещ коняк ли? Не! Поднася му — о, богове! — поднася му стоплен исиот с вода!

— Исиот ли? На исиот ли ми замириса? — запита подозрително Стъб, като се приближи. — Да, исиот трябва да е — надзърна той в още неначенатата чаша. След това постоя някое време, сякаш не вярваше на очите си, отиде спокойно при смаяния стюард и каза бавно: — Исиот ли? Исиот ли е? А ще имате ли добрината да ми кажете, мистър Самун, какво действие има исиотът? Исиот? С такова гориво ли ще запалиш огън, Самуне, в този измръзнал людоед? Исиот!… Какъв бяс е това исиотът?… Морски въглища ли?… Дърва за огрев ли?… Дяволски кибрит ли?… Прахан?… Барут?… Какъв бяс е този исиот, питам, та предлагаш тази чаша на горкия Куийкуег?

— В тая работа надушвам някакво подло въздържателно дружество — добави внезапно той, като се приближи към Старбък, току-що дошъл откъм носа. — Искате ли да погледнете това канче, сър? Помиришете го, ако обичате. — Наблюдавайки изражението на помощник-капитана, той добави: — Стюардът е имал безочливостта, мистър Старбък, да поднесе този каломел с жалап[2] на нашия Куийкуег, току-що напуснал кита. Аптекар ли е стюардът, сър? И смея ли да запитам с такива горчилки ли ще съживи един полуудавен човек?

— Не вярвам — каза Старбък, — то е доста слаба работа.

— Слушай, стюарде — викна Стъб, — ще те научим ние как се трови харпунджия; няма да носиш тук никакви церове, искаш да ни изтровиш ли? Ти си взел застраховките ни и сега искаш да ни избиеш всички, та да прибереш парите, така ли?

— Не съм аз — извика Самуна. — Леля Чарити донесе исиота и ми заръча да не давам никога на харпунджиите спирт, а само от исиотовото шише… така рече тя.

— Исиотовото шише ли? Ах, ти, исиотов разбойник! На ти един исиот! И тичай да донесеш нещо по-свястно от шкафа. Мисля, че не съм сбъркал, мистър Старбък. Заповедта на капитана е — за харпунджия, който е бил върху кита, грог.

— Стига — отвърна Старбък. — Не го удряйте втори път, а…

— Аз не удрям никога лошо освен по кит или нещо подобно, а пък този приятел е невестулка. Та какво щяхте да кажете, сър?

— Да слезеш с него и да си донесеш сам, каквото ти трябва.

Когато се появи отново, Стъб държеше някакво тъмно шише в едната ръка и нещо като чаена кутийка в другата. Първото съдържаше силно спиртно питие и бе подадено на Куийкуег; второто беше подаръкът от леля Чарити и бе подарено на вълните.

Бележки

[1] Маймунско въже има във всички китоловни кораби, но само в „Пекод“ маймуната беше завързана за крепителя си. Това подобрение на първоначалния обичай било въведено от самия Стъб, за да може да даде на изложения на опасност харпунджия най-голяма възможна гаранция за верността и бдителността на оня, който държи маймунското въже.

[2] Очистително средство. — Б.пр.