Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 102
Вила в Арсакидите[1]

 

Досега, описвайки спермацетовия кит, аз се спирах главно на чудесата във външния му вид и само в отделни случаи върху подробностите на вътрешния му строеж. Но за едно цялостно, всеобхватно негово опознаване ми се налага да го разсъблека още повече, да откача тирантите и жартиерите му, да разхлабя ставите на най-скритите му кости, да ви го представя в напълно оголен вид, или с други думи, в непокрития с нищо скелет.

Но как мислиш, Ишмиъл? Как можеш ти, един обикновен гребец от китоловна лодка, да знаеш какво се крие в най-скритите части на кита? Да не би ученият Стъб, застанал върху рудана, да ви е чел лекция върху анатомията на китообразните? И с помощта на скрипеца да ви е показал образец от китово ребро? Обясни се, Ишмиъл! Нима можеш да разположиш на палубата един възрастен кит, за да го изучаваш, както готвачът изнася някое печено прасенце? Сигурно не. Досега, Ишмиъл, ти беше един добросъвестен свидетел очевидец; но внимавай, когато си присвояваш правото, принадлежащо само на Йона — правото да говориш за дъските и гредите в строежа; за гредите, траверсите и подпорите, съставящи скелета на левиатана; а може би и за вътрешните му маслобойни и сиренарници.

Признавам, че малцина китоловци след Йона са прониквали по-навътре от кожата на възрастен кит; въпреки това аз бях удостоен с възможността да направя една дисекция в миниатюра. В един от корабите, на които плавах, бе извлечено веднъж на палубата цяло спермацетово китче заради неговата торба, от която правят ножници за харпуните и копията. Мислите ли, че пропуснах случая да използвам брадвичката и ножа си, за да разбия печатите и да прочета цялото съдържание на това младо китче?

Що се отнася до точните данни за гигантските кости на напълно развит възрастен кит, тези ценни сведения дължа на покойния ми царствен приятел Транко, цар на остров Транке, от групата на Арсакидите. Преди години, когато пътувах с търговския кораб „Алжирски Даа“, бях поканен от владетеля на остров Транке да прекарам част от някакви арсакидски празници в неговата усамотена сред палмите вила в Пулела — прибрежна долина, недалеко от Бамбуковия град, както нашите моряци наричат столицата на острова.

Между другите прекрасни качества моят царствен приятел Транко беше надарен и с голяма любов към всякакви варварски антики и бе събрал в Пупела всички редки предмети, изработени от най-изобретателните му поданици; главно дървени изделия с рядко красива резба, изваяни раковини, инкрустирани копия, скъпоценни весла, лодки от ароматично дърво, изложени редом с всички природни чудеса, които пълните с чудеса морски вълни изхвърлят като почтителна дан по бреговете му.

Между тях на първо място беше един огромен спермацетов кит, изхвърлен мъртъв на брега след необичайно свирепа и продължителна буря, опрял глава до кокосова палма, чиито разкошни увиснали клони били сякаш неговият зелен фонтан. Когато огромното тяло било освободено от дебелия слой мас и слънцето изсушило оголените кости, скелетът бил пренесен внимателно в долината Пулела, където почиваше сега в храм от величествени палми.

Ребрата му бяха украсени с трофеи; по гръбначния стълб беше издълбана със странни йероглифи арсакидският летопис; в черепа жреците поддържаха неугасващ благоуханен огън и тайнствената глава все още изпускаше своя мъглив фонтан; а страхотната долна челюст беше окачена на един клон и се люлееше над главите на молещите се като висящия на косъм меч, така силно изплашил някога Дамокъл.

Гледката беше чудна. Лесът беше зелен като мъха в пещерата Ледената долина; дърветата се извисяваха надменно, всмуквайки живителните сокове; щедрата земя долу приличаше на тъкачен стан с прострян скъп килим; преплетените вейки на лозите образуваха фона, а живите цветя — украсата. Всички дървета с натежалите си клони, всички храсти, папрати и треви, вестоносецът въздух — всичко беше обзето от непрестанно движение. През дантелата на листата огромното слънце приличаше на летяща совалка, която тъчеше неувяхващата зеленина. О ти, трудолюбиви, невидими тъкачо!… Поспри!… Само една дума!… Закъде бърза твоята тъкан? Какъв дворец ще покрива? За какво е този непрестанен труд? Говори, тъкачо! Спри ръката си!… Само една дума ми кажи! Не… совалката лети, фигурите никнат изпод бърдото и килимът се лее непрестанно като неспирен поток; тъче тъкачът бог; оглушал от тракането на стана, не чува той гласа на смъртните; пък и ние, загледани в този стан, сме оглушали и само когато се отдалечим, ще чуем хилядите гласове, които говорят чрез него. Така е и във всички заводи. Думите, които не се чуват сред въртящите се машини, се чуват ясно навън, излетели през отворените прозорци. По този начин са били разкривани много злодейства. Затова бъди внимателен, смъртни човече! Защото въпреки грохота на огромния миров стан отдалече могат да бъдат доловени и най-съкровените ти мисли!

И така, при неуморния, вечно подвижен стан в Арсакидския лес лежеше огромният, бял, боготворен скелет — един безделник великан. А докато нескончаемите зелени основа и вътък се кръстосваха и шумяха до него, огромният безделник изглеждаше да е самият изкусен тъкач; целият покрит с лози, всеки месец все по-свеж и по-зелен и все пак само скелет. Животът обвиваше смъртта; смъртта поддържаше живота; мрачният Бог се бе оженил за младия живот и го бе дарил с къдрави сияния.

И така, когато разгледах заедно с царствения Транко този чуден кит, когато видях черепа олтар и изкуствения дим, излитащ оттам, откъдето би излитал естественият фонтан, аз се учудих, че царят може да смята олтара за част от своята колекция на рядкости. Той се изсмя. Но още повече се учудих, когато чух жреците да твърдят, че димният фонтан бил истински китов фонтан. Аз обиколих този скелет, отстраних пълзящите лози, промъкнах се между ребрата и с едно кълбо арсакидска връв дълго-дълго скитах и бродих през множеството завои, сенчести колонади и беседки. Но връвта ми скоро се свърши; аз тръгнах назад, ръководейки се по нея, и излязох оттам, откъдето бях влязъл. Вътре не видях нищо живо, нищо освен мъртви кости.

Отрязах си един зелен прът за мярка и влязох отново в скелета. През бойниците, прорязани в черепа, жреците забелязаха, че измервам височината на крайното ребро.

— Какво правиш? — завикаха те. — Как смееш да измерваш така нашия бог? Това е наша работа!

— Добре, жреци… съгласен. Каква е тогава според вас дължината му?

Между тях избухна яростен спор за стъпки и инчове; те започнаха да се удрят по главите с жезлите си… огромният череп зазвънтя… Аз се възползвах от щастливия случай и завърших набързо собствените си измервания.

Тези именно измервания смятам да ви представя. Но преди всичко трябва да не се забравя, че аз нямам свободата да предлагам измислени цифри. Защото има редица скелетни авторитети, към които можете да се обърнете, за да проверите точността на моите данни. Казаха ми, че в английския град Хъл, едно от китоловните пристанища на Англия, съществувал музей за левиатани, където имало няколко прекрасни образци от финвали и други видове левиатани. Чувал съм също, че манчестърският музей в Ню Хемпшир притежавал така наречения от собствениците „единствен в Съединените щати съвършен екземпляр на гренландски или речен кит“. Освен това в английското градче Бъртън Констъбъл, в Йоркшир, някой си сър Клифърд Кон-Стъбъл притежавал скелет от спермацетов кит, само че от средна величина — съвсем не с гигантските размери на Цар-Транковия кит.

И в двата случая изхвърлените на брега китове са били заграбени от притежателите им на едно и също основание. Цар Транко е взел скелета, защото е искал да го вземе, а сър Клифърд — защото е бил владетел и управител на областта. Китът на сър Клифърд е бил изцяло разделен на съставните му части; така че можете да отваряте и затваряте всичките му кухини като огромни чекмеджета… да разтворите ребрата като огромно ветрило… да се люлеете по цял ден на долната му челюст. Остава само да поставят ключалки на вратите и прозорците и да се определи лакей с ключове, който да развежда бъдещите посетители. Сър Клифърд възнамерява да иска по два пенса вход за кънтящата галерия в гръбначната колона; три пенса за чуване ехото в мозъчната кухина и шест пенса за несравнимата гледка от челото на кита.

Размерите на скелета, които ще представя, са преписани дословно от дясната ми ръка, върху която ги бях татуирал; защото при бурните ми скитания в ония години нямаше друго средство да запазя такива ценни статистически данни. Но тъй като нямах много място, защото исках да запазя останалите части на тялото си свободни за поемата, която съчиних тогава, не се обремених да записвам инчовете; пък и едва ли има място за инчове, когато се извършва измерване на кит.

Бележки

[1] Архипелаг южно от Соломоновите острови в Тихия океан. — Б.пр.