Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 24
Защитникът

Тъй като ние с Куийкуег се заловихме вече сериозно с китоловство; и тъй като китоловството се смята от сухоземните жители, кой знае защо, за непоетично и непочтено занимание, тръпна от желание да ви убедя вас, сухоземни жители, че сте били досега несправедливи към китоловците.

Преди всичко почти излишно е да се изтъква, че китоловството не се поставя на едно равнище с тъй наречените свободни професии. Ако един непознат бъде представен в смесено градско общество като харпунджия, едва ли ще привлече с това си качество вниманието на хората; и ако по подражание на флотските офицери прибави на визитната си карта инициалите к.ф. (китоловна флота), постъпката му ще се сметне за крайно самомнителна и смешна.

Без съмнение една от главните причини, поради които хората отказват да почитат нас, китоловците, е следната: те смятат, че нашият занаят е в най-добрия случай един вид касапство и при упражняването му ние сме заобиколени от какви не мръсотии. Вярно е, че сме касапи. Но касапи, и то от най-кръвожадна порода, са били всички пълководци, които хората неизменно и с радост почитат. А що се отнася до предполагаемата мръсотия в занаята ни, скоро ще научите някои неизвестни досега факти, които ще поставят китоловния кораб между най-чистите неща на тоя спретнат свят. Но дори ако приемем въпросното обвинение за вярно, кои неподредени хлъзгави палуби на китоловен кораб могат да се сравнят с неописуемата мърша по ония бойни полета, от които толкова войници се завръщат, за да пият при ръкоплясканията на всички дами? А ако представата за опасността въздига толкова много войнишкия занаят в общата преценка, позволете да ви уверя, че не един боец, който е отивал без страх към някоя батарея, ще се отдръпне бързо, щом се появи огромната опашка на някой кит, предизвикал въздушни вихрушки над главата му. Какво са разбираемите човешки страхотии пред неделимите едно от друго Господни ужаси и чудеса!

Но при все че ни гледа намръщено, светът все пак ни засвидетелства неволно най-голяма почит; да, дори едно прещедро боготворене! Защото почти всички свещички, лампи и свещи, които горят по земното кълбо, горят като пред гробници за наша прослава!

Но да погледнем от друга страна този въпрос; да го преценим от всички гледища; да видим какво ние, китоловците, сме и какво сме били.

Защо холандците в седемнадесети век по времето на Де Вит са имали адмирали за китоловните си флотилии? Защо Луи XVI Французки е екипирал на собствени разноски китоловни кораби, заминаващи от Дюнкерк, и е поканил там любезно няколко десетки семейства от нашия остров Нантъкит? Защо Англия от 1750 до 1788 година е платила на китоловците си над един милион лири премии? И най-после как се е случило ние, американските китоловци, да надминем по брой всички останали китоловци в света, взети вкупом; да имаме китоловна флота, наброяваща над седемстотин кораба, където работят осемнадесет хиляди души и за която се разходват четири милиона долара годишно; при пускането им във водата корабите са стрували двадесет милиона долара и всяка година са внасяли в пристанищата ни добив за седем милиона долара. Как може да стане всичко това, ако китоловството не е нищо могъщо?

Но дотук не сме видели и половината, да погледнем по-нататък.

Убеден съм, че никой философ космополит не би могъл да ни посочи ни едно мирно влияние, което да се е проявило през последните шестдесет години по-мощно из целия свят от благородното и могъщо занимание — китоловството. По един или друг начин то е дало зачатък на събития толкова забележителни сами по себе си и с такива важни последици, че може да се оприличи на оная египетска майка, която раждала бременни дъщери. Безнадеждна и безкрайна задача би било да се опишат всички тия неща. Да се задоволим с една шепа от тях. От години насам китоловният кораб е първият труженик в изучаването на най-далечните и малко познати области на земното кълбо. Той изследва морета и архипелази, неотбелязани на никоя карта, непосетени от никой Кук или Ванкувър. Ако американски и европейски кораби плават спокойно в доскоро дивашки пристанища, нека те дадат салюти в чест и слава на китоловния кораб, който първи им посочи пътя и беше първи посредник между тях и диваците. Чествайте, както си искате, героите на изследователски експедиции, вашите куковци и крузенщерновци; но твърдя, че от Нантъкит са отплавали десетки неизвестни капитани, еднакво или дори по-велики от вашия Кук и Крузенщерн. Защото те с безпомощни голи ръце, в гъмжащи от акули езически води, по брегове на нигде неотбелязани острови, където ги посрещат с копия, са се борили с непознати чудеса и ужаси, на които въпреки цялата си флота и мускети Кук не би се изложил доброволно. Всичко представено така блестящо в старите „Пътешествия из южните морета“ е само всекидневно битие на нашите героични нантъкитци. Често пъти те смятат недостойно за отбелязване в корабния дневник случки, на които Ванкувър посвещава три глави. Ах, този свят! Ох, този свят!

Преди заобикалянето на Кейп Хорн от китоловните кораби между Европа и богатите испански провинции по Тихоокеанското крайбрежие съществуваха само колониална търговия и колониални връзки. Китоловецът се промъкна първи през ревнивата политика на испанската корона — по отношение на колониите; и ако мястото позволяваше, ясно би могло да се докаже колко много китоловците са допринесли за освобождаването на Перу, Чили и Боливия от игото на старата Испания и за установяването на вечната демокрация в тия земи.

Австралия, тази втора голяма Америка на отвъдната страна на земното кълбо, е открита за просветеното човечество от китоловците. След първоначалното й откриване по погрешка от някакъв холандец всички кораби отбягвали нейните брегове като ужасно дивашки; но китоловните кораби спираха там. Китоловният кораб е истинска майка на тази сега могъща колония. Нещо повече, в младенчеството на първото австралийско заселище емигрантите са били спасявани неведнъж от гладна смърт с благотворните сухари на китоловните кораби, пуснали по някаква щастлива случайност котва в тия води. Безбройните острови из цяла Полинезия доказват същата истина и изказват търговска почит на китоловния кораб, който проправи път за мисионера и търговеца и в много случаи пренесе първоначалните мисионери до първите им местоназначения. Ако двойно заключената Япония стане някога гостоприемна, заслугата ще бъде само на китоловния кораб, защото той е вече пред прага на тая страна.

Но ако въпреки всичко вие твърдите, че в китоловството няма нищо естетично и благородно, аз съм готов да счупя петдесет копия във вас и ще ви свалям всеки път от коня ви с пробит шлем.

Ще ми кажете, че никой прочут автор не е описал кита, никой прочут летописец — китоловството.

Никой прочут автор не бил описал кита и никой прочут летописец китоловството ли? А кой е написал първия доклад за нашия Левиатан? Сам великият вехтозаветен Йов! А кой прави първото описание на лов на китове? Самият Алфред Велики, владетелят, записал с царственото си перо още през девети век думите на Отър, тогавашен норвежки китоловец! А кой в осемнадесети век произнесе блестяща възхвала за нас в парламента? Самият Едмунд Бърк!

Вярно е, но самите китоловци са прости хорица; в жилите им не тече благородна кръв.

В жилите им не течала благородна кръв ли? В жилите им тече нещо по-добро от царска кръв. Бабата на Бенджамин Франклин беше Мери Морел; по-късно, по мъж, Мери Фолджър, една от старите заселнички в Нантъкит и прародителка на многобройно потомство от Фолджъровци и харпунджии — все близки и роднини на благородния Бенджамин, — които и до днес хвърлят зъбчати копия от единия до другия край на света.

И това добре; но все пак всички признават, че китоловството е някак непочтено занятие.

Не било почтено занятие ли китоловството? Според стария английски основен закон китът е обявен за „кралска риба“.

О, това е само на думи! Самият кит не е вземал никога участие в никакви важни и внушителни тържества.

Никога ли не е вземал китът участие във важни и внушителни тържества? В едно от най-величествените чествания на римски пълководец при влизането му в столицата на света костите на един кит, донесени чак от Сирийското крайбрежие, са най-ценната плячка на цимбалното шествие[1].

Прието, щом го съобщавате; но каквото и да разправяте, в китоловството няма истинско достойнство.

Нямало достойнство в китоловството? Самите небеса свидетелстват за достойнството на нашето звание. В южното небе има съзвездие — Кит. Ни дума повече! Свалете шапка пред царя, свалете я и пред Куийкуег! Ни дума повече! Познавам човек, уловил триста и петдесет кита. И смятам, че този човек заслужава повече почит от всеки велик пълководец в древността, който се хвали, че е превзел същия брой укрепени градове.

Що се отнася до мене, ако имам случайно още някое неоткрито добро качество; ако заслужа някога истинска известност, към каквато може би не без основание съм се стремил в този малък, но крайно загадъчен свят; ако извърша занапред нещо, което за човека е по-добре да извърши, отколкото да не извърши; ако след смъртта ми изпълнителите на моето завещание или по-вероятно кредиторите ми намерят в писалището ми някои ценни ръкописи, предварително отдавам цялата чест и слава на китоловството; защото един китоловен кораб беше моя университет — мой Йейл колидж и мой Харвард.

Бележки

[1] Виж в следващите глави нещо повече по тия въпроси. — Б.а.