Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 40
Полунощ, предната палуба. Харпунджии и моряци

Предното платно се издуло и открива смяната — едни стоят, други се излежават, облегнати или легнали в различни положения; всички пеят в хор:

Прощавайте, сбогом, испанки,

прощавайте, сбогом, испанки,

на път капитанът ни вика…

I моряк от Нантъкит. Я не се разчувствайте, момчета! Не е хубаво за храносмилането! Карайте след мене, нещо ободрително!

(Запява, всички след него.)

Стои на борда капитан

в ръка с далекоглед.

Трепти фонтан подир фонтан

от китове навред

Спуснете лодките, мъже,

в тоз океан сърдит

Опнете якото въже —

да пипнем някой кит

И нека никой малодушно не вряка,

доде харпуна си забива моряка.

Гласът на офицер откъм капитанския мостик. Ударете осем склянки!

II моряк от Нантъкит. Млъквайте там! Чу ли, момче? Осем склянки! Удряй осем пъти, Пип! Хайде, Черньо! А пък аз ще повикам смяната. Устата ми са тъкмо за тая работа… като бъчва. Ей така! (Навежда глава през люка.) Хееей! Осем склянки, качвайте се!

Холандецът. Голямо дремане падна, друже; чудесна нощ. Пък и виното на нашия стар Могул; едни оглушаха от него, други пощръкляха. Ние пием, а те спят… Ей ги. Лежат като навити въжета. Викай ги пак! Вземи тоя рупор и ги извикай през него. Кажи им да престанат вече да сънуват изгорите си. Защото е дошло второ пришествие; да ги целунат за последен път и да се явят на Страшния съд. Така… тъкмо така; твоето гърло не се е развалило от ядене на амстердамско масло.

Французинът. Шт, момчета! Да подскокнем, преди да пуснем котва в одеяловия залив. Какво ще кажете? Смяната иде. Скачайте всички. Хайде, Пип, малкия Пип! Да живее дайрето ти!

Пип (намръщен и сънлив). Не знам къде е.

Французинът. Удряй корем тогава и мърдай ушите. Да подскокнем, момчета, казвам аз; да се повеселим, ура! Не искате ли да танцувате, дявол да ме вземе? Да се наловим на индианска нишка и да извием танц?! Хващайте се? Хоп! Троп!

Исландецът. Не ми харесва подът ти, друже, много се клатушка. Свикнал съм да танцувам на подове, гладки като лед. Съжалявам, че те полях със студена вода по въпроса, но прощавай.

Малтиецът. И аз не искам, къде ти са момичетата? Само глупак може да улови лявата си ръка с дясната и да запита: как си? Къде са момичетата? Момичета ми трябват!

Сицилиецът. Така е, момичета и поляна!… Тогава ще скачам заедно с вас… като същински скакалец!

Лонгайландец. Ех, вие, мърморковци, малко ли сме и ние. Копай царевицата, когато можеш, казвам аз. Всички ще вървим скоро на жътва. Ето музиката; да започнем.

Азорски моряк (качва се морякът с дайрето). Ето, Пип, ето ти и пръчките. Качвай се! Хайде, момчета! (Половината започват да танцуват около дайрето; други слизат; трети спят или лежат между новите въжета. Ругатни колкото щеш.)

Азорският моряк (играе). Карай, Пип. Удряй, барабанчик! Удряй, блъскай, стискай, пляскай, барабанчик! Искри да изскачат от дайрето! Счупи му звънчетата!

Пип. Звънчетата ли каза?… Ето, още едно падна; лошо го чукнах.

Китаецът. Тракай със зъбите си тогава и по-силно блъскай! Превърни се в пагода!

Французинът. Да се налудуваме, момчета! Вдигни дайрето, Пип, да го прескоча!

Таштего (пуши спокойно). Ето ти белия човек; това му било веселието, хм! Защо да се потя напразно?

Старият ирландски моряк. Чудя се дали тия весели момчета се сещат над какво играят. „На гроба ти ще потанцувам…“ Това е най-жестоката заплаха на уличниците, когато те пресрещат по ъглите! О, Иисусе! Като си помисли човек за зелените кораби и екипажите им — зеленаци! Добре, добре, може пък и целият свят да е бал, както смятат учените; редно е тогава да го превърнем в бална зала. Танцувайте, момчета, млади сте; и аз бях някога млад.

III моряк от Нантъкит. Чудо! Ох!… Пфу! Та това е по-лошо от гребане след китове в спокойно море… Дай да дръпна от лулата ти, Таш.

(Престават да танцуват и се събират на групи. В това време небето потъмнява… вятърът се засилва.)

Индиец. Брахма да ни е на помощ, момчета! Скоро ще трябва да прибираме платната. Небесният пълноводен Ганг започва да се вълнува! И ти, Шива, почна да се мръщиш!

Малтиецът (обляга се и изтърсва шапката си). Сега се разиграха пък вълните… със снежните качулки. Скоро ще разтърсят пискюлите си. Ако бяха жени, щях да се удавя и да танцувам с тях вовеки веков. Няма по-сладко нещо на земята… И раят не може да се сравни с него!… Ония бързи съзирания на пламнали, опиянени от танца гърди, когато вдигнатите ръце закриват зрелите, налети гроздове.

Сицилиецът (обляга се). Не ми приказвай за това! Слушай, момче… кратко преплитане на нозете… гъвкаво олюляване… свян… трепет! Устни! Сърце! Бедра! Всичко докосваш. Но внимавай, нищо не вкусвай. За да не се наситиш. Ее, езичнико? (Потупва го с лакът.)

Моряк от Таити (изтяга се на една рогозка). Здравей, свещена голота на нашите танцувачки!… Хива-Хива!… О, забулено в мъгла Таити с високите палми! Още почивам на твоя рогозка, но меката ти пръст се изплъзна! Виждам как те изплетоха в леса, рогозке! Зелена беше, когато те донесох оттам; сега си изтъркана и извехтяла. Ех, тежко ми!… Нито ти, нито аз можахме да понесем промяната! А какво ще стане, ако ни препратят там, на небето? Какво чувам, дали ревящите порои от острите зъбери на Пирохити скачат по скалите и заливат селата?… Проклятие! Проклятие! Да ставам да ги пресрещна! (Скача.)

Португалецът. Как плискат вълните в борда! Бъдете нащрек, побратими! Ветровете почнаха да кръстосват мечове, а след малко да замушкат, както им попадне.

Датчанинът. Скърцай, скърцай, стара лодко! Докато скърцаш, ще се държиш! Добре вървиш! Помощник-капитанът те държи здраво. Бои се той колкото Категатската крепост с обливани от бурите оръдия, покрити с морска сол, се бои от Балтика!

IV моряк от Нантъкит. Не забравяйте, че той е под команда. Чух, когато старият Ахав му каза да пробива вихрушката, както пробиват с пистолети водосточна тръба… с кораба си — право в нея!

Англичанинът. Дявол да го вземе! Този старец е чудесно момче! Ще му уловим кита!

Всички. Щем, щем!

Старият ирландски моряк. Как се огъват боровите мачти! Боровете се хващат най-мъчно на чужда почва, а единствената почва тук е проклетата кал на екипажа. Дръж здраво, рулеви, дръж здраво! В такова време смелото сърце се пука на сушата, а преобърнатият кил се разцепва в морето. Нашият капитан си е белязан от рождение; я погледнете нататък, момчета, още един белег се показа на небето… червеникав, виждате ли го, а всичко наоколо е черно като смола.

Дагу. Че какво от това? Който се бои от черно, бои се от мене! И аз съм издялан от черно!

Испанецът (на себе си). Иска да се заяжда, ех!… Старата вражда се пробужда в мене. (Пристъпва напред.) Така е, харпунджио, твоята раса е наистина черното петно на човечеството… И то като дявол черно. Не се обиждай.

Дагу (мрачно). Никак.

Моряк от Сантяго. Този испанец е или луд, или пиян. Но надали е пиян, защото в такъв случай напитките на стария Могул са подействали малко бавничко.

Моряк от Нантъкит. Какво видях… светкавица ли? Да. Испанецът. Не, Дагу си показа зъбите. Дагу (скача). Ти пък глътни твоите, джудже! Белокож, страхливец!

Испанецът (посреща го). Сега ще те промуша на воля! Едро туловище с дребна душа!

Всички. Сбиха се! Сбиха се! Сбиха се!

Таштего (изпуска кълбо дим). Бият се долу, бият се и горе… и боговете, и хората са скандалджии! Хм!

Моряк от Белфаст. Сбиха се! Ура, сбиха се! Света Богородице, сбиха се! Удавете се и двамата!

Англичанинът. Само че според правилата! Вземете ножа на испанеца! Застанете в кръг около тях!

Старият ирландец. Кръгът е готов. Ей го там — целия кръгозор. В тоя кръг Каин уби Авел. Чудесна работа, точно според правилата! Не е ли? А защо тогава, Господи, си създал този кръг?

Гласът на помощник-капитана откъм капитанския мостик. Екипажът при вантите! Дежурните по мачта! Готови за прибиране на платната!

Всички: Вихрушка! Вихрушка! Скачайте, веселяци! (Пръскат се.)

Пип (сгушва се под рудана). Веселяци ли? Господ да им е на помощ на тия веселяци! Тряс-прас! Отиде предното платно! Буум! Господи! Наведи се повече, Пип, защото пада главната рея! По-лошо от горска буря срещу Нова година! Кой би се катерил сега за кестени? Те се катерят и ругаят, а пък аз не мърдам. Чудесно бъдеще ги чака. Тръгнали са право към небето. Дръж се здраво! О, майчице, каква вихрушка! Но ония момчета са още по-страшни… те са твоята бяла вихрушка. Бели вихрушки ли? И бял кит… Свивай се, свивай! Нали чух всичките им приказки за тоя бял кит… Свивай!… Свивай!… Само веднъж го споменаха! И само тая вечер… но той ме кара да трептя като дайрето си… Оная стара змия ги закле да го уловят! О ти, велики бели Господи, застанал някъде горе в тъмнината, смили се над малкото черно момче; запази го от всички хора, които нямат сърце, за да изпитват страх!