Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Децата на Арбат (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Дети Арбата, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
nextvasko (2008)
Корекция
ira999 (2008)

Издание:

Анатолий Рибаков. Децата на Арбат

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1988

 

Редактор: Пенка Кънева

Художник: Божидар Икономов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Васко Вергилов

Коректори: Жанета Желязкова, Таня Кръстева, Донка Симеонова, Мая Поборникова

 

Руска, 1 издание

ЕКП 07/9536375611/5617–183–88

Издателски № 2648. Формат 60х90/16

Издателски коли 30,50. Условно издателски коли 36,39

Дадена за набор на 29.XII.1987 г. Излязла от печат на 30.III.1988 г.

Печат и подвързия Д.П. „Д. Благоев“

Цена 4,78 лв.

 

Анатолий Рыбаков. Дети Арбата. Журнал „Дружба народов“, № 4, 5, 6/1987 г.

Лев Аннинский. Отцы и сыны. Журнал „Октябрь“, № 10/1987 г.

История

  1. — Добавяне

11.

— Четете!

Докато Ягода четеше последното си донесение, Сталин го разглеждаше: грубо, тясно тухленочервеникаво лице с малки мустачки като Хитлеровите. Мразен, напрегнат поглед. Не е красавец!

Той го бе избрал още през 1929 година. Менжински тежко боледуваше, фактически беше освободен и на Седемнайсетия конгрес на партията вместо него в състава на ЦК бе включен Ягода, неговият заместник. Другарят Менжински можеше и официално да бъде освободен от длъжността председател на ОГПУ и на негово място да бъде назначен Ягода, но това щеше да бъде разбрано неправилно — всички виждаха Менжински като продължител на делото на Феликс Дзержински. Преди един месец Менжински почина. Веднага бе оповестено отдавна подготвеното решение на Политбюро за създаване на Народен комисариат по вътрешните работи. В него включиха Главното управление за държавна сигурност, милицията, граничните и вътрешните войски, изправителнотрудовитс лагери и колонии, а също и пожарната охрана, и отдела по гражданското състояние. За народен комисар на вътрешните работи назначиха Ягода.

В Политбюро не възникнаха възражения срещу кандидатурата на Ягода — стар член на партията, кадрови чекист не е политик, не е член на Политбюро, „неутрално лице“, няма да наруши равновесието в партийното ръководство.

Свердлов, за чиято племенница бе женен Ягода, навремето нямаше твърде високо мнение за способностите на своя роднина: отначало го изпрати в редакцията на „Деревенская беднота“, после на редова работа във ВЧК. Но Свердлов не разбираше много от хора и напразно се хвалеше, че собственото му тефтерче му заменя целия отдел „Кадри“ на ЦК. Та нали и НЕГО Свердлов смяташе за „индивидуалист“, казваше му това в очите още там, в Туруханското заточение и ТОЙ не се обиждаше. Общо взето Свердлов е простодушие и добро момче, но не е личност. Затова Ленин го постави начело на ВЦИК[20], длъжност чисто формална. След смъртта на Свердлов Ленин намери за това място тверския селянин Калинин — „всеруския кмет“.

Покойният Дзержински също не обичаше много Ягода, държеше го настрана — в деловодството. Но въпреки всичките си добри качества Дзержински си беше аристократ по рождение.

Естествено Менжински, също аристократ, при това полиглот, владеещ четиринайсет езика (за какво са му на един болшевик четиринайсет езика?!), му беше по-близък от Ягода — този обикновен аптекар от Нижни Новгород. Пък и при всичките си добри качества другарят Дзержински, да си го кажем, страдаше от известно позьорство… Тъкмо затова не обичаше Троцки, оня далеч го превъзхождаше в позьорството. Естествено беше, че нискообразованият „канцеларист“ не импонираше твърде на Железния Феликс…

Но в ГПУ ангели не са нужни, и красавци не са нужни, изкуството да ръководиш се състои в умението да поставиш един човек на мястото, на което ти е нужен, а после, и това е най-важното, когато вече не ти е нужен, да го махнеш оттам. Засега Ягода си е на мястото — разбира истинския смисъл на онова, което му говориш.

Подозрението, че Ягода е работил за царската тайна полиция, може и да е основателно. Но подобни разследвания са сложни и заплетени, практически е невъзможно да се проверят тези подозрения. Косвените улики винаги са неясни и несигурни, преки доказателства почти не съществуват — още в първите часове след революцията тайната полиция унищожи почти всичките си архиви. Колко имена на бивши осведомители получихме? Нищо работа. Пък и полученото почти няма доказателствена стойност: тайната полиция умееше да заплита следите си, да те праща по лъжлива следа. И изобщо за човек, който е общувал с жандармски офицери и е бил принуден да маневрира, за да се опази за партията, са неизбежни ситуации, които сега, след толкова години, може да се видят съмнителни на някого.

Трудно е да се докаже, че един човек е бил свързан с тайната полиция, но още по трудно е да се докаже, че не е бил свързан с нея, ако се е зародило такова подозрение и са налице някои материали. Някои материали срещу Ягода му бяха представени, косвени, неубедителни материали, но достатъчни при добро желание Ягода да бъде обвинен в провокаторство На лицето, представило тези материали. ТОЙ тогава заяви, че партията смята тези материали за неубедителни, и заповяда никога и никъде да не се връща към този въпрос. Но материалите прибра. И Ягода знае това. Ще бъде предан от страх, а така е по-добре, отколкото да е предан по убеждение: убежденията се менят, страхът не преминава никога.

Ягода сложи книжата на писалището и нищо не каза — Сталин още нищо не бе го питал. И не гледаше Сталин: да гледаш другаря Сталин означаваше да му задаваш неизречен въпрос, да го караш да заговори, Сталин не обичаше това, той сам знаеше кога и какво трябва да говори. Вярно. Сталин му показа неговия собствен рапорт, но засега не се знаеше какво се крие зад това.

Сталин едва забележимо кимна към стола, до който бе застанал Ягода Предложи му да седне, значи разговорът ще бъде дълъг и както Ягода вече схващаше, сериозен, в смисъл че той ще трябва да разгадава много ребуси в нето.

Разхождайки се из кабинета, Сталин каза:

— За какво говори вашият доклад? Той говори, че другарят Запорожец не се справя със задълженията си. Ако ликвидирането на зиновиевската опозиция в Ленинград беше проста работа, можехме да възложим тази задача на другаря Медвед и на неговия апарат. Но другарят Медвед е човек на Киров, а другарят Киров за съжаление не съзнава размерите на зиновиевската опасност за партията и лично за себе си. Неправилно оценява обстановката в Ленинград.

Бавно и тихо Сталин се разхождаше по килима.

— Какво е особеното в тази обстановка? — продължи той. — Особеното в обстановката в Ленинград не е само, че в ленинградската партийна организация все още има много зиновиевци. По-важното е, че те все още са много в ръководството на ленинградската партийна организация, много са в обкръжението на другаря Киров. Къде, пита се, отидоха десетките хиляди хора, гласували за Зиновиев на Четиринайсетия конгрес на партията? Те са пак там, в Ленинград, на същите места, на същите постове. Другарят Киров твърди, че сега те подкрепят генералната линия на партията, че сега те подкрепят ЦК… Дали е така? Да, те са за другаря Киров, но това не означава, че са за ЦК! Как да не бъдат за другаря Киров, когато другарят Киров ги запази здрави и читави в Ленинград? Естествено е да бъдат за другаря Киров, естествено е да са предани на другаря Киров. Но дали другарят Киров не взема предаността към него за преданост към партията? Дали другарят Киров не поставя знак за равенство между себе си и партията? Дали не е твърде рано да го прави? Какво чудно има, че честните ленинградски комунисти са недоволни от подобно положение в ленинградската партийна организация? Няма нищо чудно. Такова недоволство е напълно основателно, особено, когато вие самият правилно сте писали в донесението си, сред младите комунисти, израсли и съзрявали вече след зиновиевския период. Те протестират срещу подобно положение, още повече че пътя за техния растеж и издигане им препречват старите зиновиевски кадри, които естествено издигат свои хора и не дават път на другите, на чуждите, а за тях чужди са честните и искрени привърженици на ЦК.

Сталин замълча, като продължи бавно и тихо да се разхожда из кабинета, после пак заговори:

— В какво се състоеше задачата на другаря Запорожец? Той трябваше да промени обстановката в Ленинград, да промени отношението на ленинградската организация към зиновиевците, да посочи размерите на троцкистката и зиновиевската опасност. А какво направи другарят Запорожец? Нищо. Оплаква се, че Киров и Медвед не му позволявали, представете си, да го направи. Такива оплаквания са недостойни за един истински чекист. Оплаква се, че апаратът е подчинен не на него, а на Медвед. Глупак! Или да си подбере апарат, или да си признае, че е безсилен.

Сталин внезапно спря срещу Ягода.

— С привържениците на Зиновиев и Каменев трябва да се свърши веднъж завинаги. Другарят Киров се е заобиколил със зиновиевци и те ще му се отблагодарят за всичките му благодеяния. Безспорно — Сталин пак се заразхожда из стаята, — безспорно в конкретната днешна обстановка зиновиевци нямат сметка да отстранят Киров — той пази в Ленинград техните кадри. Но при евентуално изостряне на ситуацията в обстановката на борба за власт Киров няма да им бъде нужен. Обстановката може да се изостри и в случай на заплаха от война. А войната е от полза сега само на противниците на ЦК, войната би им отворила път към промяна на властта. Сега Зиновиев и Каменев се опитват да използуват другаря Киров като ударна сила срещу ЦК, но ще дойде време, когато той няма да им бъде нужен и те ще го премахнат, за да предизвикат криза в страната. Киров държи в пазвата си троцкистка змия срещу Сталин, но дали тя няма да ухапе тъкмо другаря Киров?

Той взе от писалището доклада на Ягода и му го хвърли.

— На партията й трябват не хартишки, а дела. Свободен сте.

 

Сталин пусна Ягода. Дали той го разбра? Всичко разбра. Впрочем най-добре би било Киров да се съгласи да се премести в Москва. Той е секретар на ЦК; да си работи като секретар на ЦК. Ще му бъде пред очите. Вярно, редом с Орджоникидзе, но ще видим какво ще излезе от нежната им дружба, ако на Киров като на секретар на ЦК се възложи да отговаря за цялата промишленост, включително и за тежката, а значи и за Серго с целия му апарат. Орджоникидзе не е твърде умен, в този дует пее втори глас, но няма да пожелае да се подчинява на Киров и пряко. И много хубаво, здравото недоверие е най-добрата основа за съвместна работа.

Сталин влезе в приемната и нареди на Поскрьобишев да извика при него другаря Ежов.

Ежов се появи в апарата на ЦК през двайсет и седма година. Дребничко човече, почти джудже. Сталин обичаше ниските — той самият беше висок метър и шейсет.

Рядък случай — Сталин бе забравил кой го препоръча. Мехлис ли? Поскрьобишев? Товстуха? Някой от тях. Преди това Ежов беше на партийна работа в Казахстан.

В секретариата се прояви добре — помнеше кой къде кога и на кое място е работил, пазеше в паметта си стотици имена. Роден кадровик. През 1930 година ТОЙ го направи завеждащ отдел „Кадри“ на ЦК: И не сгреши. За десет минути Ежов даваше изчерпателни сведения за всеки номенклатурен кадър, включително и за всеки член на Политбюро — картотеката на Ежов включваше всички хора, този дребосък не признаваше авторитети, за него партийният стаж, социалният произход, миналите заслуги не играеха никаква роля Смяташе всички тези понятия за остарели, дори за вредни, защо го те даваха на носителя си илюзорно право на изключителност. Когато Ежов докладваше материал за някой член на Политбюро, теменужените му очи ставаха равнодушни, за него членовете на Политбюро по нищо не се различаваха от кой да е номенклатурен кадър. Ежов единствен в секретариата нямаше никакви лични връзки, нали никой не познаваше отпреди партийния деец от далечен Казахстан, а той именно затова мразеше кадрите, циментирани със здрави връзки, безжалостно разбиваше тези „обръчи“, изваждайки от тях най-важните брънки, прокарвайки по този начин НЕГОВАТА политика на разделяне хората в апарата. Вярно, Ежов беше единак, в борбата с мощните „обръчи“ той бранеше себе си и своето положение. Безспорно сляпата омраза е лошо качество в политиката, пречи да се вземат правилни решения. Но и лошите черти на характера могат да се използуват. Ежов не е „бели ръкавици“. Ежов е „черни ръкавици“, но и те са полезни за работата. Не разсъждава, а действува, лишен е от всякакви нравствени задръжки, от етични условности. Външно е скромен, но инак е честолюбив, иска да управлява хората, да решава съдбите им, но тайно, в своя кабинет, на своето бюро, със своите папки, с всемогъщата си картотека. Фактически той вече контролира органите на НКВД и Ягода го мрази — тук балансът е намерен. На Седемнайсетия конгрес ТОЙ го включи в състава на ЦК — една от малкото промени, които успя да направи. Сега трябва да го въведе в секретариата като наблюдател на органите на НКВД, съда и прокуратурата — тогава равновесието ще бъде постигнато напълно. С Ежов и Ягода, двама партньори, които се мразят, може да бъде спокоен за тази територия.

Сталин кимна към стола.

Ежов седна и сложи бележника пред себе си.

— Има предложение — каза Сталин — да се промени структурата на ЦК, да се допълни ЦК с нови отдели.

Когато Сталин казваше „има предложение“, това означаваше, че предложението излиза лично от другаря Сталин.

— От какво е предизвикано това предложение? — Сталин сякаш задаваше въпрос на самия себе си.

И сам си отговори:

— Мисля, че е предизвикано от разумни съображения.

Ежов гледаше в бележника си, готов веднага да записва.

— Ние преди време простихме на другаря Рязанов постъпката му — каза Сталин, — простихме му я, защото го беше предизвикал Пятаков. Но сама по себе си тази постъпка е възмутителна. Да арестуваш комисия отгоре! Нито един секретар на областен комитет не би посмял. А ето че един директор на завод посмя, дори без да се посъветва със секретаря на Градския комитет на партията. Това е сериозен сигнал.

Сталин направи пауза. Ежов записваше, без да вдига глава.

— За какво говори този сигнал? — отново запита себе си Сталин.

И сам си отвърна:

— Този сигнал говори, че ръководните кадри в промишлеността не се контролират. Промишленият апарат се превръща от апарат съветски в апарат технократски. Това е голяма опасност!

Тук Сталин направи онази особена пауза, която означаваше, че сега ще произнесе фразата-обобщение, предназначена за най-широка аудитория. Ежов се съсредоточи, за да я запише точно.

— Технократският апарат се стреми към икономическо господство, икономическото господство е господство политическо, това е азбучна истина на марксизма. Ние не можем да допуснем икономическо, а следователно политическо господство на технокрацията, това би означавало край на диктатурата на пролетариата.

Като изчака Ежов да запише, Сталин каза:

— За съжаление другарят Орджоникидзе подценява тази опасност.

Ежов спря да пише: всичко, което се отнасяше за членове на Политбюро, той трябваше да запомня, а не да записва.

— Впрочем другарят Орджоникидзе повтаря грешката на много наши висши ръководители, които вземат предаността на своя апарат лично на тях за преданост на този апарат на партията и държавата. Технократският апарат наистина е предан на другаря Орджоникидзе. Че защо да не му е предан? Другарят Орджоникидзе всячески защитава този апарат, пази го от контрола на партията, поощрява неговите автономистки тенденции, винаги е против арестуването на кой да е инженер вредител, дори беше против процеса срещу Промпартията. Естествено при това положение технократският апарат ще му с предан. Но ще му е предан до време, докато набира сила. Виж, когато наберат сила, те ще минат вече и без другаря Орджоникидзе! Рязанов арестува и изгони комисия, изпратена от Пятаков. Но нали Пятаков е заместник на другаря Орджоникидзе! Къде е гаранцията, че утре другарят Рязанов няма да изгони комисия, изпратена лично от другаря Орджоникидзе? Като изгони комисия от Москва, другарят Рязанов извърши политически акт. Но защо не е съгласувал своята политическа стъпка с политическото ръководство в лицето на секретаря на градския комитет другаря Ломинадзе? Другарят Ломикадзе няма ли личен авторитет пред другаря Рязанов? Да допуснем, че е така. Но какъвто и да е другарят Ломинадзе, все пак той оглавява партийната организация, а никой няма право да пренебрегва партийната организация…

От момента, когато Сталин престана да говори за Орджоникидзе и заговори за Рязанов, Ежов отново бе започнал да записва.

— Другарят Рязанов — продължи Сталин — вече не се съобразява нито с Москва, нито с местното партийно ръководство. Какво означава това? Това означава, че технократският апарат се е почувствувал неконтролиран и безнаказан. Защо?

Сталин отново направи пауза, предвещаваща обобщение, и Ежов се наведе над бележника.

— Стопанският апарат — продължи Сталин — се е почувствувал неконтролиран, защото за него не е организиран равностоен партиен контрол. Каква роля може да играе партийната ядка в Народния комисариат на тежката промишленост, когато начело на Народния комисариат стои член на Политбюро? Каква роля могат да играят партийните ядки в главните управления, с обединенията, в заводите и фабриките, когато началниците на главните управления и директорите на заводите са членове на областните комитети, та дори и на ЦК на партията, а секретарите на ядките в най-добрия случай са членове на районните комитети? На такова ниво ролята на партийните организации фактически е нулева. Случаят с Рязанов ни подсказва решението на една първостепенна задача: контролът върху дейността на стопанския апарат трябва да се осъществява на равностойно партийно равнище Партийният апарат трябва да контролира всички апарати в страната, включително и народностопанския, и преди всичко промишления апарат, който разполага с най-самостоятелни, образовани и големеещи се кадри.

При думата „големеещи се“ в жълтите очи на Сталин просветна злоба и след кратка пауза той допълни:

— Всякакви попълзновения за създаване на технокрация в нашата страна трябва да бъдат унищожавани из корен, разбивани на пух и прах. Затова има предложение към днес съществуващите отдели на ЦК да се прибавят още три отдела: промишлен, селскостопански и транспортен. По този начин основните отрасли на народното стопанство — промишлеността, селското стопанство и транспортът — ще имат пряка връзка с Централния комитет на партията. По този начин партията ще може по-добре да помага на решаващите отрасти на народното стопанство. Ръководители на тези нови отдели трябва да станат дейци от същия, а може би и от по-широк мащаб от народните комисари, тогава те ще имат тежест и авторитет. Подгответе проекторешение за реорганизацията на партийните органи и ми го представете. Подберете кандидатури за постовете завеждащи новите отдели и също ми ги представете. Всеки отдел да се наблюдава от секретар на ЦК, а може би и от член на Политбюро. Промишленият отдел като най-важен трябва безспорно да се наблюдава от член на Политбюро. От другаря Киров например. Нали той, струва ми се, има техническо образование Между другото донесете ми пълното му лично досие.

Сталин стана.

Бързо се надигна и Ежов, затвори бележника и пусна в джобчето на гърдите си автоматичната писалка.

Вече прав, Сталин каза:

— Да накажем Рязанов тогава би означавало да оправдаем провокационния акт на Пятаков. Но принципът на демократическия централизъм не бива да се нарушава дори когато центърът не е прав. Нека сега областният комитет на партията разгледа този въпрос. Комитетът да поиска обяснения, да проведе разследване и ви докладва материалите. Инцидентът трябва да бъде фиксиран.

Бележки

[20] Всеруски централен изпълнителен комитет. — Б.пр.