Анатолий Рибаков
Децата на Арбат (39)

9.

Привечер Поскрьобишев сложи на писалището пред Сталин прочетеното от членовете на Политбюро писмо за статията на Енгелс. Всички се бяха съгласили, че тя не бива да се публикува. Взетото чрез допитване решение за промените в редколегията на „Болшевик“ също беше единодушно.

Сталин не се бе съмнявал, че двете решения ще минат: ходът със Стецки е правилен. Стецки е човек на Бухарин, а те държат Сухарни в резерва. Засега няма да го дадат, както миналата година не искаха да дадат Смирнов, Толмачов и Ейсмонт, а по-миналата — Рютин.

И все пак всички противници — предишни, сегашни и бъдещи — трябва да бъдат унищожени и ще бъдат унищожени. Единствената в света социалистическа държава може да устои само ако е непоклатимо устойчива отвътре, това е залогът за стабилността й във външния свят. Държавата трябва да бъде могъща за в случай на война, държавата трябва да бъде могъща и ако иска мир, тя трябва да буди страх.

За да превърнеш в кратък срок една страна от селска в индустриална, са нужни неизброими материални и човешки жертви. Народът трябва да ги даде доброволно. Но само с ентусиазъм това не се постига. Народът трябва да бъде принуден да ги даде. За целта е нужна силна власт, внушаваща страх на народа. Страхът трябва да се поддържа с всякакви средства, теорията за незатихващата класова борба дава всички възможности за това. Ако при този процес загинат няколко милиона души, историята ще го прости на другаря Сталин. А ако той остави държавата беззащитна, ако я обрече на гибел — историята никога не ще му прости. Великата цел изисква велика енергия, великата енергия на един изостанал народ се постига само с велика жестокост. Всички велики управници са били жестоки. Каменев, сега директор на издателство „Академия“, не случайно издаде Макиавели. За НЕГО го издаде, на НЕГО иска да покаже, че методите, които прилага ТОЙ, са били известни още през петнайсети и шестнайсети век. Каменев обаче греши. Препоръките на Макиавели са остарели. Впрочем не се знае дали са били годни и през петнайсети век?! Ефектно, но повърхностно, не е диалектично, схематично е. „Властта, която се гради върху любовта на народа към диктатора, е власт слаба, защото зависи от народа, властта, която се гради върху страха на народа от диктатора, е власт силна, защото зависи от самия диктатор.“ Това положение е вярно само частично: властта, която се гради само върху любовта на народа, е слаба власт, това е така. Но властта, която се гради само върху страха, също е нестабилна. Стабилна е онази власт, която е изградена и върху страха от диктатора, и върху любовта към него. Велик управник е онзи, който чрез страха е съумял да внуши любов към себе си. Такава любов, при която всички жестокости на управлението му народът и историята приписват не на него, а на изпълнителите.

Изгонването на Троцки в чужбина беше хуманен и следователно погрешен акт: Троцки е на свобода и действува. Той няма да прати в чужбина Зиновиев и Каменев, те ще легнат като първи камъни в крепостта на страха, която ТОЙ трябва да издигне, за да защити народа и страната. Ще ги последват техните съюзници. Бухарин им е съюзник, търчеше при Каменев през задната вратичка, водеше с него тайни преговори, разправяше, че вместо Сталин, би искал да види в Политбюро Зиновиев и Каменев. Сам си избра съюзниците и ще сподели участта им.

В политиката няма място за съжаление. Ако съжалява за някого, само за един човек е — за Каменев. Съжалява, в смисъл че Каменев не е с него, а е със Зиновиев. „Уютен“ човек е, мек, отстъпчив, при това е тифлисец, завършил е гимназия в Тифлис, дълги години е живял там. В него има нещо и от еврейския, и от грузинския интелигент — гальовност, деликатност, приветливост, малко е циник, но добродушен циник. Образован е, ориентира се в политическата обстановка, умее точно и ясно да формулира изводи, за това справедливо го ценеше Ленин. Не е честолюбив, не претендира за лидерство, традиционно втори човек. Такъв беше при Ленин, такъв би могъл да остане и при другаря Сталин. Не пожела! Предпочете пред НЕГО дърдоркото Гришка! Някога те отлично действуваха заедно, прекрасно се разбираха. Именно Каменев предложи него, Сталин, за поста генерален секретар на партията. Но го предложи само за да го използува срещу Троцки, бяха измислили това със Зиновиев — да превърнат партийния апарат в тояга за Троцки, бяха свикнали други да им вадят кестените от огъня. Не бяха разбрали най-важното: партийният апарат не е тояга, партийният апарат е лост на властта. Като му предадоха този лост, те му връчиха и абсолютната власт. НЕГОВИЯТ гений единствен проумя това. Впрочем и Ленин го проумя, но не веднага, а почти след година, късно го проумя! Но дори когато Ленин поиска ТОЙ да бъде свален от поста генерален секретар, дори тогава Каменев нищо не схвана и предложи на конгреса да не взема под внимание писмото на Ленин. Сети се чак след смъртта на Ленин, когато от Лениновото наследство се оказаха отстранени не само Троцки, но и Каменев, и Зиновиев. Точно тогава беше моментът да направи правилен политически избор, заедно с цялата партия да последва другаря Сталин. А той последва това нищожество Гришка! Защо? Вярвал е в големия талант на Гришка ли? Глупости! Той сгреши, защото никога истински не бе ГО разбирал, не бе разбирал, че така наречената примитивност, така наречената посредственост на другаря Сталин в действителност е простота на вожд, който не само чете лекции в Комунистическата академия, а преди всичко разговаря с масите, води масите след себе си.

Евреите никога не са разбирали какво значи ВОЖД? Никога не са умеели истински да се подчиняват, това е формирано в тях от историята, в това се състои тяхната национална трагедия. Всички народи са се подчинявали на Рим и са се запазили като нации. Единствени евреите не са се подчинили. Във всички религии бог е въплътен в човек: Христос, Мохамед, Буда… Само евреите нямат обожествен вожд, само юдаизмът не допуска олицетворяването на бога в човек. За тях не съществува абсолютен авторитет, затова не са успели да запазят държавното си начало — върховната власт в една държава трябва да е олицетворена във върховен вожд. Евреите са спорили през цялата си история, демокрацията означава за тях възможност да спорят, на тях им дай да противопоставят на мнението на мнозинството своето лично мнение.

Разбира се, има и евреи, способни да признаят един вожд и да му служат, например Каганович. Именно Каганович пръв, още през 1929 година, в своя лекция в Института на червената професура ГО нарече вожд… Но Каменев предпочете повърхностната ерудиция и сладките приказки на други хора. И сгреши. За един вожд не е достатъчно да бъде ерудиран и сладкодумен. Къде се дянаха всички дореволюционни „вождове“ интелигенти и „литератори“? Разните там Луначарски, Покровски, Рожков, Голденберг, Богданов, Красин? Ами Ногин, Ломов, Риков? Няма ги и нищо не остана от тях. Троцки притежаваше някои качества на вожд. Но интелектуалното му високомерие го правеше непоносим за партийните кадри. На всяка крачка подчертаваше умственото си превъзходство, хората не обичат да ги смятат за глупаци. Хората признават умственото превъзходство, когато то е съчетано с превъзходството на властта. Умственото превъзходство е приемливо за тях само в управник, по този начин те се подчиняват на умен управник, това не ги унижава, напротив, въздига ги, оправдава в собствените им очи безпрекословното им подчинение, утешава ги мисълта, че се подчиняват не на сила, а на ум. А докато не е взел само в свои ръце властта, вождът трябва да умее да убеждава, да създава у хората увереност, че са негови доброволни съюзници, че той само е изразил, формулирал техните собствени мисли. Троцки не разбираше това, както не разбираше и значението на апарата. Като се смяташе за вожд, си мислеше, че сам, без чужда помощ може да поведе масите с красноречието, с интелекта си. Не! За овладяване на масите не са достатъчни бляскавите речи, нужен е инструмент и този инструмент е апаратът. „Дайте ни организация от революционери — и ние ще преобърнем Русия!“ — Троцки никога не бе разбирал тази основна Ленинова постановка. Именно в това се състоеше неговият „неболшевизъм“, за който споменаваше Ленин в своето „завещание“.

Може би Ленин не е вземал на сериозно мисълта за колективното ръководство? Не! Ленин разбираше значението на вожда. „Съветският социалистически демократизъм ни най-малко не противоречи на едноличието и диктатурата… волята на класата в някои случаи се осъществява чрез диктатор, който понякога може сам да направи повече и често е по-необходим…“^[16] И друго… „Да се стигне до противопоставяне изобщо на диктатурата на масите на диктатурата на водачите е смешна безсмислица и глупост…“^[17] Това Ленин го разбираше, но смяташе да управлява Русия с европейски методи, а в НЕГО, в Сталин, виждаше азиатец.

Ленин разбираше значението на апарата. Но той искаше да се засили държавният апарат, на който се опираше лично той като глава на правителството, и не искаше да се засилва партийният, на който се опираше другарят Сталин. Именно затова тогава предложи да го свалят от поста генерален секретар. Някъде в перспектива наред с непа той очевидно е мислил за по-широки промени, защото, когато се залага на фермера, фермерът ще потърси правата си. За такива маневри Ленин е смятал по-подходящи Троцки, Зиновиев, Каменев, Бухарин, дори Пятаков и е смятал неподходящ НЕГО, другаря Сталин. В другаря Сталин е виждал главния „апаратчик“, а той имаше страх от засилването на апарата. И с право. Апаратът има свойството да закостенява, апаратът, сплотен от дългогодишните връзки, вместо да бъде лост, се превръща в спирачка, мумифицира се. Канцеларията в една огромна изостанала аграрна и многонационална страна е необходима за опазване завоеванията на революцията, но канцеларията крие в себе си заплаха и за самата революция — властта на тази канцелария става всеобхватна, могъща и безконтролна. Ленин с право се опасяваше от това и затова обичаше да казва, че „ние наследихме от царска Русия най-лошото, бюрократизма и обломовщината, те буквално ни задушават“. Това е така. Но то далеч не означава, че апаратът трябва да бъде унищожен, че трябва да се създаде политически баланс. Политическият баланс означава КРАЙ на диктатурата на пролетариата. Апаратът трябва да се запази, апаратът трябва да се укрепва, но е необходимо в него да бъде убита в зародиш самостоятелността, непрекъснато да се сменят хората, да не се позволява взаимните връзки да се циментират, един непрекъснато сменящ се апарат няма самостоятелна политическа сила, но остава могъща сила в ръцете на вожда, в ръцете на всесилния управник. Този апарат, като инструмент на властта, трябва да внушава на народа страх, но пред вожда самият апарат трябва да трепери.

Има ли той такъв апарат? Не, няма. Отдавна иска да промени състава на ЦК, но не успя да го направи дори на Седемнайсетия, на СВОЯ триумфален конгрес. Нямало, видите ли, основания за отвод, та беше принуден да остави в ЦК хора, на които мястото вече не е там, действуваше тяхното взаимно застъпничество, тяхната сплотеност, техните затвърдени взаимни връзки, той не можа да преодолее всичко това. Край! Този апарат вече си изслужи, каквото му бе отредено и вече не му е нужен в този вид, нужен му е друг апарат, такъв, който няма да разсъждава, за който ще съществува само един закон — НЕГОВАТА воля. Сегашният апарат е вече вехтория, отработена пара, дрипи. Обаче именно тези стари кадри са най циментирани помежду си, най-взаимосвързани, те няма така лесно да напуснат местата си, ще трябва да ги събаря. Но това ще бъдат завинаги обидени, завинаги спотаени, потенциални смъртни врагове, готови всеки миг да се присъединят към онзи, който се опълчи срещу НЕГО. Ще се наложи да ги унищожава. Сред тях ще има и заслужили в миналото хора — историята ще прости това на другаря Сталин. Сега техните минали заслуги стават вредни за делото на партията, те си въобразяват, че се разпореждат със съдбините на държавата. И затова трябва да ги смени. Да ги смени — значи да ги унищожи.

Сталин отново се разходи из кабинета, спря пред прозореца… Да, Октомврийската революция бе ръководена от Ленин, Ленин я извърши, това е неговата историческа заслуга. Но след като извърши революцията и запази новата власт в огъня на Гражданската война, той тръгна всъщност по пътя, подсказан му от опита на ортодоксалния марксизъм: непът беше началото на този път. С крайни революционни средства Ленин довърши буржоазната революция, разчисти пътя за нея, като унищожи остатъците от феодално-помешчическия строй. Но Ленин умря. Историята е велик режисьор. Тя навреме отстрани Ленин и даде на Русия нов вожд, който ще я поведе по истински социалистически път. За това ще е нужна още не една революция. Една революция, не по-маловажна от Октомврийската, той вече извърши — ликвидира индивидуалното селско стопанство, ликвидира кулачеството, ликвидира самата възможност за фермерски път на развитие на селото. При това загинаха милиони хора — историята ще му го прости. Той извърши и втора революция — насочи Русия по пътя на промишленото, индустриалното развитие, превърна я в съвременна промишлена, могъща във военно отношение държава. Висока цена бе платена за това, много жертви паднаха — историята ще го прости на другаря Сталин, историята не би му простила, ако бе оставил Русия слаба и безпомощна пред лицето на враговете й. Сега трябва да се създаде нов, особен апарат на властта. И да се унищожи старият. Унищожаването на стария апарат трябва да започне от онези, които вече са се опълчвали срещу НЕГО — от Зиновиев, Каменев, те са по-уязвими, те са се борили против партията и толкова много грешки са си признавали, че ще продължат да си признават, ще признаят какво ли не. И никой не ще посмее да ги защитава, и Киров не ще посмее.

Девет години Киров е в Ленинград. Какво направи той през тези години за превръщането на ленинградската партийна организация не в показна, а в истинска опора на Централния комитет на партията? Той реши да умиротвори този вечно фрондиращ град, вместо да го смачка. Да го смачка — значи да смени стария апарат с нов, старите кадри — с нови. Да го умиротвори — значи да остави стария апарат невредим, да остави старите кадри по местата им, само да ги привлече на своя страна. Именно по този път тръгна другарят Киров. Защо тръгна по него? Не разбираше задачата си ли? Добре я разбираше. Но разбираше именно своята задача, а не партийната, превърна Ленинград не в опора на партията, а в своя опора. Не той ги привлече на страната на партията, а те го привлякоха на своя страна, създадоха от него нов лидер.

Сталин отново отиде до писалището, отново препрочете доклада на Ягода. Да, протежето на Ягода — Запорожец — не е в състояние да промени обстановката в Ленинград. Безпомощен човек, нищожество!

Сталин отвори вратата към приемната и нареди на Поскрьобишев да извика за утре при него народния комисар по вътрешните работи другаря Ягода.