Том Кейн
Оцеляващият (98)

96.

Хеликоптерите долетяха от североизток, прекосиха пространството между хълмовете и стигнаха до края на летищния терминал на около два километра от хангара. Самолетът на Макейб вече беше на пистата и се движеше към тях, набирайки скорост за излитане. Майор Дейв Греч нареди хеликоптерите да се престроят в линия ниско над пистата, за да му преградят пътя. Но самолетът продължи да се приближава.

Единият от хеликоптерите „Блек Хоук“ беше модел „Дайрект Екшън Пенетрейтър“, въоръжен с картечница „Гатлинг“. Греч му нареди да даде предупредителен откос над самолета. Нямаше резултат от стрелбата и разстоянието между самолета и хеликоптерите намаляваше с повече от шейсет метра в секунда.

— Стреляй на месо! — изкомандва Греч.

Въртящите се цеви на гатлинга започнаха да бълват куршуми по носещия се срещу тях самолет, който ги предизвикваше да поиграят на руска рулетка, защото носът му се отлепи от земята и се насочи към нощното небе.

— Разпръсни се, разпръсни се! — изкрещя пилотът на водещия хеликоптер и машините се стрелнаха встрани пред излитащия с рев самолет не като хищни черни ястреби, а като уплашени гълъби. Роторите им плющяха във вихрушката, вдигната от ревящите турбини на самолета, за да измъкнат машините от пътя му.

Сапьорският екип бе разтърсен и захвърлен от едната на другата стена на хеликоптера си, докато пилотът най-сетне успя да си върне контрола върху машината.

Един от мъжете се развика:

— Ей, какво беше това?

Кейди Джоунс се опитваше да накара стомаха си да се успокои, но въпреки това успя да измърмори:

— Предполагам, че беше нашата бомба, която току–що се сбогува с нас.