Том Кейн
Оцеляващият (67)

65.

Пред Карвър изникнаха безброй затруднения, докато се опитваше да измисли как да измъкне документа от Баграт Баладзе. Първо, той не беше професионален крадец като Кени Уинтър, човека, за когото се представяше. Второ, не знаеше къде в сградата се съхранява документът. Единственият метод за отваряне на сейф, който познаваше, беше да го взриви. Не много умна идея, ако искаш да опазиш картонен плик, пълен с листове хартия. Освен това имаше и шестима възможни противници, защото беше възможно и жените да участват в битката. А той беше сам.

Последното беше най-маловажното от тези разсъждения. Като се има предвид елементът на изненада при едно добре планирано нападение, той лесно можеше да заличи неравенството. Преди го беше правил не малко пъти, но сега не беше дошъл, за да убива, а да открадне. Затова се зае да обмисли проблема логично, взимайки под внимание всички възможни изненади, докато не измисли решение, което му се стори смислено. Затова листът му с покупки излезе такъв. Затова и заради познанията за основните химически процеси, подходящи за изкуството на саботажа. Логиката беше много проста. Най-лесният начин да измъкне документа от къщата, беше да накара Баграт Баладзе да го направи вместо него. Обмисляйки как, Карвър стигна до химическите свойства на веществата в списъка си с покупки.

Например лененото масло е склонно към самозапалване, както художниците и декораторите, да не говорим за техните клиенти, научават на свой гръб. Когато лененото масло се изложи на слънце, то се окислява и отделя топлина. Колкото по-дълго е изложено на слънце, толкова повече топлина отделя. Ако с него е залято относително голямо парче ленен плат, това увеличава изложената площ и съответно количеството топлина. В течение на един период от приблизително шест часа платът може да достигне температура 480°C, или 800°F, което е напълно достатъчно, за да възникне пламък.

Има обаче още нещо. Ако мястото не е проветриво, процесът на окисляване отслабва. Ако пък е прекалено проветриво, течението ще разсейва отделената топлина. Точно както при разпалването на огън. Ако духате твърде силно, ще изгасите пламъчетата, а ако не духате, те сами ще угаснат. Трябва да улучите точното съотношение.

Подходящото съотношение между прекалено много и прекалено малко въздух може да се постигне, като се сложи лененият парцал в открит съд. Например отворена кутия от боя. Хапчетата за аквариуми също имат много мощни химически свойства. Тяхното предназначение е да освежават водата, като произвеждат кислород. Активната им съставка е калиевият хлорид, който много лесно се окислява. Точно както при лененото масло, това окисление отделя енергия. Ако отделената енергия е достатъчно голяма, може да се стигне до експлозия. Калиевият хлорид е много активно окисляващо вещество, затова се използва за направата на взривни вещества в домашни условия както от любителите на бомбички, така и от любителите на терора. Карвър счука таблетките в хаванче и смеси полученото вещество със захар, която щеше да се запали, така че да се получи по-силен и ярък взрив. После подготви бутилката с портокалов сок, който всъщност беше ацетон, купен от същата железария, където бе намерил останалите бояджийски принадлежности. Към него добави оранжев оцветител за храна плюс захар. Ацетонът е лесно възпламеняваща се течност, чиито пари могат да избухнат и от една искра. Едно от свойствата на захарта е, че когато бъде изложена на топлина, тя се карамелизира и става крайно лепкава. Добавката на захар към тази бутилкова бомба, или коктейл „Молотов“, целеше продължителното задържане на пламъка на едно и също място, както става при напалма.

Нямаше нужда да добавя нищо към разредителя или лененото масло. И така щяха да свършат работа. По същество съдържанието на бояджийската торба беше самовъзпламеняваща се запалителна бомба. Щом я заложи, Карвър се прибра в селото с камионетката на фурнаджията, уреди сметката си в хотела и се върна обратно в планината, но този път мина по панорамния път. Изкачи се за втори път до наблюдателния си пост, но сега носеше екипировката, която беше поискал от Вермюлен да му остави „до поискване“. Щом пристигна, просто зачака.

По обед температурата се беше вдигнала до двадесет и няколко градуса. Жените се печаха на слънцето с упорството на северноевропейци, които най-сетне са се измъкнали от лапите на студената и мрачна зима. Мъжете се мотаеха голи до кръста с торсове, покрити с татуировки — основен показател за мястото им в йерархията и част от културата на подземния свят в Русия. Кучетата мързелуваха в клетката. Причината обаче не беше толкова в слънцето, което загряваше козината им, а в голямото количество стрит валиум, по 50 милиграма за всяко, смесен с пастета, дебело намазан върху сандвичите, чрез които вече беше попаднал в тяхното кръвообращение.

Хората обядваха късно, в два и нещо следобед. С храната доста пийнаха. В три и половина Джордж пое втората смяна при портата. Баграт и Линда се прибраха вътре, за да се изчукат и да подремнат. Всички останали се бяха натъркаляли полузаспали около басейна. Точно тогава Карвър видя първите струйки дим да се вдигат от неговата ленена торба.

Той изпрати есемес на Вермюлен с текст: „Доставка в 19 часа, както беше планирано“. Изписа текста изцяло. Смяташе писането на съобщения за доста инфантилно занимание и предположи, че един генерал от резерва мисли същото. Съмняваше се, че някога преди му се е налагало да чете текстови съобщения.

Когато свърши, пламъкът вече се виждаше ясно. Беше намазал вътрешността на торбата с ленено масло, за да увеличи ефекта. Щом се появи първият пламък, скоро щяха да го последват и други.

Изведнъж се чу остър пукот, стъклото на бутилката с разредител се пръсна и той избухна в пламъци. После настъпи верижна реакция. Пламъците, подхранвани от разредителя, лизнаха пликчето с чипс, то избухна с пукот и висок пламък подобно на фойерверк. Това доведе до пръскането на бутилката с оранжевата течност в пламък от ацетон и захар, който от своя страна подпали сухите като барут цепеници.

Карвър вече си беше сложил бронежилетката с препасан под нея пистолет. Заредения гранатомет бе преметнал през рамо. В единия му джоб лежеше палката, а ушите му бяха здраво запушени с восъчните тапи за уши. В ръцете, които бяха защитени от плътно прилепнали кожени ръкавици, държеше противогаза. Него щеше да сложи последен.

Заслонът за цепеници вече гореше бурно, пламъците танцуваха нагоре по задната стена на къщата. Прозорецът на първия етаж беше отворен и пламъците подпалиха отворените дървени капаци на прозорците, черчеветата и найлоновите пердета, които се полюшваха от горещите вълни. Оттам огънят се прехвърли безшумно като крадец в помещението отвъд. Дървените греди в краищата на покрития с керемиди покрив започнаха да тлеят. Не след дълго и те щяха да се включат в пожара.