Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Самюъл Карвър (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Survivor, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2013)

Издание:

Том Кейн. Оцеляващият

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2010

ISBN: 978-954-655-129-0

История

  1. — Добавяне

10.

Уейлън Макейб направи втората си крачка по този смъртоносен път в препълнения стадион в центъра на Хюстън, Тексас.

Преди пет години, докато го издигаха към хеликоптера линейка, очите му бяха заслепени от снопове светлина, а ушите му проглушени от нещо, което звучеше като пляскането на хиляди ангелски криле. Първите думи, които осъзна, че чува, бяха произнесени от фелдшера: „Цяло чудо е, че си оцелял“.

Лекарите повториха тези думи, след като го приеха в най-близката болница. Репортерите, които обсаждаха скромното заведение, неговият адвокат и финансовият директор, които долетяха от седалището на корпорацията му в Сан Антонио, стюардът, който се суетеше около него по време на полета за родния Тексас — те всички използваха думата, изречена за първи път от фелдшера: чудо.

В дните и седмиците след катастрофата, докато разсъждаваше над невероятното си спасение от смъртта, у Макейб се засили убеждението, че неговото оцеляване не е чудо в обикновения разговорен смисъл на думата, а нещо буквално и дълбоко чудотворно. Господ го беше спасил и той се бе родил наново. Чувстваше се принуден да действа в съгласие с това спасение.

Изминалите от тогава години се бяха отнесли добре с него. Репутацията му се беше променила. Обвиненията в брутални делови ходове, политическа корупция и вандализъм срещу природата бяха изчезнали. Сега славеха Макейб като филантроп, вложил милиарди долари в благотворителна фондация, и човек с дълбоки религиозни принципи. В официалния доклад, съставен от Канадската въздухоплавателна агенция, катастрофата беше определена като произшествие. Но Макейб и за секунда не го повярва. Някой се беше опитал да му види сметката и е бил само на косъм от успеха.

Ако някой беше готов да се обзаложи с него, той щеше да избере онзи механик, на табелката, на чиито гърди пишеше Лундин. На практика той беше влязъл в онзи летищен салон и го бе помолил да се качи на самолета. Макейб беше ходил много пъти в Инувик, но никога преди не беше виждал този механик. И вероятно никога повече нямаше да го види, което беше жалко.

Би искал да стисне ръката на този човек.

Този кандидат-убиец беше направил Макейб такъв, какъвто беше днес. Тъжно беше, че шестима души трябваше да умрат, за да може той да бъде спасен, но ако такъв беше Божият план, кой бе той, че да го оспорва?

Сега, подобно на десетки милиони свои съграждани, той вярваше в „грабването“[1], възнесението на Божиите избраници от земята на небето[2]. Нима неговото собствено спасение не беше едно „грабване“? Наскоро поради настъпилите събития това вярване се беше превърнало в нещо много подобно на мания. Затова Макейб се беше присъединил към хилядите богомолци, които бяха пристигнали от паствата в южната част на страната на този огромен стадион, за да чуят великия проповедник на „грабването“, преподобния Езекия Рей. Когато големият хор, цели двеста души, подредени в пурпурни роби, завърши встъпителния химн и всички седнаха на местата си, Макейб зачака проповедта със същото вълнение като всички останали.

От първите редове се надигна вълна от ръкопляскания, които се усилиха и ставаха по-пламенни, докато към тях се присъединяваха все повече и повече хора. След минути всички на стадиона се изправиха на крака, ръкопляскаха, свиркаха и викаха, за да приветстват едрия войнствен мъж в строг черен костюм. Сребристият му перчем блестеше под светлината на прожекторите, докато крачеше към подиума в центъра на сцената.

Като всеки голям артист Рей застина, потънал в мълчание, докато приемаше аплодисментите. Изчака да се издигнат до едно последно кресчендо, преди да наведе глава и да притисне молитвено длани една в друга. Тогава измърмори словата на деветнадесетия псалм: „Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, крепост моя и Избавителю мой!“[3].

Богомолците отговориха с едно полугласно „амин“. Проповедникът отново застина в молитвена поза и потънал в мисли, остави мълчанието да се трупа. После изведнъж застана изправен и грейна в усмивка, а в същия миг двата огромни видеоекрана от двете страни на сцената светнаха.

— Приятели мои — започна той със звучен властен глас, който внушаваше авторитета на държавник от международен мащаб, като същевременно беше запазил лек западновирджински акцент, за да знаят слушателите, че не е забравил своите корени, — нося ви радостни новини за завръщането на нашия Спасител! Това е радостна новина за онези, които са наши братя и сестри во Христа. Но за онези, които отвърнаха лица от Христос, за неверниците, които се подиграват на Господа и се валят в греха и изкушенията, предлагани от антихриста, тя означава смърт и вечни мъки.

— Вие знаете новината, за която говоря. Думите от Първото послание до солуняни, глава четвърта, стихове шестнадесет и седемнадесет, са гравирани във вашите сърца. „Защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа що възкръснат първом…

— … После ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем“.

Мнозина от вярващите повтаряха заедно с него словата и с радостен вик ознаменуваха края на цитатите.

— Да, точно така! — извика гръмогласно Уейлън Макейб, преди да потъне в пристъп на раздираща кашлица и да започне да пръска слюнки наоколо.

Рей кимна с благодарност.

— Приятели, днес е достатъчно да се огледаме, за да видим кои са благочестивите, кои имат страх от Бога и водят благоприличен и морален живот. Обаче щом пуснем телевизора и започнем да четем отровните думи на медийния елит, ние виждаме онези, които подиграват Бог… които се надсмиват над вярващите… които принизяват святата институция на брака… които се валят в декадентство и разврат.

— Повярвайте ми, приятели мои, те скоро ще бъдат поносени от сърпа на Христос и заедно с тях всички последователи на антихриста. Защото техният ден за уреждане на сметките ще дойде, и то много скоро!

До този момент богомолците не преставаха да прекъсват с викове и ръкопляскания проповедта. Рей отново вдигна ръце, за да въдвори достатъчно тишина, сред която думите му да бъдат чути.

— Вие можете да попитате откъде знам това? Как мога да бъда сигурен в сърцето си, че денят на Господа ще дойде скоро? Ами Библията ми казва това.

— Спомнете си Второто послание до солуняни: „Защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог“.

— В Евангелието на Матей, глава двадесет и четвърта, се казва: „Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове… много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина“.

— Звучи ви познато, нали? Прилича на днешния свят! Затова сега очакваме последното предупреждение, че краят е близо — пристигането на самия сатана на земята. Приятели, бъдете нащрек, защото сатаната ще дойде скоро. Стане ли това, трябва да се приготвим за война.

— Ние знаем къде ще се състои тази велика последна битка, защото е писано: „И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон“.

— Мнозина от вас вече знаят, че това място наистина съществува. Това е хълмът Мегидо, който се издига в земите на Израел. Можете да идете там и да го видите със собствените си очи.

— Братя и сестри, не трябва да се страхувате от тази велика битка. Защото Христос, който ще се завърне в слава, е могъщ Христос. Христос воинът, който язди на бял кон. Един Христос, който ще накара враговете му да потреперят. Затова се радвайте, че ще дойде. Бъдете щастливи, защото ще бъдете спасени. Обаче бъдете готови за последния сблъсък между доброто и злото.

— Защото е Христос…

— Защото ни носи „грабването“…

— И защото вече е на път!

Докато около него гърмяха виковете „Амин!“ и „Слава на Господа!“, Уейлън Макейб се разкъсваше от противоположни чувства. От една страна, изпитваше възхита от изгледа за предстоящото „грабване“, запленен от величественото вълнение, предизвикано от преподобния Рей. От друга страна обаче, беше изпълнен с таен и толкова силен страх, какъвто не беше изпитвал от мига, когато самолетът му започна да пада от канадското небе.

Само няколко седмици по-рано, след като не можа да се отърве от кашлицата, която упорстваше цяла зима, най-накрая беше решил да иде при своя лекар. След няколко часа докторът го изпрати при специалист в онкологичния център „М. Д. Андерсън“ в Хюстън. В края на седмицата Макейб за всеки случай се консултира с още един онколог, най-добрия специалист в нюйоркската болница „Слоун-Кетъринг“.

И двамата казаха едно и също. Макейб имал два неподлежащи на операция тумора на белите дробове. Ракът се беше разпространил в мозъка му. Лекарите не бяха сигурни, но смятаха, че е възможно да е причинен от отровните газове, които беше вдишал в горящия самолет. Макейб можеше да види горчивата ирония в това: най-накрая неговият убиец се беше докопал до него. Оставаха му девет месеца живот, но щеше да влезе в болница след шест. Плъзгаше се надолу към зинала пропаст. Страхът, който разяждаше съзнанието му, беше да не умре преди идването на великия ден. Разбира се, той вярваше във възкресението и вечния живот. Всяка седмица утвърждаваше тази вяра в църквата. Но вярата не предлагаше защита, когато мисълта за собственото му небитие го обсебеше в най-тъмния час на нощта. Въпреки утешителните думи на вярата, той не можеше да бъде сигурен, че ще бъде събуден от последния дълъг сън. Повече от всичко друго искаше да е жив, с широко отворени очи в онзи велик ден, когато Господ щеше да се върне при своя народ. Копнееше да види всесъжението, за което беше говорил преподобният Езекия Рей, когато Христос щеше да съкруши гроздовете на гнева и кръвта на неговите врагове щеше да изпълни израелските долини до ръба.

А ако всесъжението не се случеше от само себе си, е, добре, Уейлън Макейб щеше да му помогне да стане, дори това да му струваше и последния цент.

Бележки

[1] Представа в християнството, свързана с пришествието на Исус, в която избраниците ще бъдат „грабнати на облаци“ и ще посрещнат завръщащия се Христос в небесата. — Б.пр.

[2] Първо послание на св. ап. Павел до солуняни, 4:16-17, цитати от Библията. — Б.пр.

[3] Псалтир, 18:15. — Б.пр.