Том Кейн
Оцеляващият (20)

18.

„Дата на изпълнение: 25 септември 1995 г. Място: небостъргач «Речен изглед», улица «Чароен Наркон», Банкок, Тайланд. Мишена: У Чиу Уай, известен и като Тони У.

Мисия: Да се елиминира голям наркотрафикант, свързан с търговията с хероин в Европа и Обединеното кралство. Изпълнител: Самюъл Карвър (хонорар 350 000 паунда).

Отчет: Беше известно, че мишената редовно, всяка седмица, играе маджонг с трима свои най-близки съдружници, залагайки значителни суми. Често милион и повече долара сменят собственика си. Освен това участниците правят залози за шест и седемцифрени суми помежду си за изхода от футболни мачове в Азия и английското футболно първенство, както и конните състезания в Банкок, Макао и Хонконг. Може да се направи достатъчно сигурно заключение, че уговарянето на мачове и състезания се дължи именно на тези облози.

Мястото на срещата беше луксозен тавански апартамент на двадесет и петия етаж в новопостроена жилищна сграда с гледка към река Чао Прая. Жилището беше избрано от У от съображения за сигурност. Апартаментът на покрива е само един. Единственият достъп до него предоставя експресен асансьор, пазен от въоръжена охрана на партера и на последния етаж. Освен това апартаментът има собствено водо— и електроснабдяване и климатизиране на въздуха, отделно от тези на сградата.

Работещият на свободна практика изпълнител Карвър стигна до извода, че тези предохранителни мерки правят апартамента по-уязвим, а не обратното. Той извърши нападението от покрива на сградата в 1,45 сутринта на 25 септември. Тази нощ времето беше лошо, с гръмотевични бури и силни валежи. Това направи първоначалните етапи на операцията по-опасни, но същевременно осигури допълнително прикритие.

Карвър използва хеликоптер, за да стигне до покрива. Машината зависна над «Речен изглед» за по-малко от пет секунди. Използвайки стандартно конопено въже с диаметър 5 сантиметра, каквито се използват от Специалната флотска част, закачено за покрива на хеликоптера, Карвър се спусна с висока скорост, като в последния момент преди достигането на целта използва дебели кожени ръкавици за спиране. След като облече защитната екипировка, той се приближи към вентилационните шахти на покрива, използвани за захранване на климатичната инсталация на жилището, и впръска вътре една кутия фентанил, бързодействащо газообразно успокоително на опиумна основа.

След като изчака пет минути, за да подейства газът, Карвър се спусна до терасата, която се простира от едната страна на апартамента, и след като установи, че У и неговите другарчета са упоени, използва стъклорез, за да проникне през многослоестото стъкло на вратата към хола, където се намираха мъжете.

Единствените въоръжени мъже в помещението бяха У, който носеше пистолет «Глок» 22 калибър, и неговият телохранител, въоръжен с автомат «Щаер MPI 69». Всички останали играчи са били претърсени, преди да влязат в апартамента.

Първо Карвър се погрижи всички играчи да седят изправени около игралната маса. След това отиде във фоайето, за да довлече телохранителя, който също беше изгубил съзнание, в хола.

Когато всичко беше готово, Карвър извади пистолета на У от кобура под мишницата му и изстреля три куршума. Два в стената над лежащия в несвяст телохранител и един в черепа му. Тъй като оръжието беше малокалибрено, куршумът се разплеска и уби мъжа на място. Карвър използва автомата на телохранителя, за да премахне с няколко кратки откоса останалите четирима души около масата за маджонг. Освен тора се погрижи няколко от откосите да пропуснат целта и с тях разби многослоестото стъкло, за да премахне всяка следа от направения от него отвор.

След като даде знак на хеликоптера, че е готов да се изтегли, Карвър използва цигарите на четиримата (всички пушеха много), за да запали огън в апартамента. После се върна по стъпките си на терасата и обратно на покрива. С помощта на лебедката той вече беше в хеликоптера, когато противопожарната аларма в апартамента се задейства, заливайки хола с вода, която значително ще усложни работата на криминолозите.

Повиканите детективи стигнаха до заключението, че телохранителят е бил подкупен да убие, но сам е загинал при опита си. Един усърден криминолог посочи аномалиите в пръските кръв и разположението на телата на жертвите, но наблюденията му бяха пренебрегнати. Местните полицейски власти и политиците бяха твърде заети да ликуват заради смъртта на един голям престъпник, за да се задълбочават в подробностите около неговата смърт.

Заключение: Това беше смел план, осъществен с необикновена решителност и внимание към детайлите от изпълнител, който действа с голямо спокойствие и крайно безмилостно в ситуации на напрежение. Моята преценка е, че можем да поверяваме на Самюъл Карвър изпълнението на нашите най-важни и деликатни операции и аз не бих се колебал да прибягвам до неговите услуги и в бъдеще.“

Подпис: Куентин Тренч Директор „Операции“

Е, ти го пусна, нали така, измърмори по нос Джек Грентъм, докато оставяше доклада, един от многото заловени документи, когато Консорциумът беше дискретно, но завинаги закрит. Грентъм беше изгряваща звезда в Тайната разузнавателна служба, известна и като MI6. Официалното му досие беше изпъстрено с многобройни постижения, безукорни политически преценки и умело направляване на кариерата. Той обаче беше взел решение, което, ако се разчуеше, би могло да съсипе постигнатото досега. То не беше само по себе си лошо, а просто си имаше и отрицателните страни.

На 3 септември Грентъм с помощта на колега от MI5 беше заловил Самюъл Карвър. По онова време той знаеше много добре какво беше извършил този мъж в парижкия подлез. Но също така знаеше, че публичният процес не е в ничий интерес. Затова беше избрал друг път. Подобно на някакъв бюрократичен Мефистофел, той бе купил душата на Карвър.

„Аз те притежавам — заяви агентът. — Срещу името ти стои дълг, който никога не може да бъде погасен. Но може да плащаш репарации. Можеш да вършиш различни неща за мен и своята страна. Ако те убият, какво от това? Ако успееш, ще си направил нещо добро, което да намали вредата, която си причинил“.

После пусна Карвър да отлети за Швейцария, където трябваше да се изправи срещу Юрий Жуковский, руския олигарх, който се оказа тайната движеща сила зад парижкия атентат. Сега Жуковский беше мъртъв, а Карвър изгуби разсъдъка си.

В известна степен беше много жалко, че е изваден от строя. Нямаше да е лошо, ако имаха на разположение човек като него. Неофициално и лесно за опровергаване. Но пък и нещо можеше да се прецака. Винаги ставаше така. А сега Картър не беше в състояние да каже каквото и да било.

Щом тегли чертата, Грентъм стигна до заключението, че като цяло това е отличен резултат.