Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Самюъл Карвър (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Survivor, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2013)

Издание:

Том Кейн. Оцеляващият

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2010

ISBN: 978-954-655-129-0

История

  1. — Добавяне

53.

Специалният агент Том Мулво много харесваше Кейди Джоунс. Той смяташе, че е много готина за учен, и това беше една от причините. Обаче по-важната беше, че харесваше начина, по който тя си вършеше работата. Не си придаваше важност, смееше се на шегите и не се правеше на обидена. Изобщо беше момиче на място.

Тъй като нещата стояха така, той с удоволствие щеше да вложи няколко часа труд, за да проследи налудничавата й теория за генерала и физика. В началото нещата вървяха лесно. Вермюлен не беше пазил в тайна своите намерения. Той и неговата секретарка госпожица Наталия Морли се бяха качили на самолета за Рим. Бяха отсядали в най-добрите хотели, но всеки път в отделни стаи. Кредитните карти на Вермюлен носеха следи от разходите, които всеки мъж, който иска да вкара дадена жена в леглото си, прави: ресторанти, скъпи магазини, билети за опера. Някои хора биха казали, че е жалко да изпадаш в подобни крайности, но това едва ли можеше да се нарече престъпление.

След това Мулво реши да се заеме с телефонните разговори на генерала, но тук удари на камък. Вермюлен притежаваше няколко мобилни телефона, регистрирани на негово име, но нито един от тях не беше използван през последните седмици. В хотелите, където беше отсядал, сметките за телефонни разговори бяха малки. В това имаше смисъл, защото кой би искал да плаща високите хотелски такси върху разговорите, ако може да ги избегне? Генералът би трябвало да използва някакъв телефон, освен ако не беше решил да не води телефонни разговори.

Мулво провери всички корпорации, които посочваха Вермюлен като свой директор, след това издири всички телефони, регистрирани на тяхно име, и проследи водените разговори по време на престоя на Вермюлен в Европа. Не откри никакво съвпадение. Сега вече започна да проявява интерес. Залови се повторно с кредитните карти. Нямаше отбелязана покупка на мобилен телефон, нито пък платени телефонни разговори или плащания на използвано време. Това означаваше, че Вермюлен си е купил предплатена сим карта с телефон, заплащайки в брой или с карта, за която не иска никой да знае. Беше обявил, че заминава на продължителна почивка, но бе взел мерки като професионалист, който изпълнява някаква мисия.

Време беше агентът да потърси малко помощ. Той беше установил много добри колегиални взаимоотношения с Тед Яворски от Ленгли и Боб Ласитър, представителя на Националната разузнавателна агенция в екипа за издирване на бомбите. Разказа им накратко предположенията на Кейди и докладва онова, което сам беше открил. И двамата му казаха, че трябва да е мръднал, щом се е заловил с подобно разследване. Обаче Мулво ги убеди да поработят неофициално. След това се обади в полицията.

Столичната полиция, както и всички останали ченгета, неохотно си сътрудничеше с ФБР, но след като Мулво успя да убеди детектива, който отговаряше за разследването на убийството на Мери Лу Столър, че няма намерение да му се меси в работата, те можаха да проведат един много полезен разговор.

— Значи си говорим само двамата, без някой друг да бъде замесен?

— Да, колега — кимна Мулво. — Искам просто да науча какво се е случило според теб. Не ми трябват доказателства. Искам да чуя това, което ти нашепва твоят инстинкт.

— Така да бъде. Официално това е грабеж, който е излязъл от релси. Но моят инстинкт казва, че това са глупости. Който е убил Мери Лу Столър, е бил професионалист.

— Защо мислиш така?

— Работата беше свършена прекалено добре. Разбира се, те са се погрижили да прилича на грабеж, но районът беше чист. Никакви следи, нито отпечатъци, не говорим за ДНК. Единствените оставени отпечатъци са от обувки № 44, марка „Флорсхайм“. Невъзможно е да бъдат проследени, защото се продават стотици хиляди. Обаче това също ми подсказва нещо. Имам предвид, чувал ли си скитник да носи „Флорсхайм“? И още нещо. Средностатистическият скитник има ум колкото палмата, която моят лейтенант отглежда в кабинета си. Схващаш ли какво искам да кажа? И да не забравяме, че най-вероятно е луднал от гълтането на амфетамини. Повярвай ми, които са свършили тази работа, не са глупаци. Знаели са много добре какво правят. Няма никога да ги хванем. Ето това ми подсказва моят инстинкт, агент Мулво.

— Благодаря ти, детектив, за откровеността.

— Мога ли да попитам какво кара федерален агент да се обади, за да научи подробностите за това разследване? Бог да прости госпожа Столър, но тя не беше важна клечка.

— Тя не, но нейният началник…

— О, мамка му, трябваше да се досетя.

— Колега, няма защо да се тревожиш. Дадох ти дума, че нашият разговор е поверителен. Няма да имаш неприятности.

Мулво затвори телефона и дълбоко се замисли. Беше започнал това разследване, за да достави удоволствие на Кейди, но не можеше да има съмнение, че около Кърт Вермюлен ставаше нещо много странно. Очевидно пътуването на генерала до Европа съвсем не беше само продължителна почивка. Обаче дали беше планирал и смъртта на секретарката си? Ако искаше да се отърве от нея и на нейно място да доведе красива като манекенка мадама, просто трябваше да я уволни. Кой би имал полза от смъртта на Мери Лу Столър? Единствената кандидатка беше новата секретарка на име Морли. Но тя със сигурност не е пребила до смърт жената в парка „Гловър Арчболд“. Дали някой го е извършил заради нея? И ако отговорът е да, защо?

Мулво отново се обади на Тед Яворски.

— Трябва да бъда откровен — обясни той. — Все още зная дали всичко това е пряко свързано с целите на вашия екип. Обаче Кейди Джоунс смята, че е така, а тя е експертът по ядрена физика и ядрени физици. Всичко, което научих досега, потвърждава нейното първоначално предчувствие. Трябва да проверим тази Наталия Морли. Изрови всичко за нея тук и отвъд океана. Някой е искал да й осигури мястото на секретарка при Вермюлен. Трябва да разберем кой стои зад това.