Том Кейн
Оцеляващият (31)

29.

Тази вечер Алекс Петрова се срещна с агента на ФСБ, който беше неин водещ офицер, на стъпалата пред паметника на Линкълн.

— Работата върви по план — докладва тя. — Вермюлен очевидно е увлечен. Предложи ми да го придружа при пътуването му в Европа. Разправя на всички, включително и на мен, че си взима по-продължителна отпуска. Аз обаче си мисля, че зад тази отпуска се крие нещо друго.

Тя му подаде бял плик за писма без надписи по него.

— Вътре е програмата за първите три седмици, включително номерата на полетите и хотелите. По тези места няма да е трудно да се уредят срещи за размяна на информация.

— Прекрасно — кимна водещият офицер. — И какъв е генерал Вермюлен?

— Ако искаш да знаеш — отговори тя, — той е много мил човек. И това ме кара да се презирам още повече за това, което му причинявам.

Водещият офицер вдигна вежди.

— Мисля, че ще е по-добре да не включвам това изказване в доклада до заместник–директорката.

— Да, моля те недей — усмихна се Алекс, — защото ще си помисли, че страдам.