Том Кейн
Оцеляващият (70)

68.

Гледката от хеликоптера „Дофин“ към Турет–еюр–Луп, което лежеше на пет километра пред тях, беше възхитителна смесица от твърди каменни стени и червени керемидени покриви, наблъскани върху V–образен висок морски нос. Сградите стигаха до ръба на скалите и се вкопчваха в тях като стадо леминги, които се предизвикват едни други да скочат. Обаче седящият на седалката до пилота Платон не се вълнуваше от подобни естетически наслади. Единствената му грижа беше да сравнява забележителностите пред себе си с картата, която държеше в ръце. Беше получил описание на мястото, където се намира къщата, наета от грузинеца. Сега му оставаше само да го открие.

В този момент видя стълба от черен пушек, който се издигаше иззад един от хълмовете, погледна в картата и проблемът се реши. Огънят беше като фар, който го насочваше към мястото, което търсеше. Обаче се оказа, че са пристигнали твърде късно. Крадците на онзи американец го бяха изпреварили. Разбира се, ако тези боклуци не бяха успели по някакъв начин сами да се подпалят.

— Карай към пушека — нареди той на пилота. — Бързо!

Досега летяха успоредно на долината в подножието на Пюи дьо Турет. Сега хеликоптерът се стрелна надясно, когато пилотът смени курса и започна да се спуска. Те летяха право към черния пушек, когато той бе разпръснат от взрив, който изпрати към небето огнена топка от алчни за плячка виещи се пламъци.

Платон изригна поредица руски псувни в микрофона на интеркома, а после се завъртя на седалката и впери очи в петимата мъже в пътническото отделение над него. Всички бяха с бронежилетки и носеха автомати с големи заглушители на цевите. Това бяха най-добрите хора на Платон, които бяха служили с него в Афганистан или в тежките кампании срещу отцепниците в Чечения.

— Ще кацнем след тридесет секунди. Вие двамата слизате първи и заемате позиция. Имайте готовност да ни прикривате със стрелба. Останалите идват с мен.

Когато наближиха къщата, пилотът намали скоростта, защото търсеше къде да кацне, като нервно заобикаляше огъня и пушека, които бяха обгърнали къщата. Сега, когато наближиха, Платон видя, че някой сякаш беше отхапал голяма част от задната част на сградата. Сигурно там беше станала експлозията. Успя да види само трима души. Две жени и един мъж, които бяха разхвърляни пред фасадата на сградата. Наблизо стоеше голям джип.

Мъжът коленичеше пред една от жените и сякаш се опитваше да я свести. Изглежда не осъзнаваше, че хеликоптерът наближава. Накрая, когато бяха на тридесетина метра от него и само на два метра от земята, той обърна към тях мустакато лице със събрани очи и започна да клати глава насам–натам. Имаше вид на объркан от случващото се около него човек. Хеликоптерът се беше спуснал с нос, насочен към къщата, но тъй като теренът падаше стръмно, пилотът опря само предните колела в земята и без да гаси двигателя, зависна със задните във въздуха. Първите двама мъже изскочиха от плъзгащите се врати на машината, притичаха няколко метра приведени, преди да залегнат и да заемат позиция с насочени срещу мъжа оръжия. Последваха ги тримата им другари, които застанаха около носа на хеликоптера, за да прикрият Платон, докато слиза от мястото до пилота. След това четиримата заедно тръгнаха към мъжа с преметнати през рамо, готови за стрелба автомати.

Мъжът пред тях нямаше оръжие, но сега видяха, че жената до него беше мъртва. Беше простреляна в гърлото и главата. Другата жена, която също сякаш не осъзнаваше присъствието им, както мъжа преди малко, беше по бански. А той носеше единствено джинси. Грузинецът ги гледа няколко секунди с празен поглед, сякаш не може да фокусира, а после съвсем изненадващо скри лицето си в шепи и започна да ридае.

— Майчице Божия… — измърмори Платон, който макар и сам дълги години да се беше излагал на въздействието на битките, не беше станал по-състрадателен към хората, които рухваха при напрежение. Сега, когато наближи ридаещата развалина, видя, че тя отговаря на описанието на Баграт Баладзе. Значи този подсмърчащ слабак е бил водач на банда? Не беше за чудене, че се е оказал толкова лесна мишена. А вече се беше предал. Май някой здравата го беше халосал по главата, но иначе по него нямаше и драскотина.

Платон го стисна за гърлото.

— Ти ли си Баладзе? — попита той грубо. Грузинецът го изгледа с празен поглед, смръщи се и се опита да вдигне рамене.

Платон го зашлеви по двете бузи.

— Ти… ли… си… Баладзе? — повтори той бавно и по-високо с глас, в който започнаха да се долавят гневни оттенъци.

Очите на пленника му се изпълниха с паника. Той посочи с показалци ушите си и поклати глава.

— Не мога да чувам… — изплака. — Мисля, че съм я убил… но не съм сигурен… не съм сигурен. О, Боже мили…

Започна отново да плаче и лицето му се сгърчи като на съкрушено малко дете. Когато вдигна ръце, Платон забеляза скъсаната верига на китката на лявата му ръка. Той хвана висящия свободно край и го дръпна нагоре заедно с ръката на Баладзе. Трябваше да я завре на сантиметри от носа му, преди грузинецът да я забележи. Платон разклати остатъка от веригата. Незададеният гласно въпрос беше очевиден.

— Изчезна — отговори Баладзе. — Някой го взе, но не можах да видя кой. Не можех да виждам, не чувах… такъв трясък.

Платон кимна на един от мъжете наоколо.

— Питай кучката. Може тя да е видяла какво се е случило.

Брюнетката не беше в по-добро състояние от своя началник и също не чуваше и виждаше ясно. Когато осъзна, че нейната руса приятелка е мъртва, започна да хлипа.

Тогава Платон насочи вниманието си към джипа. Той беше оставил ясно забележими следи, което подсказваше, че е слязъл по хълма с висока скорост, завил е рязко и се е плъзнал встрани, докато спре. Който го беше карал, бе успял да изненада Баладзе, защото той явно не беше очаквал нападение откъм гърба и в границите на парцела.

Платон се сети, че нападателят сигурно е използвал светлинно–звукова граната, за да обезвреди грузинеца и жените и да вземе онова, което е било закачено на другия край на веригата. Най-вероятно куфарче. Щом Баладзе си беше направил труда да го върже с верига към тялото си, значи съдържанието му е било ценно. Сигурно документът, който искаше Жуковская, е бил вътре. Платон щеше да се заеме с това след малко, но не преди да е обезопасил останалата част от имота. Първите двама още заемаха позиция за отбрана, но той им махна и с жестове ги изпрати да заобиколят къщата от двете страни и да се върнат да докладват какво са видели. Зае се отново с Баладзе.

Въздействието от гранатата сигурно вече беше започнало да отслабва. Платон приближи уста до ухото на грузинеца и изкрещя:

— Чуваш ли ме?

Баладзе се опита да го погледне с празен и неразбиращ поглед, но неволното му трепване и проблясването в очите му подсказа, че беше чул въпроса.

— Така си и помислих… — кимна Платон. — Какво имаше в куфарчето?

— Кое куфарче?

Платон го удари силно и рязко в стомаха и когато грузинецът се присви, вдигна главата му за косата и ехидно обясни:

— Което е било закачено за другия край на веригата.

Баладзе се опитваше със зинала уста да си поеме дъх, а Платон продължаваше да го държи за косата. В един момент я опъна здраво, дърпайки главата на Баладзе нагоре и назад.

— Е?

Тогава Баладзе за пръв път показа малко готовност за съпротива и наплю Платон. Плюнката му се стече от лицето върху гърдите на руснака, но той се усмихна и заби коляно в слабините на грузинеца. Обаче не пусна Баладзе и когато той инстинктивно се опита да се сгъне на две, болезнено опъна скалпа му. Болката щеше да се усили, защото Платон заби показалеца и средния пръст в очите на своя пленник. Сега три от най-болезнените области в мъжкото тяло туптяха от болка. Баладзе зави и се замята, което само усили болката в главата му. Колената му се подгънаха, но Платон със сила го изправи на крака, което предизвика нова вълна от болка и той отново изрева.

Когато стенанията му утихнаха, Платон повтори своя въпрос:

— Какво имаше в куфарчето?

— Един списък… — изстена Баладзе.

— Списък на какво?

— На бомби.

Платон присви очи и се наведе, като едновременно придърпа главата на Баладзе така, че лицата им бяха на не повече от педя разстояние едно от друго.

— Какви бомби?

Раменете на грузинеца се смъкнаха.

— Атомни бомби… от съветско време… из целия свят… общо сто.

От изненада Платон разхлаби хватката си. Не бе за чудене, че онази дърта вещица беше толкова потайна. Сигурно в Москва се бяха насрали. Някогашните властелини на могъща империя сега бяха толкова изпаднали, че трябваше да се молят на гангстери да спасяват мръсните им тайни. Ако някой търсеше символ на това как са се променили времената, нямаше да намери по-добър. Но това откриваше пред него известна възможност. Ако може да вземе куфарчето или дори да го унищожи, но въпреки това да каже, че го е запазил, щеше да се озове в много силна позиция.

Но къде беше избягал крадецът?

Без да обръща повече внимание на Баладзе, който сега се беше свил в ембрионална поза на земята в краката му, Платон се опита да се постави на мястото на нападателя. Беше дошъл откъм задната част на къщата. Защо? Очевидно, защото беше наблюдавал откъм хълма. Къде бе отишъл? Платон погледна към портите, които препречваха автомобилната алея в долния край на парцела. Бяха затворени. Значи не беше избягал оттам. В това имаше смисъл. Защо да се тикаш в ръцете на идващите отдолу ченгета? Явно се бе измъкнал по същия път, по който беше дошъл. Като се съди по състоянието на Баладзе, нападението е било съвсем скоро. А откакто видяха експлозията, която унищожи задния край на сградата, бяха минали не повече от три минути. Платон тръгна нагоре по склона на Пюи дьо Турет. Мъжът беше някъде там или по-вероятно тичаше с все сили, за да се измъкне. Обаче все още можеше да бъде заловен.

— Убийте я — нареди той на войниците си, застанал зад гърба на брюнетката.

Чуха се три глухи пукота от заглушителя на пистолета и деветмилиметровите куршуми сложиха край на живота й. Платон лично застреля с два изстрела Баладзе.

По това време всички негови хора се бяха събрали пред къщата.

— Няма нищо — докладваха двамата, които бяха изпратени да огледат отзад.

— Да се махаме оттук — нареди Платон. — Бързо качвайте на хеликоптера.

Той пръв се затича към машината, отвори вратата и се тръшна на седалката до пилота. Сложи си слушалките с микрофона и нареди:

— Излитай. Посока към планината. Ще ходим на лов.