Том Кейн
Оцеляващият (61)

59.

Карвър не познаваше нито едно от дивите цветя, които покриваха склона, но беше благодарен за техния богат растителен аромат. Вече четиридесет и осем часа наблюдаваше къщата. През това време пи вода, яде шоколад, ядки и сушени плодове. Изходи се в плик за сандвичи, а след това го зарови в земята зад скривалището си. Освен това избистри плановете си как да измъкне документа от къщата.

Сградата беше така изградена, че общите части се намираха на южната част на склона, така че обитателите да имат хубава гледка към сиво–зелените провансалски хълмове и блестящите води на Ривиерата. Всичко свързано с ежедневието беше скрито от погледа. Автомобилната алея до къщата свършваше в дясната част на парцела от гледната точка на Карвър. Пред входа на къщата имаше малко пространство за спиране, но същинският паркинг беше отзад, така че автомобилите да не се виждат. Нямаше гаражи, а под метална рамка с пластмасов покрив стоеше един седемместен „Мицубиши Шогун“.

Откъм задната стена на къщата имаше метален заслон за цепеници, предназначени за камината, която според плановете на архитекта заемаше централното място във всекидневната. Малко по-нататък, до задния вход, който водеше в кухнята, се издигаха две големи газови бутилки, които захранваха горелките на печката.

Откъм задната част на сградата имаше още работа за довършване. Ниската тухлена стена, която обграждаше паркинга, не беше измазана и голяма част от района беше покрита със строителни отпадъци: каменни отломъци, парчета дърво, празни кутии и чували и дори малка бетонобъркачка. Някой обаче беше разчистил достатъчно място за високите телени огради, зад които държаха затворени кучетата, преди да ги пуснат през нощта.

Къщата се обитаваше от шестима души. Четирима мъже и две жени. Времето се запази топло и около обед мъжете се събраха отвън за здраво пиене, пушене и зяпане на жените, които лежаха край басейна и се опитваха да превърнат соларния си тен в истински. На Карвър не му отне много време, за да разбере кой е Баладзе. Наперената му походка, кучешкото послушание на мъжете и високият, креслив смях на жените показваха кой е водачът на стадото.

Карвър си убиваше времето, като се опитваше да измисли имена на хората, които скоро щеше да нападне. Поигра си с герои от сапунените сериали, исторически личности и дори Исус и неговите апостоли. Накрая се спря на „Бийтълс“. Той прекръсти Баладзе на Джон, водача на легендарната група. Мъжът, който имаше вид на негов заместник, шкембест мазник с русоляво перчемче, беше прекръстен на Пол. На един кльощав младок с дълга черна коса много подхождаше да бъде Джордж. Така на четвъртия член на бандата се падна Ринго. Той имаше свръхразвити мускули и яростно червеникавия тен на човек, който сутрин поръсва овесените си ядки със стероиди и прекарва твърде много време сам със своите гири. Покритият му с черни завити косми гръб също не беше приятна гледка.

Жените бяха лесни. Едната беше брюнетка, а другата блондинка. Значи Йоко и Линда.

През деня или Джордж, или Ринго даваха караул при входа на парцела. Който беше първа смяна, трябваше да стане рано и да прибере кучетата в заграждението, преди да заеме поста си при входа. Единственият посетител беше местен пекар, чиято камионетка пристигаше към десет. Ако се съдеше по количествата алкохол и бира, бакалски стоки, плодове и зеленчуци, които носеше, освен своите самуни, изглед да се бяха договорили да снабдява къщата изцяло.

На терасата имаше барбекю и на Пол беше възложена задачата всяка вечер да пече пържоли и шишчета. С изключение на грила, всички останали домашни работи бяха оставени на жените, които изпълняваха едновременно ролите на домашни помощници, готвачки, наслада за очите и сексуални робини. Карвър си представи как ще опише сцената на Алекс. Не знаеше какво точно ще му отговори, но със сигурност щеше да бъде изпълнено с разбиране, цинично и поръсено с лаконичен черен хумор. Запита се колко често са се отнасяли с нея, както с тези жени, но не задълба в това, защото предпочиташе да се съсредоточи върху бъдещето. Не след дълго щеше да я види отново. След като разкараше Вермюлен, двамата можеха да започнат отново.

Следобеда на втория ден Карвър стигна до убеждението, че е видял достатъчно. Щеше да свърши работата утре. Довечера щеше да си намери хотел, за да се наспи както трябва, да се изкъпе и да хапне нещо прилично. Но преди това трябваше да вземе пакета от Вермюлен, оставен „до поискване“ във Венс, а после да напазарува. Беше си направил списък на всичко, от което щеше да има нужда: захар, ленено масло, оцветител за храна, восъчни тапи за уши и още куп други неща, от бояджийски четки до местен пастет. Това означаваше, че ще се наложи да се отбие в няколко различни магазина.

Оставаше и още нещо: таблетки за насищане на аквариуми с кислород. Каза си, че не бива да забрави да се отбие в зоомагазина.