Том Кейн
Оцеляващият (95)

93.

Карвър започна да пресича издълбания в скалите хангар и си каза, че най-после започва отново да си върши работата. След всичко, което се случи, той отново правеше това, което можеше най-добре: да прониква незабележимо в живота на много лоши хора, да ги премахва от лицето на земята и след това да изчезва така, както е дошъл.

Различните групи хора, разпръснати из хангара, улесняваха намеренията му. Хората на Даркович се размесиха с персонала от югославските военновъздушни сили, а телохранителите на Макейб стояха и гледаха, докато механиците и екипажите сновяха насам–натам и си вършеха работата. Никой не забелязваше и не се интересуваше от Карвър. Беше строшил на две слушалките на уокмена, оставяйки едната в ухото си. Отново беше в цивилни дрехи, пистолетът му беше пъхнат под колана на панталоните, а моряшката торба преметната през рамо.

Можеше да бъде, който и да е.

Късметът му изглежда отново проработи. Един механик стоеше покачен на стълба в задния край на самолета на Макейб, наврял глава до раменете в задния инсталационен отсек, за да долее хидравлична течност от пластмасова туба. Карвър се спря в подножието на стълбата и се провикна нагоре:

— Ей, ти!

Механикът се обърна и сбръчка учудено челото си.

— Задръж — нареди Карвър на мъжа и притисна с една ръка слушалката, сякаш се опитваше да чуе какво му казват въпреки шума в хангара, а след това заговори уж в микрофон, скрит в ръкава на ризата му.

— Аха, да, ще се заема с това. Точно на мястото съм… Да, ще бъде изпълнено. Край. — Погледна отново нагоре към механика и попита: — Говориш ли английски?

Мъжът поклати глава.

— Хайде да видим дали ще разбереш това… Ти — Карвър посочи към него — слизаш от самолета. — Той повтори движението още веднъж, ясно показвайки на мъжа да слезе от стълбата.

Механикът остана на мястото си, несигурен как трябва да постъпи.

Карвър театрално въздъхна и се престори на ядосан.

— Слушай сега. Самолет — той посочи машината — американски. Аз — сега се потупа по гърдите — американец.

Би ли могъл сърбин, който не знае английски, да долови разликата между английския и американския акцент? Карвър се надяваше да не може и отново повтори своята малка мантра:

— Самолет американски, аз американец. — И добави: — Ти слизаш, аз се качвам на самолета.

Механикът го изгледа, изпухтя сърдито и вдигна рамене. Нямаше нужда да казва каквото и да било, защото посланието му беше ясно и без думи: очевидно смята Карвър за смахнат, но изобщо няма намерение да спори с него, затова слиза и го оставя да прави каквото иска.

— Ей, аз ще взема това — обяви Карвър и взе тубата с хидравлична течност от ръката на мъжа. След това се изкачи по стълбата в задния инсталационен отсек, остави моряшката торба на самолетния под и допълни хидравличния акумулатор. Извади инструментите си от чантата: ключ, с който да разхлаби връзката между тръбите за горещ въздух, и кабелни клещи, за да освободи колкото може повече изолационно покритие от кабелите. Нямаше намерение да осигури повторно оцеляване на Макейб. Този самолет щеше да падне с гръм и трясък. И за да засили ефекта, остави наполовина пълната туба със силно запалителната хидравлична течност с незатворено гърло в инсталационния отсек, когато затвори капака и си тръгна.

Върна се обратно при камионетката си, като за миг се изкуши да си сложи отново сръбската униформа и просто да се върне по пътя, откъдето беше дошъл, и да се измъкне, преди някой да разбере, че е бил тук. Но подтикът да остане беше по-силен. Искаше да види как Макейб се качва на самолета, как машината излиза на пистата, за да се засили, и как се издига в небето и изчезва от погледа му. Този път беше напълно уверен, че никой няма да успее да се спаси. Сега самолетът беше смъртоносен капан. В мига, когато пилотът включи турбините, съдбата на самолета ще бъде решена. Просто искаше да бъде сигурен, че плячката му е на борда.

Някакво движение привлече вниманието му. Свръхкрасивият мъжага, когото Карвър мислено бе нарекъл Любовника, излезе от канцеларията в другия край на хангара. След него се появи един от хората на Даркович, който буташе количката с кафявия куфар върху нея. Докато вървяха към самолета, люкът в долния край на фюзелажа се отвори и увисна право надолу, за да ги посрещне. През отвора беше спусната метална рамка, която приличаше на кош, и спря на около метър от бетонния под на хангара. В коша вече имаше някакъв зеленикав вързоп, който заприлича на Карвър на парашут. Бяха нужни двама души, за да вдигнат куфара от количката и да го сложат в коша, през което време Любовника надзираваше операцията. Той провери дали куфарът е добре разположен и дали е закачен правилно за парашута, след което подаде сигнал на някого в самолета и металната рамка започна да се прибира обратно във фюзелажа, последвана от люка, който се затвори.

Бомбата беше натоварена.