Том Кейн
Оцеляващият (100)

Послепис

Това също е вярно…

На правителството на САЩ беше показан предварителен запис на твърденията на генерал Лебед, че руснаците са изгубили стотина куфарни ядрени оръжия, и то успя да приготви своя отговор преди излъчването на интервюто в предаването „60 минути“. Говорителят на Държавния департамент Джеймс Фоли заяви: „Правителството на Русия ни увери, че упражнява пълен контрол върху своя ядрен арсенал… взети са подходящи мерки за физическата охрана на тези съоръжения и оръжия… няма повод за безпокойство“.

Обаче на 1 октомври 1997 г. Лебед повтори своите твърдения на заседание на подкомисията на Конгреса за военни изследвания и разработки. На следващия ден думите му бяха подкрепени от известния руски учен и еколог, член на Националния съвет за сигурност на Русия, Алексей Яблоков, който заяви пред подкомисията, че през 1970-те години КГБ е произвело умалени атомни бомби, които е трябвало да бъдат използвани като терористични оръжия.

Тази тема беше обсъждана в Конгреса през есента на 1999 г., когато конгресменът републиканец Кърт Уелдън, познавач на руската тематика, заяви, че руснаците са изработили 132 куфарни атомни бомби. Освен това Уелдън спомена и за разговор с директора на ФБР Луис Фрий, който бил признал, че „съществува вероятност на територията на САЩ да има скрити куфарни бомби“. Уелдън продължи: „Няма съмнение, че Съветите са складирали материали в тази страна. Въпросът е къде и какви са те“.

Никъде по света не са се появявали съобщения за откриването на някоя от изчезналите куфарни бомби. Обаче се смята, че ФБР е претърсило район близо до Брайнърд, Минесота, търсейки скрити оръжия. Брайнърд е близо до езерото Гъл.

Александър Лебед загина на 28 април 2002 г. при катастрофа на хеликоптер в Саянската планина в Русия. Официално като причина за катастрофата се посочва сблъскване с електропроводи поради мъглата.

На 20 октомври 1999 г. ФБР публикува своя доклад за проекта „Мегидо“. Проучени са многобройни християнски екстремистки групи и в заключенията се казва, че „разузнавателната инициатива проект «Мегидо» е разкрила признаци за възможни насилствени действия на част от екстремистите в страната“, обаче „има много малко данни за конкретни заплахи за вътрешната сигурност“.

Изминалото от тогава време показа, че докладът е бил точен в своите заключения, защото истински Уейлън Макейб не се появи.

През юни, юли и август на 1998 г. агенти на ЦРУ в столицата на Албания Тирана проведоха операция по задържането и извеждането от страната на петима старши членове на „Египетски джихад“, организация с много близки и отдавнашни връзки с „Ал Кайда“. Мъжете бяха закарани в Египет, където бяха подложени на мъчения, съдени и осъдени за тероризъм. Двамина бяха разстреляни, един осъден на доживотен затвор, а останалите на различни срокове.

Въпреки присъствието на тези известни терористи в Албания, етническа родина на Армията за освобождение на Косово, и въпреки присъствието на бойци джихадисти в Босна американската и британската политика продължава да почива на убеждението, че не е имало и няма връзка между косовските албанци и ислямските терористи. Тази гледна точка силно се оспорва от сърбите и техните традиционни съюзници Русия и България. Съществуват множество доказателства, че АОК е получавала пари и е обучавана от американски организации, както граждански, така и индустриални и официални, и че е поддържала подобни връзки с германското разузнаване BND. Ще бъде много неловко, да не кажа нещо повече, ако излезе, че западните сили отново са подпомагали онези, които най-много искат тяхното унищожение.

Какво да кажем за терористичната заплаха, от която толкова се страхува Кърт Вермюлен?

През юли 1998 г. Комисията по национална сигурност на САЩ публикува първия от три широкомащабни анализа на глобалното развитие до 2025 година за това какви са заплахите за САЩ и какви мерки трябва да се вземат, за да могат те и техните съюзници да се справят с тях. В нито един от тези доклади на Харт и Рудмън, чиито по-късни издания се появяват през 1999 и 2001 г., не се споменава и дума за ислямския тероризъм и че той може да бъде заплаха за САЩ и техните съюзници, да не говорим за атаки срещу националната им територия и техните граждани.

На 7 август 1998 г. терористи, действащи от името на „Световния ислямски фронт за джихад срещу евреите и кръстоносците“, коалиция от групички, водени от „Ал Кайда“ и Осама бин Ладен, нападнаха посолствата на САЩ в Найроби, Кения, и Дар ес Салам, Танзания, с камиони, натоварени с експлозиви. Загинаха повече от двеста души, а над четири хиляди бяха ранени. Повечето от жертвите бяха местни жители.

На 12 октомври 2000 г., в последните месеци на администрацията на Клинтън, американският ракетоносец „Коул“ бе нападнат с лодка, управлявана от двама атентатори самоубийци от „Ал Кайда“, когато корабът правеше посещение на добра воля в Йемен. Загинаха седемнадесет американски моряци и двамата атентатори — Ибрахим ал Тавр и Абдула ал Мисава. Моряците от „Коул“ не са могли да стрелят по нападателите заради правилата за водене на бойни действия, които им разрешават да открият огън едва след като е стреляно по тях. Около кораба не е имало защитен периметър, защото правителствената политика изисква „да не се демонстрира голямо присъствие, за да не се дразнят арабските държави“. Разследването, проведено от Военния флот, заключи, че „капитанът на «Коул» не е разполагал с разузнавателна информация, специално обучени хора или подкрепа от местните сили за сигурност, за да предотврати или възпрепятства такова решително, предварително подготвено нападение срещу неговия кораб“.

На 11 септември 2001 година…