Том Кейн
Оцеляващият (92)

90.

Кърт Вермюлен не беше ранен. За негов срам го бяха пленили, без да успее да даде дори един изстрел. Седеше на задната седалка на джипа, който допреди малко беше негов. Сега той му беше отнет от мъжа, който толкова майсторски го бе победил и му се бе представил като Душан Даркович.

— Имаме среща — каза Даркович, когато, седнал на седалката до шофьора, вдигна очи и погледна Вермюлен в огледалото за обратно виждане. — С твоя приятел господин Макейб. Той ми плаща двадесет милиона американски долара, за да му доставя куфара. Може би ти можеш да платиш повече. Аз винаги съм готов да сключа по-изгодна сделка. Още не е твърде късно.

Вермюлен не отговори.

— Така и предполагах — продължи Даркович. — В такъв случай ще се наложи да те предам на господин Макейб. Съжалявам за хората ти, трябваше да умрат. Моля да проявиш разбиране. Това е само бизнес. Нямам нищо против теб. Обичам Америка, тя е велика страна. Разбирам, че не искаш да говориш. Аз също имам да обмисля доста неща. Цигара?

Даркович си запали, а шофьорът му вече пушеше. Вермюлен можеше да види проблясването на оранжевите огънчета в тойотата пред тях. Май в Сърбия никой не обръщаше внимание на опасността да заболее от рак на белите дробове или да получи сърдечен удар. Мъжете на война всъщност рядко го правеха, защото предполагаха, че няма да живеят достатъчно дълго, за да се разболеят.

Вермюлен се опита да разбере как беше допуснал да попадне в капана, който Макейб бе заложил за него.

Старецът го бе лъгал от самото начало и го беше забъркал в планове, които сега му се струваха налудничави. Да прекара месеци в търсене на ядрени бомби, наемане на крадци, излагане на своите момчета на смъртна опасност. Как е могъл? Може би хората във Вашингтон, които се бяха опитали учтиво да му подскажат, че болката от загубата на Ейми го е изкарала от релси, са били прави? Обаче дори да беше така, той нямаше никакво съмнение, че любовта на Наталия към него е истинска. Безброй пъти си беше задавал въпроса дали не е поредният стар глупак, който е позволил на млада и красива жена да го прелъсти. Може би в самото начало беше имало нещо подобно. Може би тогава се беше преструвала. Но не и сега. С всеки изминал ден увереността му нарастваше. Очевидно беше прав, че й се довери.

Само една страна от катастрофата оставаше неясна. Не можеше да разбере защо му беше на Макейб да го мами? През цялото време трябва да е имал нещо на ум, някаква цел, за да извърши такова предателство.

Вермюлен не можеше да разбере защо му беше да го прави. А и да разбереше, какво полза? Беше работил достатъчно дълго като професионален войник, за да разпознае поражението, когато усети вкуса му.