Том Кейн
Оцеляващият (85)

83.

Уейлън Макейб се облегна назад, изпълнен с толкова дълбоко задоволство, че то почти заглуши болката от тумора, който разяждаше тялото му отвътре. След няколко минути щеше да се обади на Душан Даркович в Белград и да му предаде информацията, която му трябваше, за да пресрещне Вермюлен и да му отнеме бомбата. Нападението трябваше да бъде проведено професионално. Макейб искаше бомбата неповредена и Вермюлен жив. И д-р Франческо Рива не биваше да пострада. От мига, когато Вермюлен му беше разказал за срещата в Рим, Макейб осъзна, че познанията на Рива ще са му крайно необходими.

Вече беше Велика събота. Ден преди да настъпи Армагедон, Христос воинът ще се спусне от небесата и той ще бъде отведен във вечен живот. Вярно, щеше да има страдание, но Макейб не го беше грижа за това. Беше убил доста хора за много по-низки каузи от тази.

Когато агентите на ФБР от представителството в Сан Антонио се обадиха в ранчото на Макейб в област Кер, им обясниха, че го няма вкъщи. Бил заминал за Европа по лична работа. Не им трябваше много време, за да установят, че частният му самолет е излетял от общинското летище „Стинсън“ на около десетина километра южно от Сан Антонио малко след три сутринта местно време.

— Можете ли да опишете самолета? — попита агентката, която се обади.

— Не зная с точност модела, просто обикновен фирмен самолет, осемместен… — отговори летищният служител.

Агентката почти не го слушаше и точно се готвеше да затвори, когато служителят се сети нещо и сам се прекъсна:

— О, не, бъркам…

— Какво искате да кажете? — Агентката дори не си направи труда да прикрие липсата на интерес.

— Господин Макейб наскоро преустрои самолета. Върнаха му го едва преди десетина дни. Във фюзелажа вече има издутина и шахта като на бомбардировач…

Сега агентката прояви значително по-голям интерес.

Вече беше девет сутринта източно стандартно време и оборотите се увеличаваха. Група самолетни инженери и фирмени началници се опитваха да обяснят колко щастливи били да работят безплатно върху модификацията на самолета на Уейлън Макейб, защото щял да го използва, за да спуска храна и лекарства на гладуващите в Африка.

Самолетът вече беше напуснал американското въздушно пространство. Пилотът на Макейб бе обявил летателен план до летище „Шанън“ в Ирландия, което бе на ръба на обсега на самолета. Обаче данните от проследяването показваха, че всъщност се е отклонил много по на север, към Рейкявик в Исландия.

— Не можем ли да накараме някого в Държавния департамент да звънне на властите в Исландия, за да задържат самолета и арестуват Макейб? — попита Мулво, когато Яворски му предаде информацията.

— На какво основание? Уейлън Макейб не е беглец от правосъдието, не е извършил престъпление и ние нямаме основание да мислим, че пренася контрабанда, наркотици или оръжия.

— Да, но се готви да…

— Да направи какво? — прекъсна го Яворски. — Ние не знаем какво смята да прави. Това е проблемът.

В момента данните от телефонните разговори на Макейб, неговото пътуване и банковите му извлечения се подлагаха на изчерпателно проучване. Лекарите на тексасеца отказаха да обсъждат подробно здравословното му състояние, позовавайки се на задължението си да опазват лекарската тайна. Обаче посещенията му на клиники за лечение на рак в Хюстън и Ню Йорк подсказваха достатъчно. Не им трябваше и много време, за да открият дарения милион на преподобния Езекия Рей.

Мулво се зае лично с този разговор.

— Преподобни, мога ли да попитам за какво разговаряхте?

Рей се поколеба.

— Страхувам се, че не мога да говоря за това. Това е личен въпрос между мен и човек от моето паство.

— Разбирам, но тук не става дума за изповед, нали? Вие не сте длъжен да пазите разговорите си в тайна.

— Така е, но…

— Преподобни, високо оценявам вашето мнение, трябва да ви кажа, че става дума за националната сигурност. Ние трябва да разберем какви мисли се въртят в главата на Макейб. Можете поне да ми разкажете за какво сте си говорили. Най-общо, ако не желаете да навлизате в подробности.

Минаха няколко секунди в мълчание и след като въздъхна тежко, преподобният се съгласи.

— Да, мисля, че мога да направя това.

— Е?

— Предполагам, знаете, че моето служене е съсредоточено върху идеята за „грабването“, издигането в небесата на избраните при свършека на света, както е предсказано в Откровението на свети Йоан. Господин Макейб беше дълбоко развълнуван от идеята за „грабването“, подобно на хилядите достойни християни и християнки, които посещават моите проповеди.

Проповедникът криеше нещо. Макар да разговаряха по телефона и Мулво да не виждаше лицето му, то се чувстваше. Нещо, свързано с „грабването“, го беше накарало да заеме отбранителна позиция.

— Да, преподобни, сигурен съм, че е така — не се отказа Мулво. — Когато Макейб говореше за „грабването“, какво точно го вълнуваше? Защо е поискал да разговаря лично с вас? Сигурно е искал да разбере нещо. Нещо, което не е могъл сам да научи, докато само е слушал вашите проповеди или ви е гледал по телевизията.

— Искаше да знае… — Рей отново замълча.

— Да? — настоятелно го подкани Мулво.

— Искаше да научи повече за последната битка с антихриста. Свети Йоан я предсказва в своето откровение. Тя ще предизвика повторното идване на Христос.

— И какво толкова има в тази битка?

— Божичко… не зная дали да ви кажа това. Обаче Макейб искаше да знае какво би си помислил Господ, ако… ако сам Макейб я започне?

С всеки изминал час разследването набираше скорост. По обед агентите установиха връзката с Клинтън Тюлейн и срещата между Макейб и Душан Даркович. Вече беше ясно как Макейб възнамерява да се сдобие с бомбата и откъде. Единственото, което оставаше, бе да се изясни крайното й местоназначение.

В Белия дом беше свикана среща за обмен на мисли и идеи. Бяха поканени всички агенции, които работеха по случая.

— Трябва да обмислим всички възможности, независимо колко идиотски може да звучат — каза Лио Хорабин, съветникът по националната сигурност. — Така че не се страхувайте да изложите и най-лудешката идея.

Том Мулво изчака своя ред, позволявайки на останалите да изложат своите мисли, преди да си каже мнението.

— Мисля, че трябва да вземем предвид религиозната страна — започна той. — Във ФБР известно време обмисляхме тази тема. Нали разбирате, религиозната лудост, която се опитва да предизвика Армагедон. Фактически планираме да проведем изследване в тази област. Възнамеряваме да кръстим проекта „Мегидо“, защото така се казва хълмът в Израел, където според Откровението Йоаново ще се състои последната битка. Така че ако търсим мястото, накъдето лудият с атомната бомба би се отправил, мисля, че е Мегидо.

— Том, разбирам идеята ти — включи се Яворски, — но може да е и всяко друго място. Мнозина от тези хора наистина мразят арабите. Може да иска да изтрие от лицето на земята Медина или например Ерусалим…

— А защо не базиликата „Св. Петър“ в Рим? — подхвърли един офицер от военното разузнаване. — Стотици хиляди се събират, за да слушат папата. Страхотна мишена.

Хорабин огледа присъстващите и накрая взе решение.

— Да, Том, мисля, че си прав. Мишената трябва има някакво религиозно значение. Логично е до нея да се стига лесно от Косово. Например Европа или Близкия изток. Искам пълен списък на всички възможни цели, които отговарят на тези два показателя. Освен това искам и планове за действие при извънредни обстоятелства.