Том Кейн
Оцеляващият (52)

50.

От момента, когато беше започнал да идва на себе си, Карвър се питаше какво в действителност изпитва към Алекс. Когато възстановяването му напредна, той започна да сглобява късчетата спомени за няколкото дни и нощи, които бяха прекарали заедно. В един от магазините в Бейсфьорд някаква жена мина близо до него и когато го лъхна парфюмът й, той веднага се сети, че Алекс използва същия аромат, и му се стори, че отново лежи до него. Разбира се, той и Тор Ларсон бяха разговаряли за нея. Тор му разказваше истории за месеците, докато той беше лежал в клиниката, или за първата си среща с Алекс само по бельо на „Ла Перла“ и кестенява перука. Тя точно се готвеше да съблазни един швейцарски банков служител, тяхната единствена връзка с тайнствените мъже, които бяха купили смъртоносните услуги на Карвър, а след това се опитаха да го убият.

— Боже, колко добре изглеждаше — каза тъжно Ларсон. — Много ти завидях. Искам да кажа, че знаех какво сте правили.

Ларсон гръмко се засмя и Карвър заедно с него, макар че си спомняше неясно Алекс в онази хотелска стая. Знаеше със сигурност, че същия следобед бяха правили любов там, но спомените му бяха мимолетни и откъслечни, отблясъци от безвъзвратно изгубено време.

Тогава видя снимката на Алекс на яхтата, сграбчена от ръцете на друг мъж, всички досега скрити чувства избликнаха и болката, която изпита, беше като нажежена дамга върху сърцето, която изписа името й върху него и го беляза за цял живот.

— Сядай — каза Грентъм. — Ще ти поръчам нещо за пиене. Изглеждаш така, сякаш малко алкохол ще ти дойде добре.

Той щракна с пръсти към един от своите хора, сякаш викаше келнер.

— Уиски, и то бързо.

Карвър впи поглед в самодоволното му изражение.

— Изобщо не ти пука, нали?

— Напротив. Със сигурност ми пука за моята работа и за страната, в чието име я върша. Точно затова съм тук. Някой е наредил на Александра Петрова да постави меден капан на Кърт Вермюлен. Сигурен съм, че и ти си стигнал до същия извод като мен: тя се е върнала при своите корени и отново работи за руснаците. Не знам защо. Може би й е писнало да седи и да чака да се събудиш.

— Тя плащаше сметките за клиниката — вметна Карвър.

— Колко похвално. Пожертвала е леко опетненото си целомъдрие за мъжа, когото обича.

Карвър изгледа Грентъм, след това стрелна поглед към неговите хора наблизо и се наведе.

— Странно как се връщат спомените ми. Като говориш така, си спомням за последната ни среща. Ти пусна някаква гадна забележка, а аз ти обясних, че мога да те убия със собствената ти писалка. Спомняш ли си?

— Точка за теб — отговори Грентъм. — Това наистина беше излишно. Нека да поговорим делово. Знаеш ли как са стигнали до Петрова и са я накарали да участва в тази лудория?

— Вдовицата на Юрий Жуковский е отишла в заведението, където е работела Алекс. Опитала се е да избяга, но очевидно не е успяла.

— Точно така — кимна Грентъм. — И ние смятахме, че това трябва да е почеркът на заместник–директорката Жуковская. Много силна и впечатляваща жена. Наречи ме циник, но ми хрумва, че госпожица Петрова може да е работила през цялото време за нея.

— Съмнявам се. Алекс се чукаше с нейния съпруг…

— Точно така. Жуковская е контролирала любовницата на своя мъж. Такава жена е тази заместник-директорка. Блестящо…

За миг Грентъм сякаш се отдаде мислено на възхищението си, но после отново се върна в действителността.

— Както и да е. Нека ти разкажа какви ги върши Петрова, откакто си я видял за последен път. Мислим, че е закачила Вермюлен на въдицата си във Вашингтон, където е седалището на фирмата му, но през последните няколко седмици са в Европа и се реят наоколо като оглупели младоженци. Разбирам защо руснаците са любопитни. Очевидно е, че Вермюлен изпълнява някаква мисия. Провел е среща в Амстердам, но още не знаем с кого. След това е заминал за Виена, за да се види с юнак на име Новак, който си изкарва хляба със съмнителна търговия на оръжия и информация. Лицето, с което се срещна във Венеция, беше бивш негов колега от армията на име Редин. Както можеш да видиш на снимката, госпожа Редин също е участвала, така че да мине за случайна среща, но се съмнявам в това. След това дойде ред на Рим. Проследихме го, че е провел друга среща там, но снимките бяха толкова лоши, че не можахме да установим самоличността на другия човек. В момента се намират на яхта, която Вермюлен нае за почивка по средиземноморското крайбрежие.

Последните снимки, които ти показах, са направени преди два дни край бреговете на Корсика. Моето тълкуване е, че са имали някакъв спор. Или може би тя се опитва да го успокои. Нали разбираш, тя работи сама, без подкрепа, и трябва да направи всичко възможно, за да го държи в настроение. Колкото повече се сближават, толкова по-яростен ще бъде той, щом разбере, че тя го е мамила. Може да се опита да избяга, но тогава той ще знае със сигурност. Карвър, тя в затънала в лайната, и то заради теб.

— Какво искаш да направя?

— Мислех си, че никога няма да попиташ.

Грентъм отвори нов файл и на екрана на лаптопа се появи британска паспортна снимка на мъж на тридесет и няколко години с пясъчноруса коса и предизвикателно непреклонно изражение на лицето.

— Това е Кени Уинтър — обясни Грентъм. — Вдругиден трябва да се срещне с Вермюлен на обяд в крайбрежния „Отел дьо Лак“ между Ница и Кан в Южна франция.

— Звучи много изискано.

— Съмнявам се. Вермюлен има някаква работа за Уинтър. Прихванахме разговор. Става дума за сляпа среща. Двамата не се познават, така че Уинтър очевидно е бил препоръчан от някого.

— Каква е работата?

— Вермюлен не пожела да му каже. Каза, че ще му съобщи подробностите лично. Обаче има само една причина, за да се обадиш на Кени Уинтър, и тя е, че искаш да открадне нещо за теб. Този тип е изкарал последните петнадесет години в изпълнение на подобни заявки: кражба на важни документи, индустриални чертежи, прототипове, финансови документи и от време на време по някоя банкова касетка. Освен това не е придирчив в избора на клиенти. Крал е военни тайни за руснаците, китайците, иракчаните, ИРА. Ние изгубихме добри служители и служителки заради него. Този тип е безскрупулно лайно с кръв по ръцете. Обаче нито веднъж не можахме да го пипнем. Разбира се, арестуван е безброй пъти, но доказателствата никога не бяха достатъчни, за да бъде осъден. Кени Уинтър си купи бардак в Тотъридж и ложа на стадиона на „Арсенал“. Кара бързи коли и чука красиви жени…

— Виж, него бих могъл да убия — иронично подхвърли Карвър.

— Прекрасно — вече напълно сериозно каза Грентъм, — защото точно това ще направиш.