Том Кейн
Оцеляващият (66)

64.

Иван Сергеевич Платонов, известен на всички като Платон, беше човекът, на когото бяха поверили разширяването на дейността на Подолския криминален клан в Западна Европа. Той си беше легнал с една от жените, чиито тела носеха по-голямата част от печалбите на бандата, когато се обади Олга Жуковская.

— Иван Сергеевич, как сте?

— Благодаря, много добре. А вие как сте?

— Също много добре. Моят съпруг винаги е говорил с топлота за вас…

— Беше велик човек. Моите съболезнования. Надявам се, че получихте венеца.

— Да, беше много впечатляващ. Да не прекъсвам нещо важно?

Момичето се събуди, прозя се широко и покорно започна да плъзга ръка към чатала на Платон. Той я отблъсна.

— Не. Какво мога да направя за вас?

— Искам нещо да бъде взето, или по-точно, върнато.

Платон слушаше внимателно, като от време на време задаваше въпроси, докато заместник–директорката му обясняваше за липсващия документ, собственост на руския народ, който в момента се намира в сейфа на къща в Южна Франция на около деветстотин километра от мястото, където той се намираше. Къщата се охранявала от четирима грузинци начело с дребния бандитски главатар Баграт Баладзе. През следващите двадесет и четири часа документът щял да бъде продаден или на някой мръсен арабски терорист, или откраднат от агентите на един още по-неприятен американец, ако Платон и неговите хора не успеят първи да се доберат до него.

— В миналото сте се сражавали за Родината — добави Жуковская. — Сега тя ви призовава да изпълните една не по-малко важна мисия.

В гласа й трептеше много изкусителна нотка. Казаното не прозвуча като заповед на старши офицер, а по-скоро като молба на слаба жена, отправена към могъщ воин.

Обаче Платон не се поддаде.

— Разбира се, продължавам да съм патриот — отговори той — и дори сега, когато живея като мирен бизнесмен, съм готов да изпълня дълга си. Но ще има разходи. Може да загинат хора, чиито семейства трябва да бъдат осигурени.

— Разбира се, че трябва да бъдете възмезден — съгласи се тя. — Нали си спомняте, че моят съпруг произвеждаше определено оръжие от името на държавата?

Платон знаеше това много добре. Жуковский бе натрупал богатство, продавайки мини из цял свят, докато онази английска принцеса не започна да си тика носа в неговия бизнес. Това й докара смъртта… както и на него. От тогава политическият натиск срещу мините се беше засилил неимоверно и сега те гниеха из складове, разпръснати по цялата територия на Русия. Обаче нелегалното търсене не намаляваше. Напротив, продаваха се с хиляди, като всяка една носеше чиста печалба от триста долара. Американски. Ако Платон уредеше концесията, можеха да се спечелят милиарди.

— Ще бъда горд да помогна на моята страна — каза той, — но няма да бъде лесно. — Ще трябва да сваля най-добрите си хора от сегашните им задачи. Ще имам нужда от екипировка. Освен това трябва да стигнем светкавично на мястото. С хеликоптер това може да стане по най-бързия начин. Французите произвеждат един, наречен „Дофин“. В него лесно ще се поберат шестима души с екипировката и ще ни откара право до входната врата само с едно презареждане.

Ако мога да наема един днес сутринта, следобед ще бъдем там.

Обаче заминаването на Платон се забави, защото машината, която искаше да наеме, имаше някакви технически затруднения. Едва на обяд еврокоптера „Дофин“ излетя от парижкото летище и започна тричасовия си полет на юг.