Том Кейн
Оцеляващият (79)

77.

Яхтата на Вермюлен беше отплавала от Антиб тридесет и шест часа по-рано в посока Южна Италия, но той я чакаше при самолета, който щеше да ги откара, за да я посрещнат. Алекс дотича, обгърна го с ръце и се притисна силно в него, смачквайки гърдите си в неговия корав торс. После погледна нагоре към лицето му с полузатворени очи и разтворени устни, а той я целуна толкова пламенно, че я изпълни с мириса, вкуса и усещането за тялото си.

Вермюлен я пусна и се огледа за най-близкия от своите хора.

— Марони.

— Да, сър.

— Кажи на господин Редин, че мъжете могат да се отпуснат през следващите петнадесет минути. След това се върни тук и застани на пост пред тези стълби. Никой няма да се качва на самолета, докато аз не кажа. Разбра ли?

Марони се ухили:

— Да, шефе.

Вермюлен поведе Алекс нагоре по самолетната стълбичка. В тясната кабина той я погледна с крива извинителна усмивка.

— Боя се, че не е много романтично. Приготвил съм шампанско и цветя на яхтата.

Тя се наведе, докосна бузата му с устни и прошепна в ухото му:

— Не ми пука.

Той нямаше представа, че тя се преструва.