Том Кейн
Оцеляващият (68)

66.

Пазачът долу при портата първи разбра какво става. Карвър наблюдаваше действията на Джордж, който щом видя пушека, издигащ се иззад къщата, хукна нагоре по алеята, крещейки с пълно гърло. Проснатият край басейна Пол бавно се повдигна на лакът, за да разбере каква е тази шумотевица, остана като вкаменен, докато осъзнае какво виждат очите му, и след това скочи на крака и ревна на Ринго да се събуди. Йоко започна да пищи. Тримата мъже се втурнаха към задната част на къщата. За няколко секунди изчезнаха от погледа на Карвър, но скоро се появиха зад къщата, откъдето сочеха огъня, отдръпваха се назад от пламъците и си крещяха взаимно.

Един от прозорците над кухнята се отвори и Баграт надникна, за да види какво става. Карвър забеляза ужасеното му изражение, когато съзря пожара, и как то стана паническо, щом очите на грузинеца попаднаха на газовите бутилки под него. Ако те гръмнеха, можеха да съборят половината сграда. Той закрещя някакви заповеди на тримата мъже, хвърли комплект ключове на земята пред тях и изчезна в стаята.

Целият план на Карвър зависеше от това какво щеше да предприеме Баграт сега, но той нямаше време да чака и да види, а трябваше да действа и да се моли логиката на грузинеца да бъде като неговата собствена.

Долу под него групичката се беше разделила на две. Двама от мъжете трескаво се опитваха да откачат газовите бутилки и да ги махнат от пътя на пламъците. Това не беше хубаво. Карвър искаше за тяхно добро, а и за негово, мъжете да се махнат. Той беше предположил, че ще изтичат пред къщата, за да избягат от горещината на пламъците. Пол вдигна ключовете от земята и хукна към мицубишито. Карвър беше планирал да удари грузинците, когато се съберат на група пред фасадата на горящата сграда, както всички нормални хора биха направили.

Сега трябваше набързо да преработи плана.

Той си сложи противогаза и хукна колкото може по-бързо надолу по хълма през храсталаците, защото знаеше, че вниманието на мъжете ще бъде изцяло приковано от огъня. Насочи се към стената около парцела, защото искаше да излезе някъде между газовите бутилки и покрития паркинг, или с други думи, точно срещу пламъците. Стената беше висока около два метра и Карвър се почувства както някога в курса по нападение на морската пехота. Той подскочи, хвана се за горния край, помогна си с крака и след като се прехвърли през нея, скочи от другата страна.

В мига, в който краката му докоснаха земята, стреля два пъти. Първият изстрел беше насочен към джипката, а вторият срещу газовите бутилки. От гранатите изскочиха две дебели струи бял газ, който скоро обгърна тримата мъже и започна да пари на очите и да дере гърлата им. Грузинците взеха да залитат, замаяни и дезориентирани, с повици за повръщане. Точно тогава от дима се появи Карвър, размахал разтегаемата полицейска палка, и започна с безпощадна бруталност да я стоварва по техните черепи и вратове.

Първата му мишена бяха мъжете край газовите бутилки. Когато те бяха повалени в безсъзнание, той се втурна към този при колата и го свали на колене с няколко удара. Мъжът се стовари на земята, задавен от суха кашлица и повици за повръщане. Карвър го приспа с един жесток ритник в главата.

Обаче къде бяха останали ключовете? Не бяха в ръцете на мъжа, нито на автомобилното табло. Трябваше да се отпусне на колене и да напрегне очи през прозрачната пластмаса на предната част, докато ръцете му шареха по прахоляка и строителните отпадъци. След известно време, което му се стори цяла вечност, напипа пластмасовата топка на ключа, изправи се и тръгна към шогуна.

Запали двигателя и с пълна газ се понесе по алеята, зави надясно и спря сред облак прах на малката площадка пред главния вход. Там чакаше Баграт едно с двете жени. Йоко още беше по банските, с които се бе излежавала край басейна. Линда беше избягала от спалнята само по прашки и чаршаф, с който се беше наметнала. Баграт беше само малко по-добре облечен. Гол до кръста, с джинси и бос, в дясната си ръка стискаше пистолет. Добрата новина за Карвър беше куфарчето, което бе закачено с верига към китката на лявата.

Видя го веднага щом зави зад ъгъла, и се сети какво трябва да направи. С едната си ръка нави волана на джипа и едновременно наби спирачки. Мицубишито поднесе сред облак прах и чакъл и накрая спря. Едновременно с това Карвър измъкна от джоба си една от звуково–светлинните гранати, изтегли игличката със зъби и запрати шестоъгълната тръба с перфорирани в нея отвори от прозореца на колата, като същевременно се приведе и здраво стисна очи.

Британските спецчасти, за които тези гранати бяха специално създадени като средство за освобождаване на заложници, винаги са ги наричали „блясък и трясък“. Наименование, което съвсем точно описва действието им. Гранатата избухна пред тримата грузинци в облак от прахоляк и толкова ярка светлина, колкото от светнали едновременно сто хиляди стандартни шейсетватови крушки само на метри от незащитени очи. В същото време се чу трясък, осем пъти по-силен от шума, предизвикан от турбините на осем изтребителя. Карвър очакваше това въздействие и беше взел предпазни мерки, но дори той се замая за няколко секунди. Баграт и жените бяха като посечени.

Те двете седяха на земята с изражения на зомбита и невиждащи очи. Чаршафът на Линда беше паднал, но не й пукаше или пък не съзнаваше голотата си.

Баграт не беше по-добре. Стоеше на колене и се опитваше да се изправи на крака, но изглежда те отказваха да му се подчинят. Пистолетът му описваше кръгове насам–натам, докато той въртеше горната част на тялото си, опитвайки се слепешком да атакува своя нападател. Внезапно произведе изстрел и куршумът разби задното стъкло на шогуна. Карвър скоро се съвзе, отвори вратата и се хвърли на земята. После бързо запълзя по чакъла към Баграт, опитвайки се да не се надига, докато грузинецът стреля още три пъти напосоки. Един от куршумите изсвири над главата на Карвър. Друг рикошира от стъпалата, които водеха към басейна. Третият се заби в гърлото на Линда, разкъса дихателната й тръба и заседна в гръбнака. Силата на удара я повали по гръб и тя остана да лежи безпомощно, докато кръвта й бликаше от зейналата гъргореща рана като вода от дихателния отвор на кит.

Тя щеше да умре след малко, но нито Карвър, нито някой друг би могъл да направи нещо за нея. Той съсредоточи вниманието си върху Баграт, ядосан, че опитът му да запази живота на всички бе провален от грузинеца. Яростта му пролича в силата на трите бързи удара, които нанесе с палката по главата му. След като го повали, взе ръката с пистолета, насочи го към умиращата жена и натисна с неговия пръст спусъка за още един изстрел, с който да прекрати страданията й.

Изкуши се дали да не насочи пистолета и срещу Баграт, но му беше достатъчно гадно заради ненужната смърт на жената. Нямаше желание за още хладнокръвни убийства. Вместо това насочи пистолета, който държеше с ръката на Баграт, към веригата, свързваща куфарчето с лявата му китка. Стреля за последен път, куршумът прекъсна веригата. После хвана пистолета за цевта и го запрати в шубраците около басейна. Ако полицията дойде, ще го намери и ще установи, че по него има отпечатъци на грузинеца, по дланта му следи от барутни газове, а в тялото на жената два куршума, изстреляни с този пистолет.

Карвър се протегна за куфарчето и се изправи. От взрива на „блясък — трясък“ бяха минали около петнадесетина секунди. Въздействието на гранатата щеше да продължи още около минута. Останалите трима мъже щяха да останат под въздействието на сълзотворния газ още двадесетина минути. Но щом се съвземеха, щяха да се превърнат в четирима гневни грузинци. Междувременно скоро щяха да пристигнат патрулки и пожарните коли от Турет-сюр–Луп, привлечени от пламъците, които сега вече се издигаха над цялата къща, изпращайки във високото синьо небе мръсен черен пушек. Беше крайно време да изчезва.

Извади гранатомета от джипа и го преметна през рамо. Вдигна от земята използваната „блясък — трясък“ и хукна към задната част на горящата сграда. Сълзотворният газ се беше поразнесъл, но въпреки това тримата мъже още не бяха способни да го спрат, когато профуча покрай тях. Успя да вдигне гранатата, която беше изстрелял по мицубишито, но другата, която бе насочил към газовите бутилки, беше прекалено близо до пламъците, а те бяха започнали да облизват двата червени цилиндъра. След няколко секунди щяха да избухнат и тази мисъл вля допълнителен адреналин в кръвообращението на Карвър, като му помогна на един дъх да прескочи стената и да хукне нагоре по хълма.

Беше минал около сто метра между дърветата, когато бутилките избухнаха. Оглушителният взрив сякаш превърна въздуха в твърда материя, която блъсна Карвър в гърба и го запрати в най-близкия ствол — натъртен и останал без дъх. Над главата му прелетя облак клонки и листа. След частица от секундата взривната вълна стигна до своя външен радиус и се върна обратно над него, изсмуквайки въздуха от дробовете му, с което бурята отмина.

Всеки сантиметър от тялото му го болеше. Имаше усещането, че мозъкът му е също толкова натъртен и ожулен, колкото черепа, сякаш беше участвал в десет рунда срещу боксьор тежка категория. Докато се изправяше на крака, наблюдаваше огнената топка, пред която досегашните пламъци, които се издигаха над обгорелите руини на къщата, изглеждаха незначителни. Той опипа крайниците си и с учудване установи, че може да върви и дори да тича. Първо бавно и предпазливо, а след това с все по-голяма увереност.

Карвър беше добре, но се ужасяваше от мисълта какво ли се е случило с безпомощните мъже, които взривът беше заварил само на няколко метра от бутилките. Или с кучетата, които лежаха приспани в своята клетка. Сигурно на земята не беше останала и най-малката следа от тях.