Том Кейн
Оцеляващият (37)

35.

Д-р Гайзел беше предупредил Карвър, че го чака дълъг път до пълното оздравяване. Както и че винаги може да настъпи релапс. Освен това трябваше да очаква внезапни резки промени в настроението.

Карвър започваше да разбира какво е искал да каже лекарят. От неговия апартамент до бирарията нямаше повече от пет минути път с кола, но веднага щом волвото потегли, великолепното усещане за самоувереност и целеустременост започна да избледнява и несигурността му се върна. Стомахът му отново се сви на топка, а раменните мускули се напрегнаха. Карвър си пое няколко пъти дълбоко дъх, бавно изви глава на една страна и повдигна брадичка. После я завъртя на другата и я наведе, докато не я опря в гърдите, като издишваше. След това вдиша, докато я вдигаше.

— Добре ли си? — попита Ларсон от шофьорската седалка.

— Да, просто се опитвам да се отпусна.

— По-добре ми разкажи какво се случи в клиниката.

Карвър въздъхна дълбоко, докато спускаше глава надолу. Остана в тази поза за миг със стиснати очи, а когато се обърна към Ларсон, изкриви лице в гримаса.

— Някой се опита да ме убие.

— И?

— Скоро ще открият тялото, така че млъкни и карай, за да ми помогнеш да започна търсенето на Алекс.

Вместо това изведнъж Ларсон натисна спирачките и колата закова на място. Той седеше неподвижно, Когато Карвър му се озъби:

— Какво, по дяволите, правиш?

Без да каже и дума, дясната ръка на Ларсон се стрелна напред, стисна Карвър за гърлото и го натисна назад, докато не опря в пътническата врата. Карвър направи опит да се освободи, но на торса му пречеше коланът, а на краката — тунелът на скоростната кутия.

— Не понасям хора, които се държат грубо с мен. — Гласът на Ларсон звучеше така, сякаш изясняваше някакво недоразумение и искаше да изглади нещата. — Така че запази спокойствие. — Той охлаби хватката си и започна да издърпва ръката си назад, но не изпускаше Карвър от очи.

— Добре, извинявай. Просто ужасно искам да си върна Алекс.

— Прекрасно, но няма да започнеш търсенето още сега.

— Защо?

— Защото не си във форма. Погледни се, позволи ми да те хвана за гушата с една ръка. Настроението ти се мени като времето. Не можеш да се качиш по стълбите до апартамента си, без да се задъхаш. На доста седмици си от влизането във форма.

Карвър наведе очи в мълчаливо съгласие с казаното.

— Добре, може би си прав… може би. Но не съм в състояние да седя просто така и нищо да не правя. Ако мога да установя какво е правила и къде е била, преди да изчезне — все ще е нещо. Виж, тази бирария ще затвори всеки момент, а утре не мога да дойда, защото трябва да напусна града. Виж, ще вляза там, ще пийна нещо и ще задам няколко въпроса. Кротко и спокойно. Няма да се бия.

— Слава Богу — отговори Ларсон и запали отново двигателя.