Басня

Поема

Сваляне на всички:

Поезия

Сваляне на всички:

Приказка

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Александър Пушкин от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Пушкин.

Александър Пушкин
Александр Сергеевич Пушкин
руски поет, драматург и прозаик
Портрет на Александър Пушкин от Василий Тропинин
Портрет на Александър Пушкин
от Василий Тропинин

Роден
Починал
Погребан Русия

Етнос руснаци
Религия Православие
Националност  Русия
Образование Царскоселски лицей
Професия поет, драматург, белетрист
Литература
Псевдоним Александър НКШП, Иван Петрович Белкин, Феофилакт Косичкин, P., Ст. Арз. (Старият Арзамасец), А. Б.
Период 1814 – 1837
Жанрове романтизъм, реализъм
Направление Златен период на руската поезия
Течение Романтизъм
Известни творби Евгений Онегин, Капитанската дъщеря
Повлиян Джон Кийтс, Волтер, Данте Алигиери, Йохан Волфганг фон Гьоте, Фридрих Шилер, Уилям Шекспир, Джордж Байрон, Пърси Биш Шели
Семейство
Баща Сергей Пушкин
Майка Надежда Пушкина
Съпруга Наталия Пушкина (1831 – 1837)
Деца Мария, Александър, Григорий, Наталия

Подпис Pushkin Signature.svg
Уебсайт
Александър Пушкин в Общомедия

Александър Сергеевич Пушкин (на руски: Алекса́ндр Серге́евич Пу́шкин) е руски поет, драматург, литературен критик, историк, публицист и белетрист, основоположник на руския реализъм в литературата и една от най-влиятелните литературни фигури от началото на 19 век. Той не само подкрепя някои от идеите на декабристите, но и засяга основните социални проблеми на своето време. Още приживе той си създава репутацията на най-значимия руски национален поет[1][2], а по-късните изследователи го определят като основоположник на съвременния руски литературен език[3].

Биография

Ранни години

Произход и детство

По права линия Александър Пушкин произлиза от големия нетитулуван дворянски род Пушкини, водещ началото си според семейната легенда от някой си Ратша.[4] Самият Пушкин отъждествява Ратша с известния от историята Ратмир, загинал през 1268 г., но според по-нови изследвания той трябва да е живял столетие по-рано.[5]

Дядото на Пушкин по бащина линия, Лев Пушкин (1723 – 1790), е гвардейски подполковник, а бащата Сергей Пушкин (1767 – 1848) е държавен чиновник и любител поет. Чичо му Василий Пушкин е известен поет от кръга на Николай Карамзин. Майката на Пушкин, Надежда Осиповна (1775 – 1836) е внучка на Абрам Ханибал, известният приближен на император Петър I с африкански произход.[6][7][8] От децата на Сергей и Надежда Пушкини, освен Александър, до зряла възраст достигат Олга Павлишчева (1797 – 1868) и Лев Пушкин (1805 – 1852).[9]

Александър Пушкин се ражда на 6 юни (26 май стар стил) 1799 г. в Москва и е кръстен на 19 юни в църквата „Богоявление“ в Елохово.[10] Летните месеци на 1805 – 1810 г. той прекарва при своята баба по майчина линия Мария Ганибал в село Захарово край Звенигород. Детски впечатления от този период са отразени в някои от ранните му стихотворения, като „Монах“ (1813), „Бова“ (1814), „Послание к Юдину“ (1815), „Сон“ (1816). Баба му пише за него, че има непостоянни настроения и е умен и обича книгите, но се учи зле.[11]

В Царскоселския лицей

През есента на 1811 г. Александър Пушкин постъпва в новооткрития Императорски царскоселски лицей в днешния град Пушкин. Там той преживява Наполеоновата война от 1812 година и за пръв път показва своя поетичен талант.[12]

В Царскоселския лицей Пушкин пише множество стихотворения, вдъхновени от френските класически поети от XVII-XVIII век, които познава още от детството си. Любимите му автори през този период са Волтер и Еварист Парни. Влияние му оказват и руските поети Константин Батюшков и Денис Давидов, най-влиятелният руски романтик Василий Жуковски и сатириците Денис Фонвизин и Александър Радишчев.[13][14][15]

През юли 1814 г. Александър Пушкин за първи път публикува свое произведение – стихотворението „К другу-стихотворцу“