Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Элегия, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Годините на буйствата младежки

са като спомен за пиянства тежки.

Но колкото по-стара е скръбта,

по-силна, като вино, става тя.

Вървя унил. Със скръб и труд ме плаши

грядущето — море с вълни кипящи.

 

Но, друже мой, не искам да умра,

а да скърбя, да мисля, да горя.

Аз зная: ще изпитам пак наслади,

всред грижи, горести и изненади

съзвучия ще будят в мен захлас,

и над фантазии ще плача аз.

И може би пред залеза печален

ще блесне любовта с привет прощален.

 

1830

Бележки

[0] Написано е на 8 септември 1830 г. в Болдино. Както е известно, Болдинската есен е най-плодовития период в творчеството на Пушкин, когато са написани знаменитите „Повести на Белкин“, множество забележителни стихотворения, три глави от „Евгений Онегин“, трите шедьовъра на Пушкиновата драматургия „Скъперникът-рицар“, „Моцарт и Салиери“, „Каменният гост“.

„Елегия“ е сред най-дълбоките, най-съвършени Пушкинови стихотворения и един от върховете на руската класическа поезия. По повод на тази творба известният пушкинист Дмитрий Благой пише: „Сякаш от някакъв връх, поетът с «умни очи» оглежда целия си живот — от единия до другия хоризонт, от утринната зора до залеза.“ И обобщава: „… печално започва болдинската елегия, печално и завършва. Но както и в стихотворението «По хълмите на Грузия», скръбта на поета е светла. В това се състои и необикновеното обаяние на стихотворението, в чиито четиринадесет стиха с пределна сгъстеност е вместена цялата история на трагичната и прекрасна съдба на Пушкин“. (Д. Д. Благой. Творческий путь Пушкина (1826–1830). Москва. 1967, с.483, 487.)

Край