Александър Пушкин
Облак

О, облак последен от стихнали бури!

Самотен се рееш из ясни лазури

и своята сянка унила прострял,

облъхваш сияйния ден със печал.

 

Доскоро небето покрил с наметало,

ти с трясък и гръм го разтърсваше цяло

и с мълнии страшни от всички страни

земята изсъхнала с дъжд напои.

 

Но стига! Отивай си! Бурята стихна,

природата свежа под теб се усмихна

и галещ листята живителен бриз

те гони спокойно в небесната вис.

А. С. Пушкин

Превод от руски — 2011 г.