Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Герой, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420

История

  1. — Добавяне

Какво е истината?…

Приятелят

 

Капризна славата лети

и като пламък бърз трепти,

глави избрани озарява,

над тази днес се завъртява,

над друга утре пък пламти.

След всяка вест търчи смирено

народът свикнал, но все пак

за нас челото е свещено,

от пламъка приело знак.

На трон или в полята бойни,

посред площада зашумял,

един от всичките достойни

духа ти горд е завладял.

 

Поетът

 

О, той е пришълецът боен[1],

смирил и царя най-велик,

венчан от свободата воин,

изчезнал като сянка в миг.

 

Приятелят

 

Кога той в твоя ум прозира

със свойта блеснала звезда?

От Алпите ли щом се взира

накъм Италия света?

Или когато вдига знаме

и жезъл на диктатор горд,

или под пламналия свод

война подклал със мрачен пламък

и взира се надменно той

в победите — неспирен рой?

Пред пирамиди ли, когато

безбройната му рат ечи,

или Москва със тишината,

щом го приема и мълчи?

 

Поетът

 

О, не сред радостното лоно

и не сред бойната мъгла,

не зет на цезаря на трона,

не сам на своята скала,

смълчан, наказан от покоя,

със прозвището на героя

осиян, угасващ в мрак превит,

със бойния си плащ покрит.

Друг образ в моя ум е врязан,

аз виждам одъри безчет[2],

на всеки одър стене блед

жив труп, от чумата белязан,

всесилната… И той склонен,

от друга смърт е обкръжен,

намръщен крачи в тишината,

на чумата подал ръка,

в умиращия ум така

той влива бодрост… Във небето

кълна се: който свойте дни

залагал е без страх в сърцето,

угаснал взор да ободри,

приятел е на небесата,

и да му праща зло дори

земята сляпа…

 

Приятелят

 

                        О мечтание! —

прошепва историкът строг[3].

Той съди пак със глас дълбок:

Светът е без очарование!

 

Поетът

 

Проклинам истината аз,

щом на посредственост студена,

завистлива и съблазнена

тя се харесва с празна страст.

Долитат истините низши

със възвишаваща мъгла…

Героят без сърце е нищо.

Тиранин в слепотата зла…

 

Приятелят

 

Ти утеши се…

Бележки

[0] Напечатано без подпис в „Телескоп“, 1831 г.

[1] О, той е пришълецът боен — Наполеон.

[2] Аз виждам одъри безчет. — Тук се описва посещението на Наполеон в чумния лазарет в Яфа. Според преданието Наполеон, за да ободри болните от чума, се здрависал с един от тях.

[3] Прошепва историкът строг. — Пушкин тук се позова на „Мемоари“-те на Бурен. Всъщност те са били съставени от журналиста Вилмаре. В тях се твърди, че Наполеон не се е докосвал до болните.

Край