Александър Пушкин
Десетата Божа заповед

„Не пожелавай чуждите блага!“ —

        Ти, Боже тъй ми повеляваш;

но сили имам ли, как преценяваш,

        на чувствата да устоя?

 

Съседа да обидя, не желая,

        с респект го гледам и ценя,

не искам крепостните му села,

        от вола му не се нуждая.

 

За всичко негово съм глух и сляп —

        пари, богата къща, стока…

Но ако има сладка, черноока

        слугиня… Боже, аз съм слаб!

 

Ако съпругата му е красива

        и с мили ангелски очи,

о, Боже праведни, прости ми ти,

        за завистта ми нечестива.

 

Сърцето чужда заповед не трай.

        На мъки кой не се обрича?

Кой може ближния да не обича?

        Как Рая да не пожелай?

 

Въздишам, гледам, чезна и копнея,

        но на честта си аз държа.

Без смелост грешна лъст да утоля,

        мълча… и тайно вехна, крея!

А. С. Пушкин

Превод от руски — 2011 г.