Включено в книгата
Оригинално заглавие
Я памятник себе воздвиг нерукотворный…, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420


 

Exegi monumentum…[1]

Аз паметник за мен градих неръкотворен,

към него ще върви навек народен път,

възнася той глава висок и непокорен

        над Александровия стълб.

 

Не, цял не ще умра — с духа на мойта лира,

праха ми надживял, избягнал тленността —

ще бъда славен аз, додето се намира

        поне един пиит[2] в света.

 

За мен през Рус навред легенди ще преминат

и ще ме изрекат на всеки свой език

славянския правнук, тунгузът див и финът,

        другарят на степта — калмик.

 

И дълго ще съм с туй народу скъп в душата,

че с лирата си тук човечност будех аз,

че в този век жесток възславих свободата,

        за падналия вдигах глас.

 

О, музо, ти бъди на своя бог послушна,

от хули се не бой; неискаща венци,

хвала и клевета посрещай равнодушна,

        не влизай в спорове с глупци.

Бележки

[0] Приживе на Пушкин не е печатано.

[1] Епиграфът е взет от Хораций.

[2] Пиит — архаизъм, остаряла старобългарско-византийска форма на думата поет, употребявана някога (а в случая и от Пушкин) в тържествен одически смисъл. — Бел. NomaD.

Край