Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Клеветникам России…, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420

История

  1. — Добавяне

Защо шумите толкоз, праведни витии?

Защо с проклятие заплашвате Русия?

Какво ви разлюти? Че Литва се гневи?

Млъкнете: туй е спор между славяни-братя,

домашен, дълъг спор, претеглен от съдбата,

и ред не е дошъл да го решите вий.

 

        Отдавна в дялба помежду си

        ние враждуваме без страх

        и в боя падаха ту руси,

        ту братя падаха пред тях.

        Кой в този спор ще надделее —

        поляк, руснак ли светлокос?

Дали славянските реки в Русия ще се влеят

        или Русия в тях? — въпрос.

 

        Млъкнете вие, неразбрали

        опръсканите с кръв скрижали;

        за вас семейната вражда

        не е позор, не е беда;

        за вас са нищо Прага, Кремъл;

        безсмислено ви блазни вас

метежа, в който храбро мреме —

с омраза гледате към нас…

 

        Защо? Кажете: за това ли,

че в съсипните на горящата Москва

        не се склонихме пред нахала,

        пред който свеждахте глава?

        Затуй ли, че на смърт сразихме

възседналия царствата кумир

        и на Европа с кръв платихме

        и свобода, и чест, и мир?…

 

На думи страшни сте — опитайте на дело!

Или юнакът стар, прилегнал на постеля,

не ще завинти своя измаилски щик?

Или е царят слаб, когато с вас говори?

        Или пръв път с Европа спорим?

        Или победния си вик

        забрави руският войник?

 

Или сме малко днес? Или от Перма до Таврида,

от финските скали до жарката Колхида,

        от Кремъл с дигнатото знаме,

        та до Китайската стена

        стоманена четина няма

        да вдигне руската страна?…

        И тъй, пратете ни, витии,

        надменните си синове:

        ще им намери гроб Русия

        сред братските им гробове.

Бележки

[0] Повод за стихотворението са речите във Френската палата на общините (на Лафайет, Моген др.), призоваващи към въоръжено вмешателство в руско-полските военни действия.

Край