Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Песни о Стеньке Разине, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома

Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1970

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор на издателството: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лидия Стоянова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420

История

  1. — Добавяне

1

Тъй по Волга река, по широката,

плъзгала се лодка остроноса,

тъй на лодка гребци дръзновени,

буйни, млади момци, все казаци.

На кърмата — самият стопанин,

самият стопанин, страшен Стенка Разин,

пред него е девица прекрасна,

взета в плен персийска принцеса.

Стенка Разин не гледа принцеса,

а си гледа майчицата Волга.

Та си викна страшен Стенка Разин:

„Ой те тебе, Волга, майко родна!

От детинство мен си подоила,

в дълга нощ си пяла, мен люляла,

в тежко време мен си ти изгледала.

Ти за мойта мощ не си доспивала,

злато на казаците си дала,

а пък ние теб не сме дарили.“

Та подскача страшен Стенка Разин,

па си хваща персийска принцеса,

хвърля мигом девица прекрасна

и на Волга-майчица се кланя.

2

Шетал Стенка Разин

в Астрахана града,

върти търговия.

Почнал там войводата

дарове да иска.

Дава Стенка Разин

камъни безценни,

камъни безценни —

сърма, чисто злато.

Почнал там войводата

шуба да си иска.

Шубата е скъпа:

пешовете нови,

първият от видра,

вторият от златка.

Нему Стенка Разин

шуба си не дава.

„Давай, Стенка Разин,

смъквай тая шуба!

Даваш — благодарско,

ако не — увисваш

в това равно поле

на зелено дъбче

и във куча шуба.“

Почнал Стенка Разин

тъй тогаз да дума:

„Е, добре, войводо.

Ей ти тебе шуба,

ей ти тебе шуба,

да не става шумно.“

3

То не било конски тропот, нито хорски глас,

нито на тръбач тръбата низ поле се чува,

ами временцето свири, бучи,

свири, бучи, та се занася.

То ме вика мене, Стенка Разин,

да се пусна по морето, синьото:

„Храбро юначе, ти, разбойнико мрачен,

ти, разбойнико мрачен, ти, размирна душо,

ти седни на ладии си бързи,

разпусни си платната от свила,

препусни се по туй море синьо.

Аз ще ти докарам три кораба:

на кораба първи — ясно злато,

на кораба втори — чисто сребро,

на кораба трети — душа мома.“

Бележки

[0] Приживе на Пушкин не са печатани, тъй като били забранени от цензурата.

Край