Александър Пушкин
Зимна вечер

Буря скри небето мътно,

снежни вихрите върти;

ту е вой на звяр по пътя,

ту е детски плач и вик,

ту по покрива разпаднал

мигом в сламата шуми,

сякаш закъснял е странник,

по прозорче трополи.

 

        А колибата сред воя

        скръбна в тъмното тъжи.

        Ти защо, старице моя,

        до прозореца мълчиш?

        Дали бурята с фучене,

        тебе, драга, изтощи,

        или дремеш от жужене,

        що с вретеното свисти?

 

Нека пием с тебе, скъпа,

бедна младост с теб делил,

кана дай, да пием с мъка!

И сърце да веселим.

Пей ми песента за птица,

как морето прелетя;

пей ми песен как девица

ходи сутрин за вода.

 

        Буря скри небето мътно,

        снежни вихрите върти;

        ту е вой на звяр по пътя,

        ту е детски плач и вик.

        Нека пием с тебе, скъпа,

        бедна младост с теб делил,

        кана дай, да пием с мъка!

        И сърце да веселим.

1825

Превод: декември 2014 г.