Включено в книгата
Оригинално заглавие
Я памятник себе воздвиг нерукотворный…, (Пълни авторски права)
Превод от руски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784


Аз си издигнах паметник неръкотворен,

той няма никога да обрасте с трева,

Александрийската колона, непокорен,

        надмина, извисил глава.

 

Не, цял не ще умра — с душа в заветна лира

праха си надживял, запазил се от тлен,

ще бъда аз прочут, додето ме разбира

        поне един поет след мен.

 

Из цяла Рус слуха за мене ще дочакат

и ще ме назоват на всеки жив език —

и горд славянски внук, и фин, и днес дивакът

        тунгус, и степният калмик.

 

И дълго ще съм жив на хората в сърцата,

че чувства най-добри пробуждах с моя стих,

че в страшния ни век прославих Свободата

        и падналите подкрепих.

 

Бъди, о, Музо, на всевишния послушна,

не искай ти венец, обидите презри,

хвалба и клевета посрещай равнодушна

        и с глупавия не спори.

Край