Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Избрани произведения. Том втори
Стихотворения. 1825-1836 - Оригинално заглавие
- Была пора: наш праздник молодой…, 1836 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Радой Ралин, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2010-2018 г.)
Издание:
Автор: Александър Пушкин
Заглавие: Избрани произведения в шест тома
Преводач: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски
Език, от който е преведено: Руски
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1970
Тип: стихосбирка
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Отговорен редактор: Иван Пауновски
Редактор на издателството: Иван Пауновски
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Владимир Паскалев
Коректор: Лидия Стоянова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6420
История
- — Добавяне
Бе време: нашто младо тържество,
венчано с рози, светеше, шумеше
и песента със виното кипеше,
и тясно бе за нашто множество.
И на безгрижния младеж със нрава,
живяхме всички леко, с простота.
Ний пиехме за вярата си здрава,
за смелия кроеж на младостта.
Днес друго е: с годините напред
разгулното ни тържество улегна,
помръкна нещо, нещо ни дотегна
и глух звучи наздравният привет.
И разговорът все по-скучен става,
и празно е. И тъжни ний седим.
По-рядко смях след песен се раздава,
по-често ще въздъхнем и мълчим.
Сега за двадесет и пети път
ний чествуваме випуска в Лицея.
Животът бързо дните ни разсея,
а те успяха да ни застарят,
Тъй четвърт век измина се. И нека!
Съдбата не смени закона свой.
Светът се движи около човека —
нима недвижим ще е само той?
Вий помните: в средата ни добра,
приятели, съдбите си събрахме.
И на какво свидетели не бяхме?
Играчки във тайнствена игра,
се мятаха народите тогава.
Изкачват се и падат цар след цар.
За Свобода, за Гордост и за Слава
кръвта обагри не един олтар.
Вий помните: кога се основа
Лицеят — в самия чертог царицин
отидохме. Там гостите Куницин
посрещна със приветствени слова.
Тогава на Дванайстата година
гърмът не бе роден. Наполеон
не бе изпитал нашата родина.
Заплашваше я с неуверен тон.
Вий помните: войската, без да спре.
Със старшите си братя се простихме,
в науката с досада нос забихме,
завиждайки на оня, който мре.
А битките жестоки продължиха
и Русь можа врагът да прикове.
Московските пожари озариха
готовите за него снегове.
Вий помните: пленения Париж
и руският Агамемнон пристигна
при нас. Какъв възторг тогаз изригна!
Как можеш да не му се възхитиш!
Приятел на народите — избави
той техните права и свободи.
Щом някъде в почивка се отправи,
цветя цъфтяха, рукваха води.
Но няма го. Остави своя трон,
възнесен над света, навред прославен.
На острова в изгнание забравен,
за всички чужд, умря Наполеон.
А новият ни цар стои сурово,
междата със Европа пази той.
И облаци се струпваха отново
и ураганът им…