Александър Пушкин
Царско село ^[0]

Пазителко на моите наслади, чувства нежни,

възстанови, о, памет, отново дните прежни,

рисувай пак пред мен вълшебните места,

где някога певецът възторжено мечта,

горите где обичах, где чувството разви се,

където младостта от детството роди се,

където сред природата щастливо аз живях

и весел, и спокоен поезия четях.

Води ме на липите под сенките големи,

които бяха всякога тъй мили на сърце ми,

при хълмовете тихи, при езерния бряг!…

Килима на ливадите пред мен да видя лак,

и старите дървета, и светлата долина,

на злачни брегове познатата картина,

и езерото тихо със бляскащи води,

които ято лебеди тържествено бразди.

 

Друг нека да възпява жестоката война,

завинаги обикнах аз тази тишина

и чужд на призрака на бляскавата слава,

на тебе, Царско село, на твоята дъбрава,

от днеска всеотдайно сърцето посветих,

и сладостните дни, и мирния си стих.