Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Бесы, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Тичат облаци, тъмнее;

грее скритата луна

и снегът летящ сребрее;

мрачна, мътна светлина.

Носи, носи ме шейната

и звънчето: дзън-н-н! звъни…

Как е страшно на душата

в непознати равнини.

 

„Хайде, кочияш!“ — „Конете,

господарю, не вървят;

ослепях от ветровете

и затрупва ни снегът.

То човек да се отчае!

Май обърках пътя аз…

Някой — бес ли си играе?

Ето го — кръжи край нас!

 

Виж го как лудува, писка,

плюе в мене и кълне,

и в дола да блъсне иска

подивелите коне.

Ту е като стълб крайпътен,

прошумял за миг в нощта;

ту проблясва с пламък смътен

и изчезва в пустошта.“

 

Тичат облаци, тъмнее;

грее скритата луна

и снегът летящ сребрее;

мрачна, мътна светлина.

Чувствам — нямам сили вече,

а звънчето мигом: млък!

Спряхме… „Кой ни се изпречи?“

„Знам ли? Пън ли или вълк?“

 

Плаче бурята, извива,

тръпните коне пръхтят;

той в мъглата се укрива,

но очите му блестят.

И конете пак препускат,

и звънчето: дзън-н-н! звъни…

Гледам: духове се спускат

в заснежени равнини.

 

Уродливи, неспокойни,

в тази бяла пустота,

литват бесове безбройни,

като есенни листа…

Ех, че скръбно те запяват!

Накъде из тоя мрак?

Дух домашен ли опяват?

Вещица ли женят пак?

 

Тичат облаци, тъмнее;

грее скритата луна

и снегът летящ сребрее;

мрачна, мътна светлина.

В небосвода се разпръсват

бесовете — рой след рой,

и сърцето ми разкъсват

с жални викове и вой…

 

1830

Бележки

[0] Стихотворението е писано през т.нар. Болдинска есен. Ръкописът представлява два листа, по чиито полета има множество рисунки на луна всред облаци. Някои стихове са писани с друго мастило, т.е. стихотворението не е създадено отведнъж, а е плод на по-продължителен размисъл.

„Бесове“ е измежду най-великите творения на Пушкин и изобщо, и в частност във връзка с голямата тема за играта на бесовските сили, за пътя и пътуването през необятните пространства на Русия. А също и за непроницаемата тайна на човешкото битие, забулено в мъгли и снежни вихрушки.

Край