Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Второе послание к цензору, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома. Том първи

Преводач: Иван Добрев; Йордан Милев; Кръстьо Станишев; Стоян Бакърджиев; Николай Кънчев; Камен Зидаров; Георги Мицков; Петър Алипиев; Людмил Стоянов; Елисавета Багряна; Вътьо Раковски; Благой Димитров; Давид Овадия; Йордан Ковачев; Иван Пауновски; Никола Фурнаджиев; Александър Миланов; Младен Исаев

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1969

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лиляна Малякова, Мария Ждракова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6419

История

  1. — Добавяне

Ти в попрището на Тимковски[1] си наследник.

Прегръщам те като предишен събеседник.

От цензурата неотдавна притеснен,

без милост от последните права лишен,

преследван със събратята от злото,

на едро ти говорих във писмото

и чешех с дързости езика си бъбрив —

прости ми, че съм бил нетърпелив.

Днес, като седна със списание в ръката,

четейки стихове от бедните събратя,

(сега с охота и досада ги чета),

зарадван изведнъж откривам в тях следа

от ново мислене и принципи по-нови.

Ура! Венец от лаври сме готови

за твърдостта и смелостта да ти дадем.

Поезията ни се изуми съвсем,

когато разреши по милост най-чудесна

заветните слова божествена, небесна[2],

и щом (за рима) тук добавим красота,

не ще обидим вече господа Христа.

Ала какво ли теб така е променило

и твоята надменност тъй е усмирило?

Макар в посланията да съм доста смел

и знам, че жалбата ми прежна си прочел[3],

все пак, приятно изумен, съвсем не смея

със чудната промяна днес да се гордея.

Обърнах се към теб, от своя дълг призван,

но бих ли ви поправил? Не. Отлично знам

кому дължи Русия туй важно обновление.

Обмисляйки най-сетне добрите намерения,

добрият цар избра министър с ум и чест —

Шишков науките ни управлява днес.

Тоз старец ни е скъп: обича род, родина,

със слава се покри в дванайсета година;

на хулените руски музи само той

ръка подаде сред велможите безброй;

от ледения ден на нашата Родина

укри венеца лавров на Екатерина.

Роптаеше той с нас, когато свят отец[4],

Омара и Али приел за образец,

в угода богу и за свое утешение

душеше най-усърдно всяко просвещение,

Божа душица кротка само за престиж

гнетеше музите, спасявайки Бантиш[5].

И му помагаше Магницки[6] благородни,

мъж с твърди принципи и нрави превъзходни,

и даже нашия Кавелин[7] глуповат,

на Галич[8] кръстник, на Магницки верски брат.

И ето за греха в чии ръце неуки

ви бяха поверили, нерадостни науки!

Ей на кого ти, цензуро, подвластна бе.

 

Но свърши: проясни се мрачното небе

и ярко днес гори маяк на просвещение.

С промяната на туй нещастно управление

оставките на цензорите чаках аз,

но ти, не зная как, се задържа на власт.

И тъй — побързах да ти пратя днес привети,

а между другото и да ти дам съвети.

Бъди разумно строг. Не искам да решиш,

законните прегради сам да разрушиш

и позволиш на господата самовластно

да си говорят и печатат безопасно.

Правата си пази в съгласие с честта!

Ала пред истината и пред мъдростта,

дори пред глупостта, невинна и доволна,

не слагай ти преграда своеволна

и в плодовете на безгрижното перо,

дори да не съзреш кой знай какво добро,

ако безумния разврат не възхваляват

или олтара и престола ни не застрашават,

за славата на автора се погрижи,

махни ръка, братле, и смело подпиши!

Бележки

[0] Разпространявано в преписи. Повод е оставката на Голицин и назначаването на А. С. Шишков за министър на народната просвета, в подчинение на когото се е намирала и цензурата. Тъй като Шишков е бил известен с писмото си против дребнавите изисквания на цензурата, Пушкин възлагал на него известни надежди. Но управлението на Шишков се увенчало с изработването на тъй наречения „чугунен“ цензорски устав през 1826 г., който дал на цензурата средства за неограничен произвол.

[1] Тимковски, И. О. — петербургски цензор до 1821 г.

[2] „Божествена, небесна“ — тези думи цензорът Красовский не позволявал да се употребяват за изразяване на женска красота.

[3] „Жалбата ми прежна си прочел“ — посланието до цензора от 1821 г.

[4] „Свят отец“ — Голицин, министър на народната просвета.

[5] Бантиш — В. Н. Бантиш-Каменский, най-възрастният син на московския археолог, брат на историка и известен с пороците си.

[6] Магницкий, М. Л. (1778–1855) — един от представителите на официалното мракобесие, участник в погрома на Петербургския университет през 1821 г.

[7] Кавелин, Д. А. — по-рано член на литературния кръг „Арзамас“, но после, като директор на Петербургския университет, взел участие в реакционния погром на университета през 1821 г.

[8] Галич, А. И. — бивш професор в Лицея, автор на книгата „История философских систем“, заради която сетне писмено се разкаял и предизвикал възторженото одобрение на Галич.

Край