Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Когда за городом, задумчив…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Когато край града замислен аз вървя

и в гробището там поспра се и съзра:

решетки, стълбове и гробници солидни,

където гният в мрак покойници най-видни,

край блатото без ред стълпени в тесен кът,

подобно просяци, дошли за да ядат;

чиновник и еснаф спят в бели мавзолеи,

на скулптор неуспял нелепите идеи,

редици надписи във проза, в стихове

зарад сиятелства, достойнства, чинове,

за рогоносец дърт сълзливости амурни;

и липсват от крадец отвинтените урни,

и пресен, хлъзгав трап с прозинати уста

очаква новите стопани на пръстта —

такива размисли картината навява,

че зло униние духа ми завладява.

Да плюеш и да бягаш…

                                        Но мило е за мен:

на село, есенес, в превалящия ден,

по-дълго да побдя над гроба на предците,

където в свят покой отдъхват мъртъвците.

Най-скромни гробове, ала в простор голям,

и никакъв крадец не лази нощем там;

край древни камъни, край мъховете гъсти

минава селянин, въздъхва и се кръсти;

и вместо урни, бронз и мрамор знаменит,

безноси гении, харити с чорлав вид —

огромен дъб стои над гробове достойни,

полюшва се, шуми…

 

1836

Бележки

[0] Написано е в Петербург на 14 август 1836 г. Във втората част на стихотворението Пушкин има предвид семейната гробница в Псковска губерния, където е родовото му имение Михайловское. Поетът погребва там майка си на 29 март 1836 г., Тогава той подготвя и собствения си гроб, където е положен десет месеца по-късно, на 6 февруари 1837 г.

Край