Александър Пушкин
Приказки. Noël ^[0]

        Препуска си нехаен

        в Русия зъл деспот.

        Исус ли тъй ридае

        и с него цял народ?

Мария го заплашва и мърмори:

        — Млъкни, дете, за мъничко макар.

        Ей таласъмът стана руски цар.

        И царят влиза и говори:

        „Узнай, народе руски,

        не само ти, цял свят,

        мундир австрийски, пруски

        си имам за парад.

Народе, радвай се, че съм добре и не скучая,

        драскач ме хвали, но от страх;

        аз ядох, пих и обещах

          и що е труд не зная.

 

          Послушай във прибавка

          да съм добре разбран:

          Лавров^[1] сломих с оставка,

          а Соча^[2] — сврях в зандан.

Ще пусна нов закон в замяна на Горгола^[3],

        права на всички хора сам

        аз доброволно ще раздам

          по моя царска воля.“

          От радост във леглото

          се чу детински вик:

          — Да ни спаси от злото,

          това не е ли трик?

А майката: — Мълчи, заспи на мойта пазва,

        заспи, мой чуден младенец,

        защото тоя цар-отец

          все приказки разказва.