Робърт Липаруло
13 племе (98)

98

Невея погледна екрана на Тоби, после екрана на Фин и отново този на Тоби. Ухили се на Себастиан, който стоеше близо до нея, и той й отвърна със същата смахната усмивка, сякаш се отразяваше в огледало. Повдигна дланта си за поздрав. Но тя не му обърна внимание и се огледа наоколо.

— Къде е Бен?

Себастиан сви рамене.

Невея бутна вратата и застана под навеса на кемпера. Видя го: коленичил доста навътре в пустошта. Подхванал е молитва, помисли си тя. Чудесно, защото тя даде своя резултат.

— Бен! Бен! Установиха контрол! Дроните са във въздуха!

Той не се помръдна, затова тя слезе по стълбите, като мина покрай Бет. Затича се към Бен. На около шест метра от него спря да тича и започна да ходи.

— Не ме ли чу? — извика тя.

Никакво движение. Дълбоко унесен в молитва. Понякога изпадаше в състояния, близки до транс, когато говореше на — и най-вече, когато слушаше — Бог. Но сега не беше подходящото време. Това беше първият им Агаг за последните сто години и той го пропускаше.

— Бен. — Заобиколи го. Очите му бяха отворени, но невиждащи. Прошепна му: — Бен?

Това не беше никаква молитва, никакъв транс.

Докосна го по рамото, а той бавно се наклони и падна странично на земята с лице в прахта. Тя виждаше ясно едното му око… беше широко отворено.

Невея падна на колене и зарови лицето си в ръце. Сълзи бликнаха от очите й и се събраха на локвичка на мястото, където дланите й се притискаха в бузите. Той си беше отишъл, Бог го беше прибрал. Мисли и емоции се надигнаха в нея и изпълниха съзнанието й като балони.

Мой приятел… мой враг… мой другар по оръжие… в продължение на толкова години!

Защо него? Защо не мен?

Какво ли е направил? Какво ли му е казал?

Не е мъртъв… не може да бъде… да, само е изпаднал в транс!

Пръстта влизаше в окото му.

Мъртъв е! Той ме изпревари в смъртта!

Приближи се, пълзейки на колене, обхвана лицето му с ръце и го придърпа към себе си. Взря се в очите му.

— Какво виждаш, Бен? Покажи ми. Моля те!

Търсеше Рая в очите му, но видя само тъмнокафявите му ириси, които познаваше така добре, с резчици около зениците, подредени като ветрило и приличащи на изгубени слънца. Положи обратно главата му.

Той стискаше нещо в ръце, държеше го близо до гърдите си. Измъкна го от ръцете му. Мобилен телефон. Мобилният телефон на жената.

Погледна покрай тялото на Бен и видя Бет да я гледа от стъпалата на гълфстрийма.

Изправи се и изкрещя:

— Какво му направи? — Прескочи тялото на Бен… неговото тяло! — Какво му направи?

Изтегли камата от ножницата на кръста си и се втурна към Бет — която вече се изправяше на крака и дърпаше белезниците. Невея се затича към Бет, без да обръща внимание на едва доловимия шум от приближаващ над главата й самолет.