Робърт Липаруло
13 племе (29)

29

Ръцете на Крийд бяха провесени през раменете на двама монаси, които с мъка го влачеха по един тъмен коридор. Геронтий ги следваше, като се молеше на висок глас. Приближиха се до друг монах, който ги въведе в малка стаичка: с петна от просмукала се вода по мазилката на стените и с миризма на восък от свещи. Обстановката беше спартанска във всяко едно отношение. Положиха го на едно легло — леко повдигнат нар, покрит с одеяла — и моментално завъртяха главата му, за да огледат кървавите превръзки.

— Добре съм — каза той, като ги отблъскваше с изнемощелите си ръце.

Брат Рамон рязко дръпна превръзката нагоре и я свали заедно с голям кичур коса.

— Аххх! — запротестира Крийд, като сграбчи темето си и изгледа кръвнишки монаха.

Брат Рамон разкопча презрамката на сака му и започна да я издърпва.

Крийд дръпна рязко сака.

— Това остава с мен!

Рамон се надвеси над него, сграбчи брадичката му и изви настрани главата му.

— Добре, добре — предаде се Крийд и се обърна с лице към стената. Рамон отмести няколко сплъстени кичура коса със засъхнала по тях кръв.

Надвесен над монаха, Геронтий огледа раната — не беше толкова сериозна, колкото бе очаквал. Беше дълга няколко сантиметра, сякаш куршумът го беше уцелил под ъгъл и беше издълбал плитка следа в плътта. По краищата й бяха започнали да се появяват засъхнали корички, което й придаваше вид на прокажена уста. Рамон опипа косата точно под раната: оттам бликна кръв. Монахът дръпна пръста си и погледна назад към Геронтий.

Геронтий се усмихна.

— Сигурен съм, че ще се оправи.

— Казах ти — обади се Крийд и се обърна с лице към присъстващите. Опипа отзад главата си, разгледа окървавената си длан и отново притисна раната.

— Обаче имам ужасно главоболие.

Геронтий дръпна монасите настрани и им прошепна:

— Нека го оставим за малко сам. Братко Рамон, оставям на теб да се грижиш за смяната на превръзките.

Рамон кимна с глава и пристъпи към едно писалище, където започна да тършува в една чантичка.

Сякаш спомнил си внезапно за някаква неотложна задача, Крийд дръпна сака към гърдите си и го разкопча. Извади мобилен телефон, прокара палеца си по екрана и присви очи.

— Е, хайде де — извика раздразнено той. Разклати телефона, повдигна го високо, а после го запокити в ъгъла на стаята. От телефона се откъртиха парчета пластмаса.

— Шшшт — каза успокоително Геронтий. — Ще имаш време за всичко, което трябва да свършиш. — Разстла едно одеяло на леглото, зави Крийд и го побутна лекичко по гърдите. — Отпусни се назад. Сега имаш нужда от почивка.

В този момент Крийд сграбчи с юмрук монаха за робата и го придърпа към себе си. Погледна го в очите и изрече нещо средно между настойчивост и молба:

— Това, от което имам нужда сега, и то веднага, е телефон.