Метаданни
Данни
- Серия
- Архиви на безсмъртните (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The 13th tribe, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ивалина Иванова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,4 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka (2018)
Издание:
Автор: Робърт Липаруло
Заглавие: 13 племе
Преводач: Ивалина Иванова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Фабула, AMG Publishing
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Полиграф Юг“ АД
Излязла от печат: 08.07.2014 г.
Редактор: Илияна Бенова — Бени
Коректор: Любомира Якимова
ISBN: 978-954-9696-63-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9614
История
- — Добавяне
51
С помощта на марлен тампон, стиснат с хемостат[1], Тоби потупа леко дупката от куршум в дясната буза на Фин, както и много по-голямата изходна рана в лявата му буза.
— Човече — каза той, — а преди те смятах за грозен.
Фин измънка нещо. Ръката му се вдигна да удари Тоби, но отново се отпусна върху кожената задна седалка в кабината на хеликоптера.
— Защо постоянно заспива? — попита Алекса, протягайки се над облегалката си, за да докосне главата на Тоби. Той беше клекнал между задната седалка и редицата от капитански кресла, където седяха двете с Нев. Пред тях, Бен се беше разположил на мястото на втория пилот.
— Заради болката — обясни Тоби. — Раните по главата го болят, а куршумът е направил на каша устата, езика и зъбите му.
— И лицето му.
— Ще заздравее — каза Тоби и залепи квадратни парчета марля върху всяка от раните, удари спринцовка с коктейл от болкоуспокояващи и приспивателни — морфин, бупивакаин и дексмедетомидин — в бедрото на Фин. После седна обратно на мястото си до Невея и я перна по рамото.
— Е, какво стана? — попита той. — Застреля дете, а?
Тя го изгледа кръвнишки.
— Ще застрелям теб, ако не млъкнеш.
— И на колко години беше горе-долу?
Невея не му обърна внимание. Бен се обърна назад и изгледа първо нея, а после и Тоби.
— Тобиас — прошепна той. — Лоялността на пилота вече ни струва цяло състояние. Заради твоята уста ще трябва да платим двойно… ако изобщо изтъргува мълчанието си срещу каквато и да е цена. Ще изгладим неразбирателствата си в самолета.
Тоби се загледа в тила на пилота.
— Не мислиш ли, че той е чул експлозията? Ами всичките тези пожарни коли и линейки, над които прелетяхме? Пътят Ел Тур изглеждаше като змия, украсена със скъпоценни камъни.
— Всеки си има граница, която не би прескочил. — Бен отново погледна към Невея, която отвърна:
— Стана случайно.
Тоби зачака Бен да й каже това, което милион пъти беше казвал на него: Ние не правим случайни неща, но той просто се обърна в седалката си и се загледа през прозореца към тъмната пустиня под тях.