Робърт Липаруло
13 племе (101)

101

Докато се приземяваше, Джагър видя Бет да тича към него. Тя тъкмо беше започнала да се изкачва нагоре по хълма с Невея по петите си. Той достигна хребета на хълма със скорост пет метра в секунда. Естествено Оуен разполагаше с най-добрия възможен парашут — кръстовиден Т-11, използван от армията. Квадратният купол правеше парашута изключително маневрен, намаляваше скоростта на спускане и така позволяваше по-меко приземяване.

Или поне така твърдяха експертите.

Пет метра над земята Джагър дръпна надолу командните ръкохватки, прегъна краищата на купола и допълнително забави падането. Краката му докоснаха пясъка и скалите, но се килнаха настрани, а той се строполи на земята и се затъркаля по склона, който Бет вече истерично изкачваше. Вятърът, по-силен от очакваното, изду парашута и го повлече назад по хребета и надолу от другата страна. Джагър сграбчи въжетата и силно ги дръпна, което прибра купола. Откри дръжката за отделяне на парашута и я дръпна. Група въжета от дясната му страна отскочиха назад и встрани, а тези отляво се закачиха за роборъката му, задържайки купола прикрепен към него. Борейки се със страничното дърпане от влачещия се парашут, той отново се изкачи нагоре по хълма.

Докато стигне до върха, вече беше намотал в ръце въжетата и купола. Бет се появи точно пред него и го прегърна. За момент усети в гърдите си, че сърцето му откликва на ударите на нейното сърце и двете заедно затуптяват в синхрон.

— Джагър!

Никога досега не беше изпитвал по-голямо желание да я целуне. Под тях слънчевата светлина се отрази в някакъв метал и той я извъртя, докато проблясващото острие на Невея се носеше напред. То разряза прасеца му и той с усилие се задържа прав. Изблъска Бет настрани, принуждавайки я да се затъркаля надолу по склона далеч от Невея.

Той ритна нападателката си, поразявайки ръката й. Тя се олюля назад, като че изгуби равновесие на стръмния склон, но клекна, за да се закрепи. Куполът на парашута потрепна на земята подобно на изтеглена на брега гигантска медуза, чиито пипала се протягаха да уловят изкуствената му ръка. Той ги отскубна от ръката си и ги захвърли на земята.

Замахвайки към краката му, принуждавайки го да отстъпи, Невея с мъка се покатери на билото. Джагър се пресегна към задния си джоб и измъкна 45-калибровия таурус джъдж. Докато го извърташе настрани и напред, кракът на Невея се стовари върху него. Пистолетът изхвърча от ръката на Джагър. Невея завърши удара си със завъртане, а сетне спря в приведена, готова за бой позиция. Тя насочи острието си към него. Незнайно как той разпозна оръжието: предпочитаната в средновековна Индия сувая^[1], чиято Н-образна дръжка правеше седемдесетсантиметровото острие да изглежда като продължение на кокалчетата и беше почти невъзможно да се избие от ръката.

Тя му се усмихна.

— Джагър^[2]. Това име ти отива, целият си раздран и смазан. — Тя се спусна напред, за да прониже лицето му с острието. Той парира удара с роборъката. Двата метала издрънчаха ясно като изстрел. Невея издърпа острието обратно и отново замахна към гърдите му. Той снижи ръката си, после я вдигна нагоре и стисна острието между щипките си. Тя усука китката си, насилвайки острието да се завърти и да разтвори щипките. Издърпа го навън и замахна пак. Но напразно: париращата му ръка премина пред върха на острието, а тялото му се извъртя на четвърт оборот встрани от нея.

Невея повдигна суваята и замахна надолу. Оръжието разряза плешката му с изгаряща болка, като удар от камшик, и отряза едната от двете найлонови презрамки, на която се крепеше протезата му. Почувства, че изкуствената му ръка се изхлузи от механичното коляно, поддържано само от втората презрамка. Един от кабелите, който чрез раменните и гръбните му мускули задвижваше хващача, също се скъса, превръщайки парализираната роборъка в безжизнена кука.

Невея вдигна острието високо във въздуха, за да нанесе нов мощен удар. Прегърбен, Джагър повдигна безполезната си ръка над главата си, надявайки се, че острието нямаше да се приплъзне и да го прободе в тялото. Приложи единствената нападателна техника, за която можеше да се сети: хвърли се под острието и се вкопчи в торса й.

Тя се стовари тежко по гръб, а цялата тежест на Джагър я прикова към земята. Куполът на парашута се изду и изплющя няколко метра встрани от тях. Тя го удари с юмрук в слепоочието, а той сграбчи китката й с истинската си ръка. От другата страна камата полетя към него. Той изтласка ръката й към земята с протезата си. Изкуствената ръка се размести, падна тежко надолу и се сгромоляса върху нейната, като отрязано парче дърво.

Ухилването й показа, че осъзнава случилото се. Ръката, стискаща камата, се появи от прахоляка, отмествайки протезата, сякаш не съществуваше. Джагър пусна лявата й китка и се извъртя, за да достигне дясната, знаейки, че е безсмислено и че камата щеше да го застигне, преди да е успял да я спре.

Върхът на острието спря на петнайсет сантиметра от лицето му, върна се осем сантиметра назад и увисна във въздуха треперейки. Джагър видя две ръце да държат китката на Невея и плъзна поглед по дължината им до лицето на Бет, напрегнато от усилие, с оголени зъби под разтеглените устни. Тя коленичи до двамата борещи се, дърпайки ръката на Невея, която се напрягаше да полети напред и да забие суваята в Джагър.

Вместо да се метне настрани, Джагър се претърколи под острието и върху ръката на Невея. Невея също се претърколи с него, като го удряше в ребрата. Бет задържа хватката си върху китката на Невея и заудря ръката на жената в земята. Но Джагър знаеше, че оръжието не можеше да се избие от ръката й по този начин.

Невея спря да го удря. Ръката й се стрелна към джоба на бедрото й: пръстите й повдигнаха капака и успяха да бръкнат вътре.

Куполът се изду и падна върху тях, променяйки дневната светлина в цвят на вода от басейн и блокирайки видимостта на Джагър към ръката на Невея. Сигурно се беше протегнала за друго оръжие — пистолет или нож. Отблъсна се от ръката й и се насочи към мястото, където смяташе, че се намираха другата й ръка, джобът или незнайното оръжие. Усети Невея да се гърчи под него във вълна от движения, търкаляйки се заедно с него.

— Джагър! — извика Бет. — Ръката й е на свобода! Тя се освободи!

Острието разсече купола и премина през бицепса му подобно на лък по струните на цигулка.

Те се затъркаляха отново, омотани в купола и във въжетата. Джагър се плъзна надолу към краката на Невея, като междувременно повдигаше и изтласкваше тъканта на парашута далеч зад него. Една връв се закачи за ухото му, но после изсвистя настрани. Коляното на Невея го удари по брадичката. Той се претърколи по земята и продължи да се отблъсква настрани… лазейки… промъкваше се под и около въжета и плющящия купол… извърташе се. Измъкна се изпод купола и се изправи.

Невея се гърчеше отдолу. Бет беше приведена близо до главата й. Когато видя Джагър, тя заотстъпва тромаво назад. Изправи се, държейки с двете си ръце камък с големината на диня. Повдигна го високо, втренчена в издуващия се купол, под който беше главата на Невея. Джагър не беше сигурен, дали тя се поколеба с надеждата плющящата материя да слегне, за да може по-точно да се прицели или просто не беше в природата й да убие дори толкова лош човек като Невея.

Прокънтяха два изстрела. Бет се стресна и изпусна камъка.

— Тичай, Бет! — каза Джагър. — Веднага! — Той отстъпи встрани, докато Невея изстрелваше още един куршум. Той не видя дупката от куршума в купола, но знаеше, че се беше прицелила в гласа му.

Бет беше замръзнала на място, като местеше в кръг очите си от камъка… към купола… към Джагър.

— Бет, тръгвай! — изкрещя Джагър.

Пистолетът отново изгърмя.

Тя се отдалечи от хребета и слезе надолу по склона встрани от кемпера, на 400 метра в далечината. Погледът на Джагър проследи движенията й и улови нещо в небето: самолетът на Оуен се насочваше право към него, като се виждаха само носа и крилете му. Беше на разстояние километър и половина, може би двайсет секунди го деляха от това да прелети над хълма. Джагър визуално проследи траекторията му и разбра какво беше намислил Оуен.

Още един изстрел.

Погледна и видя далечния край на купола да се набира към средата, дърпан от невидима ръка. Невея се опитваше да освободи поне главата си, за да може да види накъде стреля. Ако скочеше върху нея или дори само ако я изрита, единственото, което щеше да постигне беше да й даде ясна мишена. Ако пък избяга, тя щеше да е на крака след секунда и щеше да го настигне… а после и Бет.

Хрумна му идея, която беше обречена на провал, но не му оставаше нищо друго? Погледна към самолета: все по-голям, все по-близо, на петнайсет секунди. Скочи и размаха ръцете си — протезираната изплющя назад към бицепса му. Сочеше, жестикулираше.

Лявото крило на самолета се наклони, после дясното — универсалният авиационен сигнал за потвърждение.

Приведе се, сграбчи ръба на купола най-близко до него и започна да го събира в ръцете си. Далечният край се плъзна по лицето на Невея, после по ръцете. Тя беше насочила пистолет към него. Той продължи да дърпа и да събира купола.

Тя поклати глава и се усмихна:

— Нали осъзнаваш, че с пистолета само ще те поваля за момент? След това ще ти отрежа проклетата глава…

Той подхвърли купола във въздуха. Той тръгна да пада надолу, но после вятърът го подхвана, издувайки го до искрящ син квадрат над главите им.

Невея се намръщи. Очите й проследиха въжетата до мястото, където се бяха омотали в тялото й: един около рамото, няколко намотани около стомаха и гърдите й. Рязко обърна глава към самолета, чиито двигатели вече ревяха в ушите им и шумът ставаше все по-оглушителен. Беше почти над тях.

— Върни се след стотина години, Невея! — изкрещя Джагър. — Все още не съм готов!

Той се хвърли на земята, а самолетът прогърмя над тях. Носът не уцели купола. Секунда по-късно лявото крило се вряза в него, както пластмасовата сабя на дете поразява прострян чаршаф. Първо забеляза пристъп на ужас по лицето на Невея, а после тя изчезна, дръпната далеч по-бързо от времетраенето на едно премигване. На мястото, където беше стояла, остана само облаче прах. Невея се носеше под крилото, омотана във въжетата на парашута. Тялото й се залюля и от инерцията се удари в корпуса под вертикалния стабилизатор на опашката. Сетне продължи да се развява като знаме.

Самолетът зави с поклащащи се наляво-надясно крила и се разби в кемпера.

Първоначално нямаше експлозия, нито огън. Беше като сблъсък между две играчки. Подвижният контролен център се разцепи на две. Крилата на самолета подхванаха парчетата и започнаха да ги влачат напред. Носът се заби в земята, а корпусът се разцепи като суха кост. Две секунди след удара, самолетът се взриви, и всичко се скри зад пелена от пламък и пушек. Какофонията, която достигна до Джагър, му напомни за писъците и риданията на душите, дочуващи се от портите на Ада.