Робърт Липаруло
13 племе (72)

72

— Но те могат да умират! — извика Оуен и нов прилив на възбуда прозвуча в думите му и озари лицето му.

Това беше отговорът му на тъжната констатация на Джагър:

— Какъв е смисълът тогава? Преследваме хора, които не можем да убием.

— Но те могат да бъдат спрени — продължи Оуен. — Това дори е по-важното в този момент. Ти извади от строя Фин, нали? Отклони го от пътя му. Ако беше застрелял него и останалите още докато влизаха в манастира, щеше да осуетиш плановете им. Това, че са безсмъртни, не означава, че е невъзможно да бъдат спрени.

— Нямаше ли стрелбата по тях на входа на манастира само да ги забави?

— Сериозно при това… достатъчно дълго, за да преместим Крийд и да скрием или унищожим микрочипа, за който бяха дошли. — Извъртя главата си леко встрани и заговорнически се усмихна на Джагър. — Или достатъчно дълго да ги довършим.

— Да ги убием? Как?

— Да отделим главите от телата им.

Джагър наклони главата си назад.

— Какво са те, Шотландски бойци?

— Е, няма да изчезнат в експлозия от мълнии и не можеш да погълнеш жизнената им сила, но… да, нещо подобно са. Може би хората, които са измислили „Шотландски боец“, са познавали безсмъртен, а? Но по-вероятно е просто да са подходили логично: как ще продължиш да живееш без глава?

— Добре — каза Джагър провлачено, докато се опитваше да осмисли казаното. — Отрязваш им главите.

— Безсмъртните се възстановяват изключително бързо — обясни Оуен. — Не бързо като върколаци, но като във филм с натиснат бутон за превъртане назад. Убеден съм, че това бързо оздравяване произлиза от същата генетична деформация, която не им позволява да остареят.

— Генетична деформация? — учуди се Джагър. — Мислех, че са станали безсмъртни заради действията на Бог.

Оуен му беше споменал за разказа на един напуснал член на племето за това как са проследили назад своето безсмъртие до момента, в който Бог ги зашеметява на върха на планината Синай заради почитането на Златния телец.

— Бил е Бог, но често той прави нещата по начин, който можем да разберем едва впоследствие, макар че дори тогава не бихме могли да повторим действията му. Те си остават чудо.

Оуен тръгна с бавни крачки към пилотската кабина, обърна се и закрачи обратно, ритайки дрехи и боклук по пътя си.

— Ние живеем, защото телата ни заменят умрелите клетки чрез клетъчно делене. Но всеки път след деленето на клетката теломерите й — частите от ДНК на върха на хромозомата, необходима за репликацията — стават по-къси. В крайна сметка — средно след около петдесет и две деления — теломерите изчезват и клетката не може да се дели повече. Тогава започва така нареченото клетъчно стареене. Клетките започват да умират, без да са създали свои заместители и това е моментът, в който започваме да виждаме симптомите от стареенето: бръчки, чупливи кости, загуба на памет. Ставаме по-податливи на заболявания, свързани с напредналата възраст.

Оуен премина покрай Джагър, без да спира, стигна до дъното на кабината и се върна обратно.

— В лабораторни условия са обезсмъртени човешки клетъчни линии — с други думи, теломерите им не се скъсяват по време на клетъчното делене, което им позволява да се делят вечно — чрез активирането на теломеразния ген. Всяка една клетка го има, но той е активен само в няколко клетъчни типове. — Обърна се към Джагър и вдигна ръката си, сякаш да му каже Сега ме слушай много внимателно. — Дали това, което Бог е направил с тях, не е било да активира теломеразните гени във всичките им клетки? — Оуен се ухили. — Няма да има клетъчно стареене, няма да има стареене по принцип, няма да има биологична смърт… никога.