Робърт Липаруло
13 племе (60)

60

Бет седеше на ръба на един стол, главата й беше отпусната на леглото на Тайлър, а ръката й стискаше неговата. Преди известно време, без дори да забележи промяната, молитвата й беше прераснала в накъсан монолог, отправен към сина й.

— … Ти беше най-сладкото бебе — прошепна тя. — Обичах да усещам кожата ти до моята. Ние си лежахме в леглото, слънцето ни грееше през прозореца, а аз ти говорех за всички неща, които ще правим заедно: ти, аз и татко. Къмпинг… боулинг… Дисни уърлд. — Тя лекичко се засмя. — Татко ти каза, че щял да те научи как да стреляш и да се биеш с юмруци. А аз исках да ти покажа как да печеш сладки и да различаваш Шекспир от Франсис Бейкън. А ти се учеше толкова бързо. Можеше да четеш заедно с мен Зелени яйца с шунка^[1], когато беше на три. Бях изумена! А татко ти само каза: Разбира се, че може, нали е твой син. Но си личеше, че той също е изумен… и горд, ти винаги ни караше да се чувстваме толкова…

Една машина изпиука и тя рязко вдигна глава, готова да извика сестрите. ЕКГ-то бипкаше в нормален ритъм. Нищо не светеше по другите машини, само кехлибарени и зелени светлинки. Пиукането продължи и тя различи мелодия — някаква песен. Въобще не беше машина, а телефонът й. Изправи се, заобиколи леглото и най-накрая забеляза чантата си върху масата в близост до вратата на банята. Извади телефона и видя непознат номер на екрана.

— Ало?

— Бет, аз съм. Как е Тайлър?

Погледна към момчето на леглото, с одеяло, преметнато през рамото му, с тръбички и кабели, влизащи и излизащи от него.

— Няма промяна — каза тя. — Ти къде си? Нещо случило ли се е? Боже, дано не се е случило нищо лошо. Няма да мога да го понеса.

— Искам да потърсиш нещо вместо мен — каза Джагър. Гласът му се промени на думата нещо, но тя не беше сигурна дали беше от гласа му (дали не плачеше, дали не беше уплашен?) — или беше проблем с предаването на звука по телефона. — Нещата на Тайлър още ли са при теб?

Тя отиде до висок тесен гардероб и отвори вратичките. Чекмеджета запълваха долната му половина, а пространството отгоре беше оставено за закачалки. Върху чекмеджетата имаше голям прозрачен плик с разрязаните дрехи, които сестрите бяха съблекли от Тайлър.

— Тук са, в плика, който ни дадоха. Джагър, какво…?

— Погледни в металната му кутия. Вътре трябва да има монета, стар медальон. Вчера му го дадох.

— Само секунда. — Тя премести плика на масата и разтвори пластмасовия му цип. Лъхна я остра миризма като от хамбургер: задържа дъха си и се опита да не мисли за това. Първото нещо, което извади, беше ризата му: разрязана, скъсана и твърда от засъхналата кръв, толкова много кръв. Сърцето й спря, сетне отново затуптя силно в гърдите й — един гневен юмрук, блъскащ по врата. Спомни си вчерашната сутрин, когато Тайлър беше излязъл от стаята си, облечен с нея, със закопчани накриво копчета. Тя ги разкопча и ги закопча наново, а после му каза, че е лика-прилика с баща си и го попита дали иска парченца шоколад в палачинките.

Като премигна, отрони сълзи от очите си и подсмръкна звучно. Чу Джагър да казва:

— Бет? — Но тя вече беше тръгнала да оставя телефона.

Сгъна ризата толкова прилежно, колкото позволяваха разкъсаните й краища, и я постави да лежи до телефона. И дънките му бяха на петна и разрязани от талията до подгъва на крачола. Дори бельото му беше толкова пропито с кръв, че се виждаха само няколко фигурки на Спондж Боб с шантавата му усмивка. Вътре остана само металната кутия, а от двете й страни се показваха късо отрязаните краища на текстилен колан. Тя я извади и разтвори капака. Пръстите й опипаха вещите в нея. Бонбони, празни опаковки, джунджурийки — една изглеждаше толкова особено, че от любопитство едва се стърпя да не я издърпа. Но един по-тежък предмет — който приличаше на това, което търси — се плъзна по дланта й и тя извади монетата: старинен диск с диаметър от около пет сантиметра.

— Държа я — обяви тя в телефона. Разгледа изсечения от едната страна череп с емблема между зъбите си — Тайлър сигурно е луд по това нещо — и я обърна обратно, за да види скелет, носещ се над вълнообразна линия, която вероятно изобразяваше вода. Три яйца образуваха полукръг над костите.

— Какво всъщност е това?

— Нарича се обол. Може да помогне на Оуен да открие хората, които нараниха Тайлър. Можеш ли да го снимаш, отпред и отзад, и да го изпратиш на този номер?

Бет включи стенната лампа и постави монетата върху празния плик, който допреди малко съхраняваше личните вещи на Тайлър. Включи камерата и поднесе телефона над монетата, докато се появи на фокус на екрана. Засне я, обърна монетата обратно и отново снима. Влезе в галерията, избра кадрите и натисна бутона за изпращане. Номерът на телефона на Джагър автоматично се показа в кутийката на адреса за изпращане и тя му ги прати.

— Готово — каза тя. — Какво става? — Тя бръкна отново в кутията и откри предмета, който я беше озадачил по-рано. Беше черен осмоъгълник с размерите на нокътя на палец, с осем малки златни крачета, подаващи се от едната страна. Беше почти сигурна, че е компютърен чип.

Откъде въобще е взел това нещо?

— … наричат себе си племето — говореше Джагър.

— Кой? Извинявай.

— Групата, нападнала манастира, и жената, която нарани Тайлър.

Бет стисна чипа между палеца и показалеца си, чувствайки как крачетата се забиват в плътта й.

— Вече му казах, че не мога да го направя, но Оуен смята…

Една ръка се появи около врата на Бет и запуши устата й, а гърбът й рязко се удари в торса на човека, който стоеше зад нея. В същото време той сграбчи и стисна ръката й, заклещвайки телефона в юмрука й. Човекът — всъщност жена, Бет се убеди в това — наведе глава над рамото й, за да се заслуша в думите на Джагър.

— … можем да ги спрем, както и това нещо, наречено Агаг.

Жената дръпна ръката на Бет по-високо над рамото й и извика в телефона:

— Не и ако искаш да видиш отново жена си.

Бет освободи с извъртане ръката си, замахна назад с лакът и го заби в ребрата на жената.

Телефонът изхвърча от ръката й и гласът на Джагър прозвуча металически от малкия говорител:

— Кой е там? Бет! — Сетне се разби в плочките.

Бет се извъртя и замахна с предмишницата си така, че да удари нападателката си в носа, точно както я беше научил Джагър. Но жената вече беше приклекнала и стовари юмрук в ребрата й. Докато ръката на Бет се носеше над главата на жената, тя — движейки се прецизно като механизъм на скъп часовник — се извъртя настрани, изправи се и се изви назад, като повдигна нагоре сгънатия си крак и го изстреля в гърдите на Бет.

Тя падна върху леглото на Тайлър. Застопорените метални колела на леглото изскърцаха по плочките на пода. Бипкането на една от машините прескочи от адажио до адажио, но се нормализира отново: майчина загриженост премина през мислите й, чудейки се дали машината не е била ударена, или е отразила връх в сърцебиенето на сина й, заради това че е бил блъснат. Тя се стовари на пода и подпря глава на рамката на леглото. Нападателката й пристъпи напред, а облеченият й в кожа юмрук връхлетя върху лицето й. С глава, приклещена между металната рамка и здравите като стомана кокалчета, Бет чу изпукване като от звук на забит с чук пирон, почувства за кратко началото на внезапно, съкрушително главоболие и после… нищо.