Робърт Липаруло
13 племе (57)

57

Двамата мъже изминаха четири пресечки в един квартал с мръсни улици, на който му липсваше дори и най-малкият намек за блясъка на изкуствените египетски декори, които правеха Шарм ел Шейх привлекателен за туристите. Така стигнаха кафенето — една преустроена къща — малко след шест часа сутринта, когато приглушеното оранжево зарево беше запалило източния фронт на виолетовото небе. Оуен дръпна вратата и я задържа, за да мине Джагър, а отвътре ги връхлетя ароматът на кафе, цигари и пържена храна. Пушек изпълваше приличния на пещера интериор. Приглушеното осветление идваше от десетки свещи, които бяха подредени като войници на тесни полици по дължината на всяка стена, от една жълта лампа, висяща над пространството зад тезгяха, и от опушените предни стъкла.

Възрастен мъж зад тезгяха пържеше нещо в домашен фритюрник. Цигара с един сантиметър пепел висеше от устата му. Други двама възрастни мъже седяха в задната част на заведението с възголеми чаши с кафе и с sheesha — високо наргиле — на масата между тях. От наргилето излизаха два чибука и се виеха към ъгълчетата на устните на всеки един от мъжете, които пушеха, докато наблюдаваха Джагър и Оуен.

Оуен откопча чантичката от кръста си и я пусна на масивната дървена маса, която беше протрита и очукана: сякаш преди е служела за нещо друго — дъска от кораб или пък врата. Джагър седна, Оуен поздрави на арабски възрастния човек зад тезгяха, а после се обърна към Джагър.

— Кафе? Захар, сметана?

— Чисто.

Оуен вдигна два пръста към възрастния мъж.

— Kahwascitto.

Издърпа един стол и се отпусна в него с шумна въздишка. Първо изпитателно изучаваше лицето на Джагър в продължение на около десет секунди, а после каза:

— Говорих с лекаря. Каза, че операцията е минала добре.

Джагър сви рамене.

— Тайлър все още не е извън опасност.

— Съжалявам. Съжалявам, че въобще се е случило.

Възрастният мъж се дотътри до тях и постави две различни по големина чаши на масата. Измърмори нещо на Оуен, който на свой ред попита Джагър:

— Закуска? Имат t’aamiyya, нещо като фалафел: смлени зърна бакла, листа кориандър, сусамов тахан…

Джагър вече поклащаше глава.

— Не мога да ям.

Оуен каза нещо и възрастният мъж се върна на поста си. Седяха, без да си кажат нищо в продължение на минута, докато Оуен сърбаше кафето си, а Джагър се взираше в окървавените си кокалчета. Опита напитката, намръщи се на горчивината й и остави чашата обратно на масата.

— Кой беше мъжът, когото търсеха — попита той, — човека, когото дойде да видиш?

Размишлявайки, Оуен поглади с длан брадата си, първо едната буза и челюстта, после другата буза. Най-накрая каза:

— Наричаше себе си Крийд. Беше част от група, от която се опитваше да избяга.

— Значи те са го убили? Това някаква секта ли е, нещо подобно на Чарлз Менсън^[1]?

Оуен поклати глава.

— Нищо подобно. Нямат харизматичен лидер, който промива мозъка на останалите. Всички участват в групата доброволно. Възприемат себе си като племе, но всъщност са едно семейство. Нямат кръвна връзка, но са заедно от дълго време и искрено ги е грижа един за друг.

— Да, бе — каза Джагър. — И ние убихме брат ми, когато искаше да се изнесе от къщи.

Оуен присви очи, а лека усмивка повдигна нагоре едното ъгълче на устата му.

— Племето съблюдава редица сурови правила, най-важното от които е Закриляй племето. Ако целта на Крийд беше само да напусне племето, те щяха да го пуснат да си върви. Но той беше взел нещо тяхно: нещо, което щеше не само да ги спре да извършат това, което вярват, че трябва да направят, но и можеше да разруши племето.

Къде е момчето? — беше попитала жената. — Той е взел нещо наше.

— Какво? — извика сподавено Джагър, накланяйки се напред. — Какво е взел Крийд, което те искаха толкова силно?

— Компютърен микрочип.

— С информация? Сведения, които ще ги изобличат, които ще ги вкарат в затвора? — предположи Джагър.

— Не мисля. — Оуен сръбна глътка кафе. — Крийд каза, че щяло да им попречи да изпълнят мисията си, а самият факт, че го притежава, щеше да му отвори врати, да накара хората да му повярват и на своя страна да му помогнат да ги спре.

— Мисия? Каква е мисията им?

— Крийд използва кодова дума, Агаг. Идва от Библията, 1 Царе. Агаг е бил цар на амалеките. Бог наредил израилтяните да разрушат град Амалек — всички мъже, жени и деца. Кодовата дума означава, че ще се случи нещо голямо.

— Нещо голямо: голямо колкото да взривят влак… или голямо колкото 11 септември?

Мускулите по лицето на Оуен се изопнаха.

— Голямо колкото Хирошима.

Безчувствен към тревогите на света заради мъката си по Тайлър, Джагър с изненада усети чувство на паника да сковава стомаха му, а после и сърцето му. Мисълта за хиляди — десетки хиляди — невинни като Тайлър хора, които страдат и умират в страх и болка, беше достатъчна да разпръсне притисналата го мъгла на неговото собствено нещастие.

— И ти смяташ, че този чип контролира ядрена бомба?

— Ядрено оръжие или нещо също толкова разрушително.

— Чакай малко. — Джагър се огледа в стаята, а погледът му се спря на възрастните мъже в дъното, които бяха потънали в плътни сенки и само очите им се открояваха, подобно на животински очи, светещи на лунната светлина. — Стори ми се, че тези типове са професионалисти, заради начина, по който нападнаха манастира с координирани усилия, както и бойните им техники. Тези невидими костюми са направени по поръчка и не се дават дори на най-елитните момчета от тайните оперативни части. Те са дело на DARPA, на някоя подобна чужда агенция или може би на елитна частна организация под прикритие. Сега ми казваш, че разполагат с ядрено оръжие… или нещо също толкова разрушително. Това значи, че имат сериозна подкрепа — подкрепа на правителствено ниво.

— Племето действа само — заяви непоколебимо Оуен.

— Колко са?

— Не знам със сигурност. Десет, може би петнайсет. Преди бяха и повече. — Размърда се на стола си, облегна се назад и качи тока на обувката си върху крайчеца на масата, вмъквайки го в разговора. — Но имат много дебели връзки. Сещаш се за услугите, за които ти споменах при наемането на военния хеликоптер? Това е нищо в сравнение с тях. Години наред са помагали на влиятелните хора да се доберат до властта. Всеки им дължи услуга. Те имат достъп до най-секретна информация — класифицираната Umbra в Съединените щати, Streng Geheim в Германия, Sirriy lil-Gayah тук, в Египет. — Оуен махна с ръка: наречи го както искаш. — И в момента, в който чуят за каквато и да е новост, всичко, което трябва да направят, е да я поискат. Сигурен съм, че така са се сдобили и с тази невидима технология.

— А какво дават в замяна?

— Първо, знания. Тези хора са страшно интелигентни — основно по въпросите за човешката природа, а никое знание не е по-могъщо от това. Като вид ние, хората, сме непостоянни, вървим против интуицията си, лутаме се между алтруизма и егоизма. Влияят ни роднините, приятелите, враговете, колегите, съперниците, културата, филмите, литературата, хората, които ни се иска да станем, хората, които ни се иска да сме, здравето, характерите ни и личният ни живот — много са факторите, които оказват влияние върху решенията ни, а по-малко са факторите, променящи плътта ни. Всеки, който е способен да разчете тази формула, дори и с минимална точност, притежава повече мощ от цял ядрен арсенал.

— Тогава защо са на бойното поле, защо стрелят по хората и планират нова Хирошима?

— Защото са и хора на действието. Те се опитват да балансират между интелекта и силата. Войните се печелят чрез стратегия и тактика, направляващи физическата сила. Това желание за действие съвпада с другата дейност, която понякога те изпълняват за влиятелните хора: елиминирането на противодействащи сили, неловки положения, проблеми. Те са високоефективни тайни оперативни войници, убийци. Най-добрите в света, най-добрите в историята.

— Не ми изглаждаха така снощи. — Една виеща се и пълзяща като змия тясна ивица пушек от наргилето на възрастните мъже се понесе между Джагър и Оуен.

— Имаш предвид начина, по който взривиха мястото? — Той направи гримаса. — Шпионажът е за филмите на Джеймс Бонд. Те правят и това, но не всяка операция е подходяща за този подход. Използваха тактиката, сработила при Чингис хан, нарича се Chen — шок и гръм. Германците го наричат blitzkrieg, светкавична война. Бърза, шумна, мощна. Сварва враговете им неподготвени, като ги кара да действат импулсивно вместо разумно. Що се отнася до мен, мога да кажа, че подходът им сработи.

Джагър си спомни, че жената взе нещо от ръката на Тайлър.

— Ако целта им е била да убият Крийд и да си вземат обратно откраднатото от него, може да се каже, че подходът им е сработил.

Оуен свали обувката си от масата и се наведе напред.

— Имаш доказателство, че са си взели обратно микрочипа?

— Жената каза, че Тайлър е взел нещо тяхно. След това тя… — Не можеше да се насили дори да го изрече, заради спомените, които щяха да нахлуят. — По-късно, тя взе нещо от ръката му.

Оуен се намръщи, изправи се и занесе чашата си до тезгяха.

Те стреляха по сина ми — Джагър си наложи тази мисъл, прехвърляйки вината от жената към цялата мистериозна група, която Оуен описа. Спомни си празното изщракване на пистолета, променило всичко, като се започне от начина, по който лицето на Тайлър моментално премина от радост към шокираща болка.

Оуен се върна, издухвайки пара от димящата си чаша с кафе. Седна и отпи една глътка.

— Видях и татуировка — каза Джагър, — точно тук. Докосна вътрешната страна на предмишницата на протезираната си ръка.

Оуен кимна.

— Всички я имат. Флуоресциращо златно мастило, невъзможно за премахване. Що се отнася до тях, наистина не можеш да напуснеш племето, дори и ако физически вече не си част от него.

— Държат те завинаги, така ли? — намръщи се Джагър. — На мен това ми звучи като секта.

— Възприемай го като белег по рождение.

— И какво… тези хора, племето, те са просто тайфа начетени наемни убийци?

— Не го правят за пари. Имат завидно благосъстояние, натрупано с годините. По-скоро си прибират заслуженото: за тях е безценна отплатата от точните хора. Казах, че понякога предоставят тайни оперативни услуги на влиятелни хора. В общия случай обаче го правят за себе си. Когато го правят за другите, независимо какви са мотивите, жертвата трябва да отговаря на изискванията им.

— Които са?

Оуен присви очи и наклони глава, като че ли Джагър вече трябваше да знае отговора.

— Трябва да са лоши типове.