Робърт Липаруло
13 племе (83)

83

Внезапно заслепен от светлината, Джордан дръпна главата си от дупката в стената и пъхна черепа на мястото му. Някой извика от другата страна, а Джордан се препъна назад и падна. Тъкмо беше показал лицето си, за да погледне през наблюдателницата, когато светлината го освети. За няколко секунди беше замръзнал на мястото си, а част от мозъка му сякаш спря да работи. Частта, която все още действаше, му каза: Не мърдай! Той няма да забележи! Но, разбира се, онзи вече го беше забелязал.

Грабна фенерчето си, изправи се несръчно на краката си и изхвърча от камерата.

— Невея! Невея!

Още преди години беше замислил да разчупи задната част на един череп, така че да може да гледа през празните дупки на очите, но всичките черепи, които се опита да моделира, се строшиха. Трябваше да прояви повече търпение: очите бяха много по-добро прикритие, отколкото цялото лице. Какво си беше мислил?

Зад него се чу шумът от падащи на пода черепи и разрушена стена.

— Невея!

* * *

— Ето тук! — извика Джагър.

Сърцето му биеше лудо и изпомпваше кръв към тъпанчетата му в оглушително бучене. Лицето го беше уплашило заради внезапно появилата се плът сред многото кости и искрящите очи — сред многото невиждащи очни кухини. Начинът, по който тялото му реагира — от подскок до писък — беше заради факта че момчето приличаше много на Тайлър.

Бутна черепа с роборъката. Той се търкулна назад и се дочу звук, сякаш се разби в камък. Джагър се наведе, за да погледне.

Оуен го сграбчи.

— Внимавай.

Джагър надникна бързо, дръпна се назад, после надникна отново. Светлината му попадна върху каменна стена на разстояние около пет метра. Свали челника си и освети с нея отвора, докато оглеждаше мястото. Не момчешки, а детски вик достигна до него от другата страна:

— Невея!

Той отскочи назад.

— Те са! — Започна да рита черепите, които затрепериха, освобождавайки водопад от прах. Ритна отново, а с роборъката удари един череп, запращайки лицевата му част в мозъчната кухина. Отново удари и куката му проби стената. Не знаеше кое е по-ефективно — ритането или удрянето — затова продължи да прави и двете, упражнявайки първо силата на крака си, а после чукоподобната мощ на протезираната си ръка.

Оуен също зарита, натрошавайки лицата на черепите на парчета, но стената не се рушеше така, както под напора на Джагър.

Зад тях Ейдриън и Реми, развълнувани от внезапното раздвижване, започнаха да крещят и да ги окуражават:

— Направете го! Да! — викаха те разпалено на френски. Движещите се светлини от челниците им се смесваха с накъсаните просветвания върху черепите от лампите на Оуен и Джагър, които караха цялата сцена да изглежда сюрреалистично.

— Мисля, че е само тук — каза Джагър. — Има отвор. — Ритна и кракът му потъна в стената чак до коляното. Падна по гръб на земята. Оуен го повдигна нагоре и го задърпа назад, докато Джагър успя да извади крака си.

— Ритай по ръба на липсващите черепи — посъветва той и направи точно това. Един череп полетя назад към непрогледния мрак. Джагър изрита още един от стената. Биеха заедно по стената, редувайки ударите си подобно на двама железничари, забиващи метален клин с чукове. Над отворилата се дупка един череп се отскубна и падна, последван от още един. Първо падаха като капки вода, а после прераснаха в порой.

Оуен отстъпи назад, докато черепите се разливаха напред към тях в тунела и назад към тъмната камера. Джагър покри главата си с ръце и прескочи през рушащата се стена, разтрошавайки черепите под краката си. Нахлузи челника около главата си, намести го и пристегна ремъците му. Протегна се за пистолета, втъкнат в колана, но сграбчи само шепа от плата на гащеризона. Свали презрамките от раменете си и го засмъква надолу по тялото си. Непромокаемите ботуши му попречиха да се съблече и той изруга. Винаги нещо не беше наред.

Седна по задник сред черепите и изпъна крак към Оуен, който прескачаше през отвора.

— Свали тези проклети неща от краката ми — извика Джагър. — Много съм тромав с тях.

Оуен го стори и Джагър съблече гащеризона. Едно време мястото, откъдето влязоха, беше представлявало сводест портал между кухината и тунела. Който и да беше построил стената от скелети, не беше зазидал портала предварително. Сега пък Оуен беше на земята, повдигнал крак към Джагър. Джагър издърпа единия му ботуш и сграбчи другия. Ослуша се за викове и стъпки, идващи към тях от тунелите от тази страна, но не чу нищо. Дори виковете на момчето бяха заглъхнали.

Реми и Ейдриън също влязоха през отвора, но хукнаха покрай Джагър, който се протегна към ръката на Ейдриън, без да успее да я хване. Те преминаха през друг сводест портал, който обаче не беше зазидан.

— Hè! Tu m’as donnè ton parole. Arrête!^[1] — извика Оуен, а Джагър разбра всичко и без превод.

Дръпна рязко петата на Оуен, изхлузвайки ботуша от крака му. Извъртя се, за да измъкне магнума от колана си.

— Чакайте! — викна той. — Опасно е.

— Опасност! — викна Оуен — Опасност! Идиоти. — Изправи се, събу гащеризона, измъкна глока и завъртя веднъж патронника. — Да вървим.

Настигнаха двамата смешници още на първата пресечка, където започваше нов тунел. Те проучваха картата, като спореха по кой път да поемат. Оуен ги доближи с бързи крачки и дръпна картата от ръката на Ейдриън.

— Не! — запротестира Сърфиста.

— Какво „Хей“? — каза Оуен с тих глас. — Бяхме се договорили. Вече сме вътре, сега си вървете. — Измъкна навитите на руло банкноти и им ги показа. — И си дръжте езика зад зъбите.

— Все още имате нужда от нас — инатеше се Ейдриън. — Погледни картата, можете ли да се ориентирате по нея?

— Достатъчно, за да се оправим.

— Къде сме?

Оуен посочи една пресечка. Джагър кимна.

Ейдриън потупа картата пет сантиметра встрани от пръста на Оуен.

— Не всички пресечки са посочени — каза той. — И няма как, твърде много са. — Сграбчи ъгъла на картата, а Оуен отказа да отстъпи. — Идваме с вас. Вие си преследвайте вашите voyous^[2], ние ще намерим оболите. — Отблъсна ръката на Оуен, държаща пачката. — Не искаме парите, не са толкова важни. Важно е откритието.

— Помислете и за друго — каза Реми. — Без нас никога няма да намерите пътя за навън.

— Нямаме време за това — извика Джагър на Оуен.

Оуен разтвори пръстите на ръката си, за да пусне картата, и хвана пистолета си. Насочи го към лицето на Ейдриън.

— Тръгнеш ли да тичаш, ще стрелям — предупреди той. — Освен ако не е в обратната посока, далеч от лошите хора, а при това положение ще трябва да пуснеш картата. Ако не я пуснеш, пак ще стрелям. Вървете близо до стената и ме оставете да водя.

— Какво? Искаш ли да съм ти навигатор? Нали каза да си държа езика зад зъбите — Ейдриън се усмихна, обърна се и тръгна най-отпред.