Робърт Липаруло
13 племе (79)

79

Виктор се завърна половин час след като беше изчезнал надолу по стълбите.

— Ще отнеме известно време, няколко часа. — Посочи към бара на отсрещната улица. — Идете да хапнете и да пийнете по нещо и се върнете по-късно.

Джагър си поръча халба „Кроненберг 1664“ и някакъв сандвич — и двете изключително безвкусни. Веднага щом седнаха на масата, умората го удари като камион. С Оуен подеха разговор за намеренията и подбудите на племето, какво трябва да сторят, когато ги открият, за опитите на Оуен да ги проследи и как всеки път ги е изпускал след поредица неуспехи. Сега всичко зависеше от успеха на Виктор да открие къде е била монетата през последните две столетия и Джагър не можеше да мисли за нищо друго, освен за това.

По едно време реши, че Оуен е задрямал прав, но сетне видя устните му да помръдват леко и разбра, че отново се моли. Джагър се загледа в ръгби мач по телевизията, но единственото, което улавяше, бяха безсмислени цветове и звуци.

Точно два часа след като бяха напуснали музея, той се изправи, смушка Оуен и каза:

— Да се връщаме.

Когато пристъпиха през входната врата, Виктор седеше зад бюрото, заобиколен от купища документи, книги и свитъци. Повдигна глава, лицето му беше мрачно, но в неговия случай това не означаваше нищо. Обърна се към Джагър и каза:

— Заключете вратата, s’il vous plait^[1]. А, и запали черепа на витрината!

Джагър врътна ключа и откри череп, положен върху старинен електрически стол на витрината. Той повдигна горната част на черепа и видя вътре свещ. Запали я с дълга кибритена клечка, също оставена върху стола, и върна капака на мястото му. Светещите кухини на очите и носа се отразиха в стъклото.

— Елате да видите — повика ги Виктор.

Когато Джагър и Оуен се надвесиха от предната страна на ковчега, който изпълняваше ролята на бюро, Виктор постави дланта си върху подвързана с кожа книга и заговори:

— Шеневиер са били заможна фамилия от латинския квартал, където са живеели търговци на стоки, внос от Азия. Много от тях били заровени в гробището St-Etienne-du-Mont, където са имали семеен парцел и мавзолей.

Интонацията му беше придобила формална и механична нотка, звучеше подобно на отегчен професор. Джагър се надяваше това да е признак на нетърпение да преразкаже набързо първоначалните сведения, преди да стигне до интересната част.

Виктор продължи:

— Щом правителството разпоредило разрушаването на всички съществуващи енорийски гробища в пределите на града, Шеневиер опитали да подкупят властите да оставят скъпите им покойни роднини там, където са били положени, но накрая се съгласили вместо това да откупят частен терен в новите катакомби.

— Намери ли нещо, или не? — не издържа Джагър. — Откъде се е взел оболът?

Виктор, изглежда, не чу, но докато разтваряше една карта пред тях, отвърна:

— Ще стигна и до това. — Картата изглеждаше стара — поизтрита и пожълтяла — малко разкъсана по сгъвките. Подобно на картата в изложбената зала, тя изобразяваше тунелите на катакомбите, но тази беше нарисувана по-грубо — дори небрежно — и включваше насочващи стрелки и обяснителни бележки.

— Повечето хора знаят, че катакомбите са отворени за посетители в частта Денферт-Рошеро. — Посочи им мястото на картата. — Но много от тях не са наясно, че човешки останки могат да се намерят и в много по-широк периметър. — Прокара пръста си по една линия, после по още една и още една, като всичките се намираха доста надалеч от областта Денферт-Рошеро. — По-заможните семейства платили, за да погребат починалите им близки далеч от огромната маса тленни останките на хората от простолюдието и за да си обособят нещо като семейни гробници. В архивите ми има много сведения за погребения, включително изравяния и премествания в пределите на катакомбите. За съжаление…

Силни удари се дочуха зад гърба на Джагър. Той се извъртя и видя едно малко момче на около осем години да му маха през витрината. Момчето отново заблъска с длан по стъклото. Джагър се обърна към Виктор, който каза:

— Пуснете го. Entre! Entre!^[2]

Джагър отвори вратата, а момчето се втурна вътре.

— Est-ce que je suis trop tard? Ma mère vient de voir la lumière!^[3]

Виктор му подхвърли една монета и му каза:

— Va chercher Adrien et Rèmy au bistro du coin. Dèpeche.^[4]

Момчето се ухили широко и отвърна:

— Oui!^[5]

Изтича до запаления череп, духна свещта и се стрелна през вратата.

— Той ще отиде да доведе едни хора от кръчмата на ъгъла — каза Оуен на Джагър. — Видя ли, че няма нужда от телефон?

— Кои са тези хора? — попита Джагър и се обърна отново към бюрото.

Виктор изкриви устните си в нещо, което като че ли заприлича на усмивка, и повтори:

— Ще стигна и до това. — Загледа се надолу към картата, прокарвайки длан по нея. — Докъде бях стигнал?

— До сведенията за погребенията — напомни му Оуен.

Джагър добави:

— И каза за съжаление.

— А, да. За съжаление, не притежавам сведения за преместването на семейство Шеневиер.

Джагър се почувства все едно го удариха в корема.

— Обаче успях да намеря писмо от Матилда Шеневиер до сестра й Адел, в което тя обяснява транспортирането на останките на баща им Чарлз Шеневиер в катакомбите. — Сложи си очилата, прелисти един куп документи и извади копие от писмото, написано с красив декоративен почерк. Зачете го, като междувременно превеждаше: Семейството ни се подсигури с най-благоприятния участък в гробницата. Той е в същия коридор със семейство Де Горне и не е ужасно далече от семейство Фуке.

Остави писмото настрани и изглади с длан картата.

— Това, messieurs^[6], е картата на определеното място за семейство Де Горне в катакомбите. — Той посочи един знак Х на картата, залепен върху едно от по-отдалечените разклонения. После върху старинната карта разви съвременна карта на улиците и се изправи, за да задържи и двете пред един фенер. — Не са в еднакъв мащаб, но това е най-доброто, което можах да намеря. Ето къде е мястото, където е бил оболът. Под Rue de Sevres.

— Мястото достъпно ли е? — попита Джагър хладнокръвно, макар че се почувства като малко момче, което подскача нагоре-надолу.

— Винаги може да се намери начин — отговори Виктор. — Проверих няколко съвременни карти на катакомбите — тези, които катафилите използват и постоянно обновяват. Хората, които момчето отиде да доведе, са катафили. Те могат да ви заведат до местоположението на семейство Шеневиер. С радост ще ви помогнат да намерите това неизследвано място. Ще тръгнат утре. Можете да ги изчакате, нали?

— Не — извика Джагър.

Оуен го докосна по ръката.

— Да, можем. И без това имаме нужда от сън. Ще си наемем стая и ще се върнем на сутринта. По кое време ще е добре да дойдем?

Виктор махна с ръка.

— Ще останете тук. — Прочете паниката, изписана на лицето на Джагър, и добави: — Не тук, в музея. Имам стаи горе — един апартамент. Няма да е проблем, а и ще сте тук, когато те пристигнат.