Робърт Липаруло
13 племе (64)

64

— Еха! — възкликна Джагър.

Стоеше на пистата за частни самолети на международното летище на Шарм ел Шейх и зяпаше самолета на Оуен, който наподобяваше влак стрела, но с крила. Бъчвообразен двигател беше монтиран на корпуса между крилото и опашката, а предният му въздухосборник беше хромиран отвътре. Пред вратата имаше големи прозорци, очертаващи пилотската кабина, която заемаше удължения в подобие на ястребова глава нос. Две успоредни ивици — златна и зелена, опасваха самолета от носа до крилото, преди да образуват вълниста спирала нагоре към прозорците и да се спуснат назад към опашката. Видът на Оуен — с рошавата му коса и брада, с изцапания и износен потник и широки дънки — който отваряше със замах вратата на самолета, извикаха у Джагър асоциация за скитник, който влиза с взлом в голяма, красива къща.

— Твой ли е? — попита Джагър. Пристъпи напред и прокара ръка по една дума, изписана с наклонен шрифт под страничните прозорци на кабината: Boanerges. — Красив е.

Оуен издърпа надолу сгъваема стълба и каза:

— Недей да правиш прибързани заключения.

Джагър не го разбра, докато не влязоха вътре. Кабината изглеждаше така, сякаш Оуен беше поканил ученици да струпат вътре тетрадките с домашните си, а родителите им да я използват като кош за пране — с отварянето на вратата всички предмети внезапно полетяха в главозамайващи лупинги. По стените и прозорците бяха закачени карти, диаграми, изрезки от вестници, снимки, лепящи се листчета, салфетки, изписани с драсканици и с петна от храна, и всичко друго, което можеше да бъде закачено, за да виси. Книги, списания, вестници, папки, откъснати страници бяха пъхнати по ъгълчета и долапи, натрупани на пода, наредени по седалките и по масажа. Средата на масата беше празна, като сечище в Амазонската джунгла, за да побере монитор с плосък екран и клавиатура. Доколкото Джагър можеше да прецени, единствената друга повърхност, останала незаета от хартии, беше неоправеното легло — което очевидно служеше и за стол за бюрото — и един стар дървен скрин в долния му край.

— Днес е свободният ден на чистачката — обясни Оуен. — Вярваш или не, но всичко е подредено и знам къде се намира всяко едно нещо.

— Какво е всичко това? — попита Джагър.

— Работата ми, подвижният ми офис. Където и да съм бил по света, скривах самолета, и все пак съм успявал да се добирам до него няколко пъти седмично. Търсил съм новинарски репортажи, за да открия знаци за извършваните от тях дейности, събирал съм фактите в досиета за развитието на дейността им, опитвал съм се да предвидя следващите им стъпки.

— А предвиди ли това, което правят сега, Агага?

Оуен прибра стълбата и затръшна вратата. Когато се изправи, веждите му се бяха скрили под кичурите коса, висящи над челото му.

— Замисленото от тях е много рядко събитие — непредсказуемо и опустошително, дори променящо света, подобно на японското цунами или 11 септември. — Той поклати глава. — Не, не предвидих, че планират нещо подобно. — Раменете му се отпуснаха. — А трябваше.

— Защо?

— Време е. — Изглеждаше така, сякаш обмисляше какво да каже. — Поне веднъж годишно правят по един голям удар… е, поне по-голям от редовните нападения над отделни престъпници. Веднъж спряха банда въоръжени крадци, които с месеци се занимаваха с обири на банки и бронирани коли — и избиха до един крадците по време на един обир. Представи си какво планиране са извършили, за да открият кога и къде ще е следващият удар на обирджиите, нещо, което дори ченгетата и ФБР не са могли да направят. Преди няколко години един американски взвод в продължение на седмица беше обграден от тежковъоръжени бунтовници в долината Коренгал в Афганистан. И една нощ хълмовете се осветиха от експлозии и стрелби, които не бяха насочени към фронтовата линия на взвода. На сутринта всички бунтовници бяха мъртви.

— Искаш да кажеш, че племето ги е избило?

Оуен пристъпи покрай Джагър и изрита разхвърляните по пода дрехи. Спря се пред бюрото, разходи пръстите си по висока трийсет сантиметра купчина хартии и извади една снимка.

— Направена е от една от автоматичните камери, поставени от батареята. — Заснета с обектив за нощно виждане, снимката показваше жена в далечината, отляво на кадъра, почти излязла извън обхвата на обектива. Тичаше с картечница в ръце, коланът й беше натъпкан с предмети, наподобяващи консерви за супа, но Джагър предположи, че бяха ръчни експлозиви, а нещо, приличащо на оръдие, беше закачено с ремъци на гърба й. Беше заснета точно когато е погледнала към камерата, която явно е издала някакъв шум, малко преди кадърът да бъде направен. Косата й беше събрана на тила и се разстилаше от прилепнала шапка без периферия, а включеният инфрачервен режим правеше очите й да изглеждат като блестящи парички. Но без съмнение това беше Невея.

— Не мога да повярвам — каза Джагър изумено. — Само за една нощ неколцина изпаднали типове, изживяващи се като Батман, правят това, което цял взвод войници не биха могли?

— Неколцина, да, но не и изпаднали типове. Обучавали са се години наред за подобен вид нападения. Те са изключително здрави физически и дисциплинирани, имат опит с експлозивите, огнестрелните и всякакъв друг вид оръжия, разчитат карти, ориентират се, владеят тактики за малки военни единици, умеят да се крият… Както сам видя, често са оборудвани с нови прототипни технологии. Пред тях Джеймс Бонд изглежда като хлапе, играещо си с шифров пръстен.

— А Рамбо изглежда като петдесеткилограмов слабак. С очила и меко сърце. И с детска пушка.

— Смешник — съгласи се Оуен и се усмихна. — Но това, което ги прави наистина ефективни, ги прави и много опасни: при тях няма правила, няма ограничения. Част от мисията на взвода е била да пазят и да изградят връзки с цивилното население. При избиването на бунтовниците племето е убило и поне няколко десетки цивилни. Те не се интересуват от гражданските права или юриспруденцията^[1]. Разчитат на отразените във вестниците новини и полицейските досиета в секретните компютърни системи, което е доста лесно за тях. Дори при най-малкото съмнение, в техните очи си изцяло виновен. И Бог да ти е на помощ, ако им се изпречиш на пътя.

Таванът беше твърде нисък, за да може човек да стои напълно изправен и Джагър започваше да усеща схващане във врата от изкривената си поза. Погледна зад себе си и седна върху купчина книги.

— И предполагам, че семейството ми се е изпречило на пътя им. — Той сведе глава.

Оуен профуча покрай него и се шмугна в пилотската кабина. Не седна на пилотското кресло, а се наведе над него, за да щракне някакви превключватели и да завърти някакви циферблати. Лампичките и екраните на пулта за управление светнаха.

— Значи Агагът е като кулминация на предишните им атаки? — попита Джагър.

Оуен се изтегли заднишком от кабината, обърна се и клекна, подпирайки предмишниците на коленете си.

— Миналата година организираха удар по руската мафия. В Москва за една нощ убиха осем мафиотски боса, техните помощници и бодигардове. Едновременно с това бомби взривиха четиринайсет ръководени от мафията обекта — стриптийз барове, нощни клубове, заведения, секс магазин, бардак, паркинг.

— Руската мафия?! — възкликна Джагър. — Ще е срамота, ако човек им попречи да извършат едно такова деяние. — Като каза това, с разума си повярва на изречените думи, но при мисълта, че сега не трябва да им пречат — и че няма да може да си върне Бет и да отмъсти за Тайлър — се почувства сякаш във вените му се разля киселина.

— Няма да те лъжа — каза Оуен. — Една част от мен се възхищава на деянията им. Покрай всичките обичайни дейности на организираната престъпност руснаците са замесени и с проституция: принудителна проституция, отвличания, детски секс туризъм. Племето освободи множество жени и деца, организира частни авиационни фирми, за да им осигурят полети извън страната.

— Спомням си го — каза Джагър. — Атаката беше мащабна. Доведе до повдигане на обвинения към замесените лица по целия свят.

— При това положение как да не оцениш това, което е сторило племето, нали? — усмихна се Оуен. — Хората копнеят за правосъдие и защита, а понякога наказателноправосъдната система не прави това за нас. Ето защо Батман и всичките тези филми от рода на „Жажда за смърт“ са толкова популярни. — Той се намръщи. — Но после си спомням за онези невинни афганистански селяни, които са загинали, или руските семейства, които са минавали с колите си покрай някое от взривяващите се заведения… или за Тайлър. Запознат ли си с формулировката на Блекстоун?

Джагър поклати глава.

— Сигурен съм, че я знаеш, но не и под това име. Свързана е с Битие 18:24-28 от Библията:

Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца?… Може би има петдесет праведници в града: нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници в него? Не може да бъде от Тебе това. Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?

Господ рече: … заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.

Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел: може би до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.

— Авраам продължава да се застъпва за града — обясни Оуен, — докато най-накрая Господ казва: Заради десетте няма да го погубя. Уилям Блекстоун, английски юрист, живял в началото на XVIII век, е казал следното: По-добре е десет виновни да избягат от правосъдието, отколкото и един невинен да страда.

През краткото време, в което Оуен разглеждаше кабината и размишляваше, Джагър осъзна, че той е закоравял човек: квадратна челюст, забележимо развита дори и под рунтавата брада, високо чело, възкафяв врат. Беше човек, чието състрадателно сърце може да ти помогне да се изправиш, когато си повален на земята, и чиито здрави мускули могат да откажат всеки, който е дръзнал отново да те повали на земята.

Джагър осъзна, че се възхищава на този човек — на силата, на духа и решителността му. Това го обнадежди.

Оуен погледна със сериозно изражение към Джагър.

— Преследвам племето не заради правото на виновните да се явят на съдебен процес, а заради правото на невинните да живеят. — Изправи се, изпъна краката си, сложи ръцете си на кръста и се наклони назад. — Понякога се чудя дали невинните хора, убити от племето, не са повече от виновните. — Той отново се запъти към пилотската кабина, но се върна. — Едно нещо е сигурно: ако успеят с Агага, няма да има нужда да се чудя повече.