Робърт Липаруло
13 племе (58)

58

— Лоши типове? — повтори думите му Джагър, като махна с ръка през пушека, който се носеше над масата. — Какво означава това?

— Хора, които са извършили престъпления и по една или друга причина са се изплъзнали на правосъдието — обясни Оуен. — Главно убийци, изнасилвачи, педофили, но също и крадци, криминално проявени с бели якички, съпрузи, които жестоко и редовно пребиват съпругите или децата си, и са на път да ги умъртвят от бой.

— Те са блюстители на реда? — предположи Джагър.

— Това преобръща гледната точка, нали?

Джагър поклати глава.

— Не.

— Но разбираш подбудите им — желанието да поемеш правосъдието в собствените си ръце? Особено когато системата не работи и лошите типове се измъкват.

— Накъде биеш?

— Те убиват виновниците, които убиват невинни хора. Шофьори алкохолици например.

Джагър се пресегна през масата и сграбчи китката на Оуен.

— Проучвал ли си ме?

— Направих малка проверка.

— Защо? — извика Джагър.

— Ще стигна и до това — усмихна се Оуен. — Сега искам да знам какво е отношението ти към блюстителите на реда.

Джагър пусна китката на Оуен и се облегна назад.

— Разбира се, че приемам отмъщението. И кой не би го приел? Да, иска ми се онзи пияница да е мъртъв, и една част от мен е бясна за това, че не направих нищо по този въпрос. Може би, ако не беше семейството ми, щях да сторя нещо.

— Много хора мислят по този начин — потвърди Оуен. — Но нещо ги спира да действат. Семейството им, отиването зад решетките, липсата на знания за това как да го направят или липса на кураж, вярата им, че Господ ще се погрижи. Няма нищо лошо във всяка една от тези причини. — Той вдигна чашата си, като се канеше да каже нещо, преди да отпие. — Искаш ли да убиеш жената, която стреля по сина ти?

Челюстта на Джагър се стегна, а зъбите му изскърцаха със звук на изопнати корабни въжета. Затвори очи и отвърна:

— Да. Но ще се задоволя и с това да я хванат, да отиде на съд и да прекара остатъка от живота си в затвора.

— Справедливост.

— Да. — Джагър отвори очи. — Казах, че разбирам отмъщението, но не разбирам какво прави това… племе.

— Запълват празнотата между това, което жертвите или семействата на жертвите искат да направят, и това, което могат да направят.

— Разбрах това — каза Джагър. — Но кои са целите им? Просто произволни престъпници?

— Грешници — натърти Оуен. Остави чашата и я плъзна по масата. — Тяхната цел са грешниците.

— Грешници? В религиозния смисъл?

Оуен се усмихна.

— Не ми е известен друг смисъл. Един престъпник нарушава човешките закони. Грешниците нарушават Божиите закони. Племето не се занимава с човешките закони освен в случаите, когато те съвпадат с Божиите, а това им помага да определят целите си, защото престъпниците, не грешниците, са в новините. Те се интересуват много повече от праведното и грешното, както го определя Бог, а на второ място от това да раздават правосъдие на тези, които са се изплъзнали от него. Това е тяхната причина да съществуват.

Джагър ги бе нарекъл блюстители на реда, но това не беше съвсем вярно. Религиозният аспект изискваше известно уточнение:

— Значи са нещо като Божии блюстители на реда? — попита той.

— Те така се възприемат.

— Тръгнали са на божествена мисия, възложена им от Господ?

— Всъщност е малко по-сложно — усмихна се Оуен, — но може и така да се каже.

— Да не би тяхното куче да им е проговорило с човешки глас да убиват за Господ? — Джагър грабна чашата си и си сръбна една голяма глътка. Напитката вече беше изстинала и беше още по-горчива отпреди.

— Не мисли за мотивацията им, а само за това, което правят: убиват лоши типове — каза Оуен.

— Тогава те трябва да убият себе си, заради това, което причиниха на Тайлър. Той не беше тяхната цел. Той е невинен.

— Ти каза, че Тайлър е взел чипа, нали?

— Така каза жената — намръщи се от спомена за преживяното Джагър.

— Тогава не е бил невинен, не и в техните очи. Той им се е изпречил на пътя. Това го прави виновен.

Щяхме да ви оставим на мира — беше казал Фин. — Но ни се изпречихте на пътя — ти и хлапето, — а това ни дава разрешение. И не само това, то ни задължава.

— Това е извратена логика — ядоса се Джагър. — Тя превръща почти всеки в подходяща мишена.

Оуен кимна леко.

— Ето защо ги преследвам от години, но те са твърде ловки, твърде потайни. Докато се добера до сцената на някое тяхно убийство, и те отдавна са се покрили.

— И така си научил толкова много за тях: като ги преследваш, когато можеш, и се опитваш да ги спреш?

Оуен се усмихна.

— Нищо не би ми харесало повече от това да измоля огън от небесата, който да ги унищожи.

Възрастният човек зад тезгяха се приближи бавно с една гарафа в ръце. Допълни чашата на Джагър и напълни отново тази на Оуен.

— Те се свързват с мен — прошепна Оуен, докато гледаше отдалечаващия се мъж. Лекарят обви ръцете си около чашата, без да я повдига, и се надвеси над нея, приближавайки се към Джагър. — Говорил съм с хора, които са напуснали племето. Повечето от тях, като Крийд, са стигнали до заключението, че убийството не е начин да угодят на Бог. В някакъв момент получават проблясък. Нещото, което ги кара да стигнат до това прозрение, е смъртта на невинен човек — някой, който ти и аз бихме нарекли невинен. — Поколеба се, като че ли отново изучаваше лицето на Джагър. — За Крийд това беше Агагът.

— Хирошима? — каза Джагър. — Да, предполагам, че именно това е била причината.

— Но той не просто си е тръгнал. Той щеше да се опита да ги спре.

— Разбира се. Както би направил всеки човек със здрав разум.

Оуен се взираше настоятелно в него и продължи да шепне.

— Крийд не може да го стори. Но някой друг трябва да го стори.

— Ти? — предположи Джагър и поклати глава. — Това е твърде голяма, твърде сложна задача. Длъжен си да информираш някого, не знам кой, властите например.

Оуен поклати глава.

— Знаеш ли колко трудно ще е да накарам която и да е правораздавателна институция или което и да е правителство да повярват, че има планирана масивна атака някъде по света, камо ли да ги убедя да се разровят или да направят нещо по въпроса? Дори и да е възможно, би отнело твърде много време.

— А ти ще се справиш по-добре, така ли? Съвсем сам? Как? Току-що каза, че винаги са една стъпка пред теб, покриват се още преди ти да пристигнеш на мястото.

Оуен дръпна стола си по-близо до масата и облегна лактите си отгоре й. Раздвижи развълнувано ръцете си, все едно подхвърляше топка.

— Докато Тайлър беше в операционната, проникнах в базата данни за престъпления на ИНТЕРПОЛ, ФБР, Международната Крим…

— Можеш да направиш това? — прекъсна го Джагър.

— Като ги подсетих за някои услуги — уточни с усмивка Оуен. — Та, пресяването на убийствата, извършени от блюстители на реда, не е лесна задача. Разбира се, първо претърсих за жертви на убийства. Оказва се, че са извършени около триста хиляди по целия свят за последните шест месеца. След това пуснах списъка през няколко филтъра: кои жертви на убийства са били обвинени в престъпление в предходната на убийството им година… и са пуснати заради формалност или невъзможност на съдебните заседатели да постигнат съгласие… чието престъпление или освобождаване е било отразено в местна медия. Дори тогава престъпниците се смесиха с неинтересни за нас случаи, чиято смърт е възможно да е била причинена от вътрешна чистка в някоя банда или от ревност заради флирт с чужда жена или нещо подобно. Така че потърсих смърт, причинена от неогнестрелно оръжие. В племето предпочитат хладните оръжия.

Вратата се отвори и пропусна навътре топъл бриз, който прогони пушека далеч от Джагър и Оуен и раздвижи пламъците на свещите, които потрепнаха като малки флагчета. Трима младежи, една жена и двама мъже, на около двайсетгодишна възраст, влязоха в помещението, всички с усмивки на уста.

Джагър забеляза, че небето се беше прояснило до цвета на бебешкосинята боя, с която бързо беше нацапал стените на стаята на Тайлър в дните между раждането и пристигането му вкъщи. Новодошлите се разположиха на маса в центъра на кафенето, а единият от мъжете повика с ръка възрастния мъж.

Оуен се загледа в групата за няколко секунди, преди отново да се обърне към Джагър:

— Спрях се на няколко града, в чийто периметър са се случили ред предполагаеми убийства от пазителите на реда, подобно на разпръснати животински кости около бърлогата на хищник. Едно от местата е особено интересно. — Той завъртя пръста си над едно място върху масата и потупвайки с него, започна да очертава концентрични кръгове около точката. — Убийствата се случват най-вече в затънтени квартали в покрайнините на града — само едно е в самия център, — а от племето биха направили точно това — да убиват далеч от мястото, където живеят.

— Кой е градът?

— Париж — каза Оуен. — Льо Манс, Орлеан, Сержи, Бове, Реймс — във всички тях има убийства от блюстители на реда през последната половин година. Само преди два дни Филип Жерард, финансовият директор, който източи сметките на клиентите си, е бил намерен убит с нож в къщата си във Версай. А и Париж се вписва в стила им. Обичат големите градове, нощния живот, културата, натоварения въздушен транспорт, така че честите им пътувания да не привличат внимание.

— Колко време би им отнело да стигнат оттам до „Света Екатерина“? — попита Джагър.

— С частен самолет — изчисли той — пет часа. Сложи и времето, за да стигнат до летището, после до хеликоптер в Шарм ел Шейх, да долетят до манастира — девет-девет часа и половина.

Джагър кимна.

— Крийд се появи точно когато повечето от туристите тръгнаха да се изкачват нагоре към планината, защото затваряме около дванайсет и половина. Някой го наблюдаваше от чукарите. Племето атакува около десет и половина.

— Десет часа, пасва.

— Едно нещо около твоя малък план на убийствата обаче ме притеснява. — Джагър потупа масата по същия начин, по който Оуен го беше направил преди малко. — Каза, че тези типове обикалят по целия свят. Те убиват навсякъде по света. Защо ще им е да убиват на място, близо до дома им? Защо да рискуват?

Оуен се ухили.

— Не успяват да се спрат. Това е същността им. Може и да са експерти в областта на човешкото поведение, но това не означава, че могат да контролират напълно своето собствено. Умни са като Айнщайн, но не действат непременно като него. Интелигентността им е оръжие, което изваждат от чекмеджето, когато им потрябва. Иначе са обикновени хора със своите чудатости и демони, със своите навици, непреодолими импулси и трудни моменти. Сред тях има подпалвач, който обича да пали разни неща. Няколко от убийствата, извършени около Париж, са завършили с палежи. Така покриват следите си, за да не ги проследят, ако евентуално са оставили някакви улики, но самите пожари ме насочват именно към тях.

Огледа се из стаята, после отново погледна Джагър и въздъхна.

— Видях жената, която стреля по момчето ти. Тя напускаше манастира, когато аз пристигнах. Познах я, казва се Невея, освен ако после не е променила името си.

Невея. Що за име е това? — Джагър се замисли дали да не го гравира върху гилзата на неизползван патрон.

Оуен поклати глава.

— Тя е голяма работа. Колкото е красива, толкова е и жестока. Обича работата си, а това е толкова нередно, когато работата ти е да убиваш хора. Побъркана е на тема смърт: гробове, гробници, ковчези. Можеш да се обзаложиш, че където и да се укриват в Париж, мястото има някаква връзка със смъртта. Може би някогашна морга или къща на гробари.

— Тя имаше и други татуировки — спомни си Джагър, — освен кълбовидното нещо. Кръстове, череп.

Оуен кимна.

— И всяка една е свързана със смъртта — без да броим кръстовете, но може да се каже, че при тях дори и те имат нещо общо със смъртта. Има татуиран демона на смъртта, облечен в пелерина с качулка и държащ коса, както и ангел, изобразен изцяло с черно мастило и с огромни крила, който е прихванал човек за кръста и го издига към небесата, а също и много черепи, скелети и най-различни подобни дивотии.

Джагър си представи жената. Нещо в нея — плавният начин, по който се движеше като котка, екзотичната й красота — съвпадаше с представата му за татуирана жена: мистериозна, непокорна, самоуверена.

— И ти откри всичко това за нея в Гугъл? — попита Джагър.

— Проследих племето до Лос Анджелис веднъж и я забелязах да влиза в един нощен клуб. Беше си сложила това оскъдно горно нещо, което ние наричаме потник, и то със сигурност, за да си покаже татуировките. Клубът беше от онези, в които пускат готическа музика, така че тя се вписваше перфектно в обстановката. Охранителят на вратата не искаше да ме пусне, така че заобиколих отзад, до кухнята, и платих на помощник-сервитьора една стотачка. Но не успях да я намеря. По-късно научих, че същата вечер един дилър на дрога, специализирал се в продажба на дребно на деца от средното училище, е бил намушкан с нож в тоалетната.

Джагър почувства слаб пристъп на възхищение към тази жена и я намрази още повече за това. Дори и да не беше стреляла по сина му, всичко около нея би трябвало да го отвращава. Тя беше убиец, който имаше странно влечение към смъртта, и от всичко, което знаеше, най-вероятно спеше в ковчег. И все пак не можеше да не признае, че имаше вкус при набелязването на жертвите си. Той тръсна глава, отвратен от себе си, за това, че благоговее пред най-незначителното качество на тази жена. Тялото му беше изморено, а мислите му се бяха вцепенили, това беше всичко. Тя беше стреляла по Тайлър и дори и да научеше, че притежава свръхестествена способност моментално да отърве света от всеки един убиец, изнасилвач и педофил, той пак щеше да иска да я убие.

Старците в дъното, изглежда, гледаха през тримата двайсет и няколко годишни и се взираха директно в Джагър, като че бяха чули мислите му и чакаха да се изповяда. Обърна им едно рамо и тропна с протезираната си ръка върху масата.

— … изкушен съм да ги оставя на мира — говореше Оуен, — ако единствената мишена за убийствата им бяха пласьорите на дрога и други отрепки, които вредят на невинните. Но те не са такива. Думата Агаг означава кръв, много кръв, и това ще е пролятата кръв на много добри мъже, жени и деца. Те трябва да бъдат спрени. — Той повдигна чашата си, а сетне отново я остави. — И си прав — кимна той. — Не мога да се справя сам. — Млъкна, докато очите на Джагър не се спряха върху неговите.

— Джагър — каза той, — трябва да ми помогнеш да ги спрем.